Решение № 323 от 20.11.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. гр. Добрич, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Анна Великова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20233200500491 по описа за 2023 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод въззивна жалба с вх. № 8977 от 19.05.2023г. по регистъра на Районен съд – Добрич, подадена от Община - гр. Добрич, Булстат 000852932, представлявана от кмет - Й. Т. Й., гр. Добрич, ул. „България" № 12, срещу решение № 338 от 04.05.2023г. по гр.д.№ 1787/2022г. по описа на Районен съд – Добрич, поправено с решение № 410 от 22.05.2023г., с което въззивникът е осъден да заплати на К. Г. К. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ***, на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, следните суми: сумата от 8 000 лева, представляваща стойността на причинените неимуществени вреди (претърпените болки и страдания) от счупване на раменна кост вляво в резултат на падане на 18.01.2022г. около 07.20 часа в град Добрич върху непочистен и заледен участък на площад "Свобода", ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 21.06.2022г., до окончателното й изплащане и сумата от 2690,51 лева, представляваща стойността на причинените на ищцата имуществени вреди в резултат на описаното непозволено увреждане /закупуване на хумерален пирон, заплащане на такса за избор на стая, ортопедичен консуматив, ударно вълнова терапия и лекарства/, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 21.06.2022г. до окончателното й изплащане.

Въззивникът намира решението за недопустимо и неправилно, като постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон; немотивирано и необосновано, като 1 несъдържащо достатъчно мотиви, постановено при непълнота на доказателствата, а също и в противоречие с приетите такива. Настоява за обезсилване, евентуално отменяване на решението и постановяване на друго за отхвърляне изцяло на исковете и присъждане на разноски на Община гр.

Добрич. В жалбата е посочено, че районният съд, в нарушение на диспозитивното начало в процеса, се произнесъл свръх заявения петитум, тъй като предявеният от ищцата и приет за разглеждане от съда иск за неимуществени вреди бил за 8000 лева, а съдът разгледал и уважил иск за 16 000 лева. По делото останали неизяснени обстоятелствата, при които настъпил инцидентът и причините, довели до възникването му. Недоказано останало мястото на инцидента и то да попада в имот общинска собственост, да е било лошо състоянието на терена, както и че общината е била задължена да го поддържа; недоказани били и заявените от ищцата неимуществени и имуществени вреди. Съдът неправилно оценил и обосновал решението си със събраните свидетелски показания на роднини и близки на пострадалата, както и неоснователно не уважил, като дори не обсъдил, възражението на ответника, основано на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Наредбата за осигуряване на обществения ред, изискванията към шума в жилищни сгради, опазването на общинската собственост, инфраструктурата и околната среда на град Добрич, че е имало трети задължени лица за поддържане на терена в безопасност, както и необосновано не уважил възражението за съпричиняване от ищцата, която не била съобразила поведението и облеклото си с метеорологичните условия и пътната настилка - не се обула с подходящи за сезона зимни обувки, не се придвижвала бавно, внимателно и предпазливо, както и не потърсила своевременно адекватна лекарска помощ. Оспорва се размера на присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, както и неправилното включване в последното на платена сума за избор на стая за болнично лечение. Неправилно било допуснато увеличение на иска въз основа на вече представени и приети доказателства.

Въззиваемата страна в отговор на жалбата счита същата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана, а решението на районния съд да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Като постави на разглеждане въззивната жалба, Окръжен съд – Добрич установи следното:

Постановеното неизгодно за Община Добрич решение й е връчено на дата 11.05.2023г. Правото си на жалба страната, с правен интерес от оспорването на неизгодното за нея решение, е упражнила надлежно в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК – на 19.05.2023г. Жалбата е допустима.

Обжалваното решение е постановено от надлежен състав на Районен съд – Добрич, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и надлежно упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното 2 съдебно решение е и допустимо. Наведеното в жалбата оплакване за недопустимост на съдебния акт, по причина, че съдът се е произнесъл свръх заявения петитум, тъй като предявеният от ищцата и приет за разглеждане от съда иск за неимуществени вреди бил за 8000 лева, а съдът разгледал и уважил иск за 16 000 лева, е неоснователно. Съдът е приел за разглеждане осъдителен иск за сума от 8 000 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, но поради грешка е постановил диспозитив, с който е осъдил ответната община два пъти да заплати на ищцата сумата от 8 000 лева на едно и също основание.

Допуснатото противоречие между съдържанието на решението и мотивите към него е установена служебно от съда и поправена по негов почин по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 410/22.05.2023г., което е влязло в сила.

Действително, не е допустимо съдът да се произнесе по иск , с който не е сезиран, но в случая районният съд не е извършил такова процесуално нарушение и не се е произнесъл по непредявен иск. Макар в диспозитива на решението да е допусната очевидна фактическа грешка, с решение то, постановено по реда на чл. 247 о т Г П К , тази грешка в диспозитива на решението е поправена и размерът на присъденото обезщетение е в съответствие с изложените мотиви в него.

По правилността на решението, което се обжалва в цялост, въз основа посоченото в жалбата и наведените в отговора доводи, въззивният съд намира следното:

Производството по гр.д.№ 1787/2022г. по описа на Районен съд Добрич е образувано по повод искова молба на К. Г. К., с която са предявени искове за осъждане на Община Добрич да плати на ищцата обезщетение за имуществени вреди в размер на 2315,51 лева и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лева, настъпили в резултат на падането й н а 18.01.2022г. върху непочистен и заледен участък на площад "Свобода" в гра д Добрич, в централната част между „Пощенска банка“ и разположените в центъра на града дървени къщички, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното плащане, като се претендират и разноските по водене на делото.

