Решение № 231 от 20.07.2023, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. гр. Димитровград, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20235610100153 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл.128, чл.224 и чл.245 от КТ.

Ищецът И. Н. И. твърди, че работел при ответника „К.Т.Л.“ООД по трудов договор от 04.09.2019г. до 15.07.2022г., като „Шофьор тежкотоварен автомобил-12 и повече тона“.

Пътувал единствено до Румъния. По време на работата му възникнали здравословни проблеми, заради които поискал трудовия му договор да бъде прекратен, както и да му се изплатят дължимите работни заплати за 2022г., включително и обезщетение за неизползван отпуск. Възникнал спор какво точно му се дължи, поради което работодателят отказал да му издаде и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Посочва, че от 05.07.2022г. до 18.07.2022г. бил в болнични. Получил обезщетението си от НОИ по сметка, но първите три дни от работодателя- не. На 19.07.2022г. сключил трудов договор с друг работодател.

На 16.08.2022г. сигнализирал Инспекция по труда-Хасково, като от отговора на същата установил, че договора му с ответника все още не е прекратен и той периодично бил воден в платен годишен отпуск, без да има подадена молба за това и без реално да е ползвал такъв.

Посочено било също така, че работодателят му е изплатил всички работни заплати по сметка в карта всеки месец на по няколко части. Твърди, че винаги получавал заплатата си срещу подпис във ведомост, както и че заплата в тази банкова карта никога не бил получавал. Това била сметка, която той използвал при пътуване и в нея ответника му превеждал служебен аванс – разходи, свързани с командировката от всякакъв характер /пътни такси, разходи за закупено гориво и др./, но не и заплата. Поддържа, че със Заповед №1/2022г., на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ трудовия му договор бил прекратен от 08.10.2022г. Твърди, че към момента имал неизплатени работни заплати и обезщетения за неизползван платен годишен отпуск за 2022г., както следва: Работна заплата- за м.януари 2022г. БТВ 657,80 лева, а нетно – 510,44 лева; за м.февруари 2022г. БТВ 657,80 лева, а 1 нетно- 510,44 лева; за м.март 2022г. БТВ 672,76 лева, а нетно -522,04 лева; за м.април 2022г.

БТВ 718,12 лева, а нетно- 557,25 лева; за м.май 2022г. БТВ 737,44 лева, а нетно- 572,24 лева; за м.юни 2022г. БТВ 718,52 лева, а нетно- 557,56 лева; за м.юли 2022г. БТВ 66,00 лева, а нетно- 51,23 лева.За този месец работодателят му дължал обезщетение за неработоспособност за три дни, а именно 69,30 лева. Общо дължимата сума, която ответника трябвало да му плати за периода била в размер на 3281,20 лева. Работодателят му дължал и обезщетение за забава в плащането на трудовото възнаграждение на основание чл.245 ал.2 от КТ, което възлизало на обща стойност от 264,22 лева. На следващо място поддържа ,че през 2022г. не бил ползвал полагаемия му се платен годишен отпуск. Този годишен платен отпуск бил в размер на 25 работни дни, от които 20 по КТ и 5 дни, съгласно разпоредбата на чл.156 от КТ. Разпределено пропорционално на отработеното време, дължимото му обезщетение за 14 работни дни било в размер на 457,24 лева. Иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3281,20 левадължимо и неизплатено трудово възнаграждение за периода от м.януари до м.юли 2022г., ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; да заплати сумата от 264,22 лева- представляваща лихва по чл.245 ал.2 от КТ; да заплати сумата от 69,30 лева- дължимо и неизплатено обезщетение по чл.40 ал.5 от КСО за периода от 05.07. до 07.07.2022г., ведно със законната лихва, смитано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; да заплати сумата от 457,24 лева- дължимо и неизплатено обезщетение по чл.224 от КТ, ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

С Молба от 28.06.2023г. ищецът на основание чл.214 ал.1 от ГПК прави искане за изменение на размера на предявените искове, като намалява размера на иска по чл.128 ал.1 от КТ от 3281,20 лева на 3234,93 лева, увеличава размера на иска по чл.224 от КТ от 457,24 лева на 480,06 лева, намалява размера на иска по чл.245 ал.2 от КТ от 264,22 лева на 255,55 лева и намалява размера на оска по чл.40 ал.5 от КСО от 69,30 лева на 63,54 лева.

