Определение № 46794 от 17.11.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 46794 гр. София, 17.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20241110128176 по описа за 2024 година намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл.

140, ал. 3 ГПК:

Ищцата М. И. З. е предявила срещу ответника „В. К.“ АД главен установителен иск с правна квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.22 ЗПК, с който се иска да бъде прогласен за нищожен сключеният между страните договор за паричен заем Standard 14 № 5965031 - 03.10.2023г.

В условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл. 20 от ЗПК и чл. 26 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на следните клаузи: чл. 1, ал. 3 от договор за паричен заем Standard 14 № 5965031 - 03.10.2023г., съгласно който се дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1887 лв.; чл.

4, ал. 2 от договор за паричен заем Standard 14 № 5965031 - 03.10.2023г., съгласно който се дължи неустойка от кредитополучателя за непредоставяне на обезпечение в размер на 1257, 90лв.; чл. 2, ал. 1, т. 1 от договор за паричен заем Standard 14 № 5965031 - 03.10.2023г. вр. с Приложение 1 - Погасителен план, съгласно който се дължи възнаградителна лихва в размер на 774, 60 лв.

Ищцата твърди, че на 03.10.2023 г. между нея, в качеството й на кредитополучател, и „В. К.“ АД, в качеството на кредитор, е сключен договор за паричен заем Standard 14 № 5965031 - 03.10.2023г. Договорът за кредит бил сключен във формата на електронен документ, след подадена заявка през уебсайта на „В. К.“ АД. По силата на същия ответникът е следвало да предостави заемна сума в размер на 3000 лв. Кредитополучателят, от друга страна, поел задължение да върне задължението за срок от 60 седмици, с 30 погасителни вноски, всяка от които в размер на 188,72лв., при фиксиран годишен лихвен процент 40.32 % и годишен процент на разходите 49.37% и общ размер на всички плащания 5661.60 лв. с включена такса за „експресно разглеждане“ на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1887,00лв., съгласно чл. 1, ал. 3 вр. с чл.2, ал.1, т. 7 от процесния договор. Посочва, че съгласно чл. 4 от договора е трябвало да бъде предоставено обезпечение - поръчител или банкова гаранция в срок до 3 /три/ дни от сключване на същия.

В случай, че от страна на кредитополучателя не било предоставено едно от посочените обезпечения, в уговорения 3-дневен срок, на осн. чл. 4, ал. 2 от страна на кредитополучателя се дължала неустойка в размер на 1257, 90 лв., разсрочена на равни части към всяка от погасителните вноски, като размерът на дължимата вноска в този случай е бил в размер на 230,65лв., а общото задължение по договора е било в размер на 6919,50лв. Посочва, че съгласно погасителния план видът на вноските били четиринадесетдневни, като сумите които следвало да бъдат върнати са следните: главница – 3000,00 лв., договорна лихва – 1

774,60 лв., такса „експресно разглеждане“ – 1887,00 лв. и неустойка – 1257,90 лв.