В исковата молба са изложени следните обосноваващи паричните вземания обстоятелства: на 18.01.2022г. около 07.20 часа ищцата и нейната внучка К. В. С. тръгнали към лаборатория за нръвни изследвания в Стоматологията в град Добрич. Времето било лошо, а пътят, по който минавала ищцата заедно със своята внучка, бил непочистен и силно заледен.

Двете вървели бавно, защото се притеснявали да не паднат. Стигайки до площад „Свобода“ между „Пощенска банка“ и дървените къщички в центъра града, ищцата се подхлъзнала, опитала се да се задържи за ръката на своята внучка, но не успяла и паднала върху непочистените и неопесъчени плочки в центъра на град Добрич. При падането си усетила силна болка в рамото и по цялата лява мишница, но в първия момент не разбрала, че ръката й е счупена.

3

С помощта на преминаващи хора, внучката й я изправила и завела до Стоматологията (близо до мястото на инцидента). Болката станала нетърпима, ищцата позвънила на тел. 112 и поискала да й изпратят линейка, защото не била в състояние да се придвижи по друг начин. Линейка пристигнала в 8:30 часа и откарала ищцата до МБАЛ Добрич. Там й бил извършен преглед, а от направената рентгенова снимка било установено счупване на лява раменна кост. В отделението по Ортопедия и травматология нямало дежурен лекар, поради което на ищцата й било казано, че ще трябва да изчака. След като чакала два часа и половина и лекар не дошъл, внучката й я съпроводила до дома й в близост до болницата. Треперела от болка. Свързала се с личния си лекар, който й издал направление за хоспитализация, след което около 13:40 часа неин близък я откарал до МБАЛ „Майчин дом“ в град Варна. Били направени изследвания, било установено, че счупването й е доста сериозно и се налага операция в областта на раменния пояс и горния крайник. В 14.30 часа ищцата била приета в отделението на МБАЛ „Майчин дом“ град Варна, а на следващия ден 19.01.2022г. била оперирана по спешност, съгласно епикриза от 21.01.2022г. След изписването й на 21.01.2022г. ищцата се прибрала в дома си, като нямала възможност да се обслужва сама вследствие на операцията, поради което в продължение на повече от един месец денонощно била обгрижвана от своите внучка и дъщеря. Следствие на инцидента изпитвала силни болки и страдание, които продължавали и до настоящия момент. Не можела да спи без болкоуспокояващи. Около месец след инцидента в легнало положение ищцата подлагала под ръката си възглавница, за да я пази. Често се будела от страх, че отново нещо ще се случи със счупената й ръка. Следствие претърпяното изпитвала стрес и страхова невроза да излиза сама от дома си в продължение на един месец.

Ищцата претърпяла и сериозни имуществени вреди като заплатила сумата от 1760 лева за хумерален пирон въз основа на издадена фактура № 29022/26.01.2022г.; сумата от 14,08 лева за междубанков превод; сумата от 450 лева за стая с битови условия; 15,50 лева за ортопедични консумативи и допълнително за лекарства 43,28 лева, като общият размер на имуществени вреди към датата на предявяване исковата молба били в размер на 2315,51 лева. Този размер е увеличен на 2690,51 лева следствие допуснато на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК с определение от открито заседание на 05.01.2023г. изменение на размера на иска за обезщетение за имуществени вреди.

В писмения си отговор ответникът е оспорил всички изложени в исковата молба факти и обстоятелства. Посочил е, че, за да е налице отговорност по чл. 49 от ЗЗД, е необходимо първо да се установи отговорност по чл. 45 от ЗЗД на физическото лице, на което е възложена работа от Община Добрич, при или по повод на изпълнението на която е станало увреждане. В исковата молба нямало твърдение общината да е възложител на определена работа и не било ясно следствие на чие противоправно поведение на неин служител е настъпила вредата. Липсвали доказателства, че 4 инцидентът е настъпил на улица, която е общинска собственост, както и по описания в исковата молба начин. Възможна била друга причина за настъпване на телесната повреда на ищцата - в повечето случаи падането на едно лице било причинено от негово невнимание или неправилно стъпване, а не от състоянието на терена. Задълженията си относно зимното поддържане на територията на града през процесния период ответната община изпълнила и не е имало непочистен сняг и лед. Улиците и булевардите, които общината имала задължение да почиства, са били почистени от сняг и лед през цялото денонощие на датите 17 и 18.01.2022г., като е било осигурено нормално придвижване на пешеходци и на МПС-та. Дейностите по зимно почистване били изпълнени, било извършено и ръчно почистване на снегаи обработването на пешеходните зони със солопясъчна смес против замръзване.

Към датата 18.01.2022г. общинската част от улицата била почистена.

Ответникът е навел възражение за наличие на допринасяне за настъпване на вредоносния резултат в поведението на ищцата, защото тя е създала реална възможност за настъпване на вредата – не се е съобразила с метеорологичните условия и пътната настилка, не се е обула с подходящи за сезона зимни обувки, не се е придвижвала бавно, внимателно и предпазливо. Освен за съпричиняване, ответникът е възразил и, че се касае за хипотеза на случайно събитие, а не за непозволено увреждане, за което общината да носи отговорност, защото при зимни условия, независимо от в пълнота положените дължими грижи, винаги е налице реален риск от нараняване следствие на падане. Ответникът е оспорил изцяло описания в исковата молба механизъм на настъпилото увреждане, както и размера на причинените вреди, като е възразил още, че не е бил уведомен за настъпилия инцидент, както и не е било предприето разследване от страна на компетентни държавни органи.