Решение № 3959 от 03.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3959 гр. Пловдив, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Иванка Г. Иванова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20255330116940 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени искове е по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, т.9 и т.10 ЗПК на Х. К. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: **, чрез адв. М. срещу „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В представлявано от ** за прогласяване нищожността на клаузите в VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № **г. сключен между страните, предвиждащи заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги Фаст и Флекси като противоречаща на ЗПК.

Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен в писмена форма в офис на ответното дружество договор за кредит на 29.01.2024г. за сума от 3500 лв., която е усвоена на същата дата чрез Изи пей АД. Общата дължима сума е 10157,05 лв. Съдържа се договореност за заплащане на допълнителна услуга „Фаст“ -1575 лв. и “флекси“- 3045 лв. Цели се набавяне на допълнително възнаграждение. Това противоречи на ЗПК. Таксата касае отпускането и управлението на кредита. Заобикаля се чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Размера на тези услуги е несъизмеримо по-голям от лихвата за забава. Сумата за тях не се дължи.

1

В предоставения срок за отговор ответника признава исковете. Оспорва дължимостта на разноските.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С оглед депозирание отговор от ответинка и съдържащото се в него признание на иска съдът намира за безспорно възникването на заявеното провоотношение с посочените от ищеца параметри, както и нищожността на клаузите за заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ -1575 лв. и “флекси“3045 лв. Поради това иска е основателен и следва да се уважи.

Уважаването на иска е основание за присъждане на разноски на ищеца на основание чл. 78 от ГПК. Въпреки извършеното признание съдът намира, че не следва ответника да се освобождава от заплащане на такива, тъй като липсват данни същия да е иницирал постигане на съгласие между страните за неприложение на нищожните клаузи, нито да е уведомил надлежно последния, че няма да начислява задължения по тях преди образуване на делото. Поради това настоящия състав намира, че е налице поведение на ответника, което е дало повод за образуване на делото. Ето защо на ищеца следва да се присъдят сторените разноски от 94,49 евро за държавна такса.

Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, на адв.

М. следва да се определи служебно възнаграждение от 150 евро с ДДС поради липса на фактическа и правна сложност на делото.

На ответинка не се дължат разноски.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожни клаузи т е в VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № **г. сключен между Х. К. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: **, и „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.

В представлявано от **, предвиждащи заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги Фаст и Флекси като противоречаща на ЗПК.

2

ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.

В представлявано от ** да заплати на Х. К. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ** сумата от 94,49 евро (деветдесет и четири евро и 49евро цента) за разноски за производството.

ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.

В представлявано от ** да заплати на а. М. М., от **, със служебен адрес **, сумата от 150 (сто и петдесе) евро с ДДС з а адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3