Ответникът „К.Т.Л.“ООД депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че оспорва изцяло предявените искове, както по основание, така и по размер. Не оспорва, че ищецът е работел като шофьор в ответното дружество и е извършвал международни автомобилни превози на товари в България и Румъния. Оспорва твърдението на ищеца, че не му е изплатено дължимото трудово възнаграждение за периода от м.януари 2022г. до м.юли 2022г., както и че не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за 2022г.

Оспорва иска за неплатено обезщетение по чл.40 ал.5 от КСО. Твърди, че за времето, през което ищецът работел в дружеството, често се оплаквал от здравословни неразположения.

Между страните имало уговорка, че предвид здравословните неразположения на ищеца, той няма да ползва годишния си отпуск наведнъж, а на части през годината за по няколко дни.

За процесният период ищеца бил в платен годишен отпуск 25 работни дни. Действително нямало подадено искане на хартия за ползване на отпуск, но такъв му бил разрешен, поради което и ответника не му търсел дисциплинарна отговорност за отсъствията от работа, а видно от счетоводните записвания за тези дни на работника били платени осигуровки, данък и трудово възнаграждение. За съответните дни в отпуск имало издадени и подписани заповеди от работодателя, че е разрешен искания отпуск. Твърди, че за процесния период ищецът ползвал не само претендираните 14 дни платен годишен отпуск, а целия такъв в размер на 25 работни дни. За периода от 01.01.2022г. до 18.07.2022г. той получил в пълен 2 размер и уговорените трудови възнаграждения, като те му били превеждани по банков път.

Вярно било, че по същата сметка му били превеждани и суми за горива и такси, съобразно представени отчети. Нямало изрично посочване на основание за плащане- трудово възнаграждение, но такова било изплатено на части с авансовите вноски, паралелно с разходите за пътни такси и горива, съобразно посочен отчет. Посочва, че през м.юли 2022г. ищецът излезнал в болнични, като след приключване на отпуска по болничния лист18.07.2022г., той не се явил на работа. Работодателят му го водел известно време в неплатен отпуск, тъй като платения такъв за годината вече бил изчерпан. След приключване на проверката от ИТ ответника издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца по взаимно съгласие, като тя била получена от него на 08.10.2022г. При подписването й работникът не направил възражения, нито предявил претенции за заплащане на възнаграждения и обезщетения. Иска съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковите претенции. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото Трудов договор №12/04.09.2019г. сключен между ответното дружество и ищеца, И. Н. И. започнал работа в „К.Т.Л.“ООД на длъжност „Шофьор, тежкотоварен автомобил -12 и повече тона“, считано от 09.09.2019г.

Уговорено било да получава основна заплата в размер на 560 лева, както и право на платен годишен отпуск от 26 работни дни.

На 16.08.2022г. ищецът подал сигнал до ТД“Инспекция по труда“-Хасково, за това, че работодателят отказвал да приеме молбата му за напускане на работа, както и да му върне трудовата книжка. Посочва, че не е ползвал платен годишен отпуск и не е получил все още възнаграждението си за месеците януари, февруари, март, април, май, юни и юли 2022г.Считано от 18.07.2022г. той започнал работа в друга фирма, като знаел, че правоотношението му с ответното дружество е прекратено, но не бил наясно на какво основание е станало това. Заявява, че не е подписвал документи, а представения от него болничен лист не бил обявен от работодателя пред НОИ. Желае да получи всички документи във връзка с дължимото му се трудово възнаграждение.

