Решение № 2173 от 25.10.2023, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2173 гр. Бургас, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20232120101055 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Д. В. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, чрез адв. Б. И. Т., АК-Бургас, с адрес за призоваване: гр. Б., *** против Българската държава, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на Област Бургас, чрез юрк. М.Д., със съдебен адрес: Б., *** и ОБЩИНА БУРГАС, представлявана от Кмета Д.Н., с адрес: гр. Бургас, ул.

„Александровска“ №26, чрез юрк. А.Х., за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на основание давностно владение на недвижим имот, находящ се в гр. Б., ***, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-875/13.12.2019г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 08.11.2021г., с адрес на поземления имот: гр. Б., с площ от 623 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, номер по предходен план: 504, квартал 36, парцел III, съседи на поземления имот: ***, ***, ***, ***, ведно със следните сгради, построени в гореописания поземлен имот: сграда с идентификатор ***, застроена площ 64 кв.м., брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна и сграда с идентификатор ***, застроена площ 26 кв.м., брой етажи 1, предназначение: постройка на допълващото застрояване и паянтова стопанска сграда, неотразена в кадастъра, с площ от 12 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: постройка на допълващото застрояване, както и за присъждане на сторените съдебни разноски.

1

В исковата молба се твърди, че Д. В. Д., К.Р.М. и В.Р.К. са наследници на своя баща В.В.К., бивш жител на гр. Б., починал на ***г.

На 06.02.1991г. с Нотариален акт ***, том **, дело ***/***г. на Нотариус С. Д., при PC - гр. Бургас, наследодателят й В.К. сключил със С.И.Б. - Н. договор за замяна, по силата на който той й прехвърлил собствения си апартамент №* в бл. **, вх. *, ет. * в к-с „И.“, гр.

Б., а С.Н. му прехвърлила парцел V-249 в кв. 67 по плана на с. Р. от 1978г. с площ 724 кв.м., ведно с построените в дворното място масивна жилищна сграда, две стопански сгради, подобрения и трайни насаждения. За този имот по сега действащия план на кв. Р. - кв. Ч.м., гр. Б. от 2004г. е отреден УПИ III-504 в кв. 36 целият с площ от 623 кв.м. В кадастралната карта и регистри това дворно място е отразено като гореописания поземлен имот с идентификатор ***, в което попадат посочените сгради с идентификатори *** и ***, както и неотразената в кадастъра паянтова стопанска сграда от 12 кв.м.

Твърди се още, че от момента на сделката наследодателят на ищцата започнал да владее прехвърления му имот като своя собственост, да заплаща всички дължими данъци и такси за него, като никой не е оспорвал правото му на собственост. Същият бил записан като собственик на имота и в разписния лист през 2004г.

Със саморъчно завещание № * от 15.08.2006г., оставено за съхранение при нотариус С.С., рег. № ***, с район на действие -РС-Бургас и вписано под № ***/15.06.2006г. в общия регистър на нотариуса, обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 23.05.2017г., с рег. № ***, дело * на нотариус А.Д., рег. №*** с район на действие -РСБургас, В.К. завещал на ищцата гореописания поземлен и жилищната сграда, като след неговата смърт завещанието е било надлежно отворено, оповестено и признато от наследниците К.М. и В.К..

От момента на отваряне на завещанието до настоящия момент Д. Д. владее гореописания недвижим имот, необезпокоявана от никого, като регулярно заплаща всички дължими сметки, данъци и такси за него.

С нотариален акт за дарение на недвижими имоти №***, том **, рег. № ***, дело № *** от ***г. на Нотариус А.Д., рег. №*** по регистъра на НК, К.Р.М. и В.Р.К. дарили на ищцата собствените си идеални части от двете стопански сгради попадащи върху имота, необхванати от завещанието, а именно сграда с площ 30 кв.м. и сграда с площ 12 кв.м.

Твърди, че след изповядване на сделката ищцата е станала собственик на целия имот, към който момент за с. Р. нямало приета кадастрална карта, което обяснявало разликата между посочените в нотариалния акт размери на двете стопански постройки и размерите им, посочени в представената кадастрална скица.

През ноември 2021г. ищцата поискала да се снабди със скица на поземления имот от СГКК - гр. Бургас и с голяма изненада установила, че за имота имало издаден акт за държавна собственост № 9637 от 26.01.1989г., Заповед № 1534 от 12.12.1988г. на Председателя на ИК на Общински народен съвет Бургас и протокол №18/12.12.1998г. на 2 комисията по чл. 265 от ППЗТСУ за оценка на имота.

В процеса на воденото от ищцата дело за обявяване нищожността на Заповед №1534 от 12.12.1988г. на Председателя на ИК на Общински народен съвет Бургас и Акт за държавна собственост № 9637 от 26.01.1989г. се установило, че действащият общ и регулационен план на кв. Р. е одобрен със Заповед № 252 от 23.06.1978г. на Председателя на Общински народен съвет-Бургас, като имотът попада в границите на парцел I в кв.67 от плана, предвиден за „начално училище“. Със Заповед № 911 от 15.10.1982г. на председателя на Общински народен съвет - Бургас било одобрено изменение на дворищната регулационна линия между парцел първи, отреден за начално училище и парцел втори, за „СОНС“, като регулационната линия се премествала към терена на началното училище с 3 метра. Въз основа предвижданията на плана била издадена отчуждителна Заповед № 1534 от 12.12.1988г. на Председателя на ИК на ОНС-Бургас и Протокол № 18 от същата дата на оценителната комисия. От тези документи било видно, че първоначално имотът е имал статут на публична държавна собственост. Независимо от извършеното отчуждаване държавата не установила фактическа власт върху имота след влизане в сила на Заповед № 1534 от 12.12.1988г. на Председателя на ИК на ОНС -Бургас, поради което не било налице и завземане на имота.