Неустойката и таксата за експресно разглеждане, както изрично било посочено в договора се дължали пропорционално към всяка вноска по кредита, отразени са в погасителния план и представляващ неразделна част от договора. Нещо повече, неустойката се дължала от деня на подписване на договора, независимо от предвидения срок за предоставяне на обезпечение. Счита, че договорът е нищожен, тъй като в него липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Твърди, че посочения размер на ГПР не отговаря на действителния такъв, доколкото в него не били включени таксата за експресно разглеждане и неустойката. Сочи, че действителния размер на ГПР надвишава значително максимално допустимия по закон размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет - арг. чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че с предвиждането за заплащане на сумата за такса „експресно разглеждане“, се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Твърди, че с включването и към задължението на потребителя за заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение е налице заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК чрез предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на задължения, различни от задължението за връщане на кредита, размерът, на които да не се включва в ГПР, тъй като е уговорено задължение за потребителя да предостави обезпечение и неустойка за неизпълнението му, разходите за която не са взети предвид при изчисляване на посочения в договора годишен процент на разходите, в резултат на което последният не съответства на действителния такъв, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Твърди, че в нито един момент не й е била представена преддоговорна информация, нито пък в процесния договор е посочено какъв е ГПР, когато се включи и предвидената неустойка за неизпълнение на акцесорното задължени, свързано с представяне на “невъзможно” обезпечение. Счита, че е налице нелоялна търговска практика от ответника, доколкото е въвел ищцата в заблуда относно действителната му цена. Твърди, че неустойката за непредоставяне на обезпечение е нищожна и поради противоречие с добрите нрави, като същата излиза извън нейните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и се превръща в източник на неоснователно обогатяване. Твърди, че клаузата, уреждаща таксата за експресно разглеждане също е нищожна на самостоятелно основание - чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД поради противоречието и с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Оспорва уговорената възнаградителна лихва като противоречаща на добрите нрави. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Счита, че липсва правен интерес от предявените искове, доколкото оспорените суми не били начислени на потребителя, а именно таксата за експресно разглеждане и неустойките. Счита, че начинът, по който е изчислен ГПР, е бил ясен, доколкото не било нужно в договора да се посочи математически алгоритъм. Оспорва твърдението, че неустойката е следвало да бъде включена към ГПР, доколкото същата представлява задължение при неизпълнение на договора, а именно заемателят да предостави обезпечение по договора, като неустойката имала именно обезщетителна функция. Оспорва същата да противоречи на добрите нрави, доколкото нейната функция е била да дисциплинира длъжника, а той не бил длъжен да сключва договора. Сочи, че заемателят е имал възможност да осигури предвидените обезпечения, а в случай, че няма възможност, е имал 14 дневен срок да се откаже от договора. Оспорва предвидената неустойка да е в нарушение на чл.71 ЗЗД, а дори и да е налице такова нарушение, счита, че разпоредбата е диспозитивна, поради което не е налице нарушение на закона. Оспорва таксата за експресно разглеждане да представлява такса по управление и усвояване, доколкото била дължима преди сключването на договора. Сочи, че услугата е била доброволно избрана от клиента, като същата нямала задължителен характер.

2

Оспорва възнаградителната лихва да противоречи на добрите нрави, доколкото ЗПК не предвиждал такъв лимит, а в случая приложим бил принципът за свобода на договарянето.

Моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

По допустимостта

Съдът счита, че така предявените искове са допустими, както и че исковата молба е редовна. Между страните няма спор, че оспорените клаузи присъстват в договора, а дали сумите са начислени на ищеца, е въпрос, който не засяга допустимостта на предявените искове. Не е налице противоречие между петитума на исковата молба и изложените твърдения в обстоятелствената част.

По доказателствената тежест

В тежест на ищеца е да докаже по делото следните обстоятелства: че между нея и ответното дружество е възникнало облигационно отношение по договор за паричен заем от 03.10.2023 г., в който е уговорена неустойка при непредоставяне на обезпечение за кредитора в твърдяния размер, както и такса за експресно разглеждане на кредита, която договорна клауза противоречи закона, уговорена е в негова вреда, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на заемодателя и заемополучателя, респ. по предявените в условията на евентуалност искове, че клаузата заобикаля закона, респ. накърнява добрите нрави.

В тежест на ответника е да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, включително, че оспорените клаузи са уговорени индивидуално.

За безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК следва да бъде отделено обстоятелството, че на 03.10.2023 г. между страните е бил сключен договор за паричен заем Standard 14 № 5965031 - 03.10.2023г. с твърдяното в исковата молба съдържание.

По доказателствата

Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и следва да бъдат приети.

Ищцата е поискала назначаването на съдебно-счетоводна експертиза при необходимост, като ответникът е възразил срещу това искане. Съдът счита, че доколкото спорът между е правен, не е необходимо назначаването на експертиза.

Искането на ответника да се извърши справка дали са налице други дела между ищеца и други кредитни институции за нищожност на договори, следва да бъде оставено без уважение, доколкото е неотносимо към настоящия спор.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.01.2025 г. от 13.30 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 03.10.2023 г. между страните е бил сключен договор за паричен заем Standard 14 № 5965031 - 03.10.2023г. с твърдяното в 3 исковата молба съдържание.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба с приложенията към него.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4