Съгласно писмо изх.№22082038/27.09.2022г. на ТД“Инспекция по труда“-Хасково, ищецът бил уведомен, че по сигнала му е извършена проверка. В следствие на същата било установено, че няма писмено искане от негова страна за прекратяване на трудовото правоотношение.Поради неявяването на работника на работа след 18.07.2022г. работодателят предприел действия за дисциплинарното му уволнение. При проверката не е била представена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. От представеното трудово досие на ищеца било установено, че има подадено от него заявление за превод на трудовото възнаграждение по сметка в „Уникредит Булбанк“. През периода от м.януари 2022г. до м.юли 2022г. по банкова сметка на ищеца били превеждани периодично различни парични суми. В представените преводни нареждания за кредитен превод, като основание за плащане било записано „аванс“, като работодателя заявил, че тези преводи са за трудови възнаграждения. Посочва се също така, че в трудовия договор е бшил договорен основен платен годишен отпуск в размер на 25 работни дни. В представените молби за ползване на платен годишен отпуск през 2022г. липсвал подпис на работник, но въпреки това били издадени заповеди за ползване на отпуските и в отчетните форми за явяването на работа е отразено, че отпуските са ползвани, съответно същите са изплатени по реда на чл.177 от КТ.

От своя страна, работодателят е заявил, че отпуските са ползвани от работника след негови молби по телефона. Съгласно чл.22 ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, платения годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя. За това констатирано нарушение, спрямо работодателя е приложена принудителна административна мярка, като на основание чл.404 ал.1 т.1 от КТ е дадено задължително предписание за недопускане на такова нарушение.

С писмо от 25.08.2022г. работодателят уведомил ищеца, че от 18.07.2022г. не се явява на работа без да е уведомил ответното дружество за причините за това. Отправено е 3 предупреждение, че съгласно чл.187 т.1 от КТ неявяването на работа е нарушение на трудовата дисциплина, от което следва налагане на дисциплинарно уволнение, съгласно чл.190 т.2 от КТ.Ищецът е поканен в тридневен срок от датата на получаване на писмото да се яви в седалището на работодателя си, за да даде писмени обяснения за отсъствието си от работа.

Съгласно представената с исковата молба Заповед за прекратяване на трудов договор №1/2022г., на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ и чл.335 ал.1 от КТ вр.чл.128а ал.3 от КТ, трудовия договор на ищеца с ответното дружество бил прекратен по взаимно съгласие.

Видно от представените с отговора на исковата молба преписи от Молби от името на ищеца за разрешаване на платени неплатен годишен отпуск и Заповеди на работодателя за разрешаване ползването на отпуск е, че през периода от 13.01.2022г. до 01.10.2022г. ищецът е поискал, а работодателя се е съгласил да предостави отпуск общо 17 пъти. Нито една от молбите на И. И. за предоставяне на отпуск обаче не е подписана от него.

Представени са от ответника и множество преписи от Преводни нареждания, от които се установява, че през процесния период по банкова сметка на ищеца работодателя е превеждал многократно различни суми /най-често в размер на 150 лева/, като във всички нареждания е посочвал едно и също основание за превода- аванс.

По искане на ответника, съдът допусна до разпит един свидетел- ***- ръководител транспортна дейност в ответното дружество. В своите показания той поддържа, че възнагражденията на ищеца му били превеждани по банков път по негово искане. Също по искане на работника дружеството му изплащало авансово суми от заплатата, защото му били нужни пари поради различни причини. Твърди, че за периода от 01.01.2022г. до 18.07.2022г. ищецът ползвал целия платен отпуск за 2022г. – 25 дни. Този отпуск му бил разрешен за ползване след негови молби по телефона. Същият бил шофьор и нямал физическа възможност да дойде до офиса за да подаде молба за отпуск. През 2022г. ползвал целия си годишен отпуск от 25 дни, като му били платени трудовото възнаграждение и осигуровки.