Излага че, впоследствие със Заповед № 31 от 16.01.1991г. на председателя на ОНСБургас било одобрено изменение на ЗРП за парцели I и II в кв. 67 по плана на с. Р., като имотът бил преотреден вместо за обществено строителство за жилищно, с което загубил статута си на публична държавна собственост и придобил статут на частна държавна собственост. На основание §42 от Преходни и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост (ДВ, бр. 96 от 05.11.1999 г.), този имот, като отреден за жилищно строителство съгласно предвижданията на действащия към датата на влизането му в сила подробен градоустройствен план е преминал в собственост на Община Бургас. Въпреки придобиването на собствеността на процесния имот ех lege, Общината не е издала акт за частна общинска собственост за имота, а има издаден акт за държавна собственост № 9637 от 26.01.1989г., съгласно който имотът се води като държавен. Това обосновавало правния й интерес за предявяване на положителния установителен иск и срещу двамата ответници.

Твърди, че независимо от извършеното отчуждаване и последващата промяна в собствеността, В.К. е осъществявал фактическа власт върху имота от неговото закупуване на 06.02.1991г. до смъртта си на ***г., а ищцата продължава да го владее и до настоящия момент. Владението им е било постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се владее имота, като свой собствен.

В заключение посочва, че праводателят й В.К. е придобил процесният недвижим имот на правно основание годно да го направи собственик - с нотариалния акт от 1991г., но от несобственик, без обаче да знае това, поради което упражняваното от него владение е добросъвестно. С изменението на чл. 86 ЗС през 1996 г. (ДВ, бр.33 от 19.04.1996г., в сила от 01.06.1996г.) отпаднала забраната да се придобиват по давност имоти, които са частна 3 държавна или общинска собственост. В.К. упражнявал добросъвестно владение върху процесния имот от неговото закупуване на 06.02.1991г. до смъртта си на ***г., поради което на 01.06.2001г. с изтичане на 5 годишния срок придобил правото на собственост върху него.

С настоящото изявление ищцата, която владее имота и към настоящия момент, упражнява правото си да се позове изрично на изтекла в полза на наследодателя й придобивна давност.

Позовава се на Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д. № 4 /2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, предвид което счита, че с оглед извършеното позоваване на последиците от придобивната давност, то с изтичане на петгодишния срок на 01.06.2001г.

В.В.К. е придобил по давност процесния недвижим имот и е станал негов собственик. С извършеното от него разпореждане с дворното място и изградената в него масивна жилищна сграда чрез завещание, ищцата е станала собственик на тази част от процесния недвижим имот, като в последствие чрез дарение е придобила останалите идеални части от двете стопански сгради намиращи се в имота, но необхванати от завещанието, с което е станала собственик на целия имот.

В случай, че съдът счете, че праводателят й не е бил добросъвестен владелец и не е имал право да придобие процесния недвижим имот по давност с изтичане на предвидения в чл.79, ал.2 ЗС петгодишен срок, то Д. Д. е придобила правото на собственост върху този имот по силата оригинерен придобивен способ, а именно осъществено от нея давностно владение за период по дълъг от 10 години, като на основание чл.82 от ЗС присъединява към своето владение и владението на праводателя си В.В.К., от когото е получила владението си.

Излага подробни аргументи относно течението на давностния срок. С тези мотиви моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът Община Бургас е депозирал писмен отговор, с който заявява, че по силата на закона е собственик на дворно място, представляващо УПИ III-504 в кв. 36, с площ 623 кв. м. в кв. 70 по действащия план на кв.

Р., гр. Б., отразен като ПИ с идентификатор *** и на сградите в този имот. Излага, че действащият общ и регулационен план на с. Р. е одобрен със Заповед № 252 от 23.06.1978г. на Председателя на Окръжен народен съвет-Бургас, като процесният имот попада в границите на парцел първи в кв.67 от плана, предвиден за „начално училище“. Със заповед № 911 от 15.10.1982г. на председателя на ОНС-Бургас е одобрено изменение на дворищната регулационна линия между парцел първи, отреден за начално училище и парцел втори, за „СОНС“, като регулационната линия се премества към терена на началното училище с 3 метра. Така се цели увеличаване площта на парцел първи в кв.67, с оглед нуждите на административната сграда на Кметството на населеното място. В разписният лист за имота, собственост на Б. е записано „отчуждава се за училище“. Въз основа предвижданията на плана е издадена отчуждителната Заповед № 1534 от 12.12.1988г. на Председателя на ИК на ОНС -Б. и Протокол № 18 от същата дата на оценителната комисия.

УПИ III-504 е станал държавна собственост на основание чл. 95 и 98 от ЗТСУ, за което е съставен акт за държавна собственост Акт № 9637/26.01.1989 г. Съгласно цитирания акт имотът е отреден за обществени нужди. В графата бивш собственик е посочена С. И. Б.

4

(-Н.). С. И. Б. е обезщетена с пари за имота, които са надлежно изплатени на 30.12.1988 г., видно от гореописания акт за държавна собственост. С.Б. (-Н.) след отчуждаването на имота й, е прехвърлила имота, който не е нейна собственост, на В.В.К. при договора за замяна, обективирана в Нотариален акт ***, том **, дело ***/*** на нотариус С. Д..

С влизане в сила на §7, ал. 1, т.3 от ЗМСМА през 1996 г. в собственост на общините преминават държавни имоти, представляващи незастроени парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им собственици.