Решение № 620 от 29.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 620 гр. София, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20241000500485 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

С решение № 228 от 19.10.2023г., постановено по гр.д.№ 99/23г. по описа на ОС Монтана, е уважен частично иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е осъдена да заплати на К. В. А. сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие смъртта на нейния съпруг Д. Т.

А. /на 59г./, причинена от ПТП настъпило на 27.06.22г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Със същото решение е отхвърлен иска в останалата му част над 120 000 лв. до пълния му размер от 200 000 лв., като неоснователен в тази част.

Присъдени са разноски, като ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е осъдена да плати на адв.Ж.К. сумата 9450 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА съобразно уважената част от иска, а по сметка на МОС ДТ в размер на 4800 лв. По компенсация К. В. А. е осъдена да заплати на ЗК ЛЕВ ИНС“ АД сумата 533лв. разноски по делото и 100 лв. юрисконсулско възнаграждение.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани въззивни жалби и от двете страни по делото по делото.

Жалбоподателят-ищец К. В. А. оспорва решението в неговата отхвърлителната част за разликата над 120 000 лв. до 200 000 лв., тъй като размерът на обезщетението за неимуществени вреди не е съобразен с обема причинени вреди, принципа на справедливост, 1 визиран в чл.52 ЗЗД. Неправилно е преценена и занижена от съда относителната тежест на обстоятелството, че след внезапната загуба на своя съпруг Д. ищцата е останала съвсем сама.

Тя няма деца и други близки, с които да сподели и да може по-лесно да преживее мъката от загубата. Подценено е и обстоятелството, че загиналият е бил най-важният човек в живота на ищцата, който е работел и издържал изцяло семейството сам. След сключване на брака им двамата никога не са се разделяли, отношенията им са били основани на взаимна привързаност, обич и разбирателство, подкрепа и уважение. Първоинстанционният съд е приел за безспорно установени тези обстоятелства и правилно е стигнал до извода, че смъртта на загиналия е причинила сериозен стрес, който не е преодолян и че ищцата е претърпяла и продължава да търпи негативни преживявания, психически дисконфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за нея човек. В същото време съдът не е отчел в достатъчна степен преживените болки и страдания от загубата и неправилно е приложил чл.52 ЗЗД, като е занижил неоснователно справедливия размер на дължимото обезщетение. Претендира разноски по чл.38 ЗА.

Жалбоподателят-ответник ЗК ЛЕВ ИНС“ АД оспорва решението в неговата осъдителна част за разликата над 84 000 лв. до 120 000 лв., както и в частта по претенциите по предявените акцесорни искове за лихви и разноски. Предметът на правния спор, по повод на който е образувано настоящето производство са претенции на ищцата за присъждане на обезщетение за нематериални вреди - болки и страдания, поради настъпил летален изход за Д. Т. А., управлявал неуточнено превозно средство, велосипед с монтиран мотор, необозначен, катастрофирал попътно на път III 102 72+500 с л.а. „Шевролет”, с per. № ******** на дата 27.06.2022 г., починал на дата ******** г. Д. Т. А. в качеството на съпруг и законен представител на К. В. А. се е грижил изцяло за нея, осъществявал връзката й с околния свят, следователно към настоящия момент К. В. А. е в безпомощно състояние, няма кой да се грижи за нея, за което съдът е длъжен служебно да предприеме мерки. Съгласно цитираните свидетелски показания на св.Г. Р., психолог по образование: ищцата е с интелектуален капацитет на 10- годишно дете, поради което й е много трудно да се справи с ежедневните предизвикателства, съдът е направил извода, че ищцата страда от умствено заболяване, но не е поставил под съмнение нейната способност да упълномощи адвокат К., с чието пълномощно не сме запознати. В самото решение се сочи още, че ищцата не е работила, защото е имала Телково решение. От показанията на св.Р., разпитана в о.с.з. на 21.09.2023г., се установява, че ищцата се лута нагоре надолу, чувства се социално безпомощна, изпитва изключително висока социално тревожност, когато трябва да свърши нещо, пита какво трябва да правим, кой ще дойде с мен; притеснява се от всичко.

Свидетелката счита, че ищцата няма капацитет, за да се справя в ежедневието и със социалните предизвикателства на средата. Още от преди демокрацията ищцата е с присъден ТЕЛК, с трета степен умствена изостаналост, още от датата на раждане, с интелект на 10-12 годишно дете. Поради така представените данни, счита, че ищцата не може да проявява действителна правна воля и да извършва действителни правни действия - чл.5 ЗЛС. Твърди, че пълномощното на адв.К. е нищожно, поради заобикаляне на закона, липса на съгласие и привидност, съгласно чл. 26 ЗЗД. Поради описаните специални образователни потребности 2 на К. В. А. се поражда съмнение за способността й да изрази съгласие, правна воля и да упълномощи адвокат, поради което счита, че упълномощителна сделката по упълномощаването на адв. Ж. К. е нищожна. Следователно последната не е упълномощена да води дело срещу застрахователя. Липсва валидно овластяване на адвоката, който единствено е участвал в делото от името на ищцата - чл.28 ГПК. Следователно налице е съществено нарушение на процесуалните правила. По същество оспорва решението в осъдителната му част за разликата над 84 000 лв. до 120 000 лв., поради наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, което съдът изобщо не е отчел. От приетата САТЕ се доказва, че водачът Д. Т. А. е бил ударен, защото не е бил възприет своевременно от другия водач. Д. Т. А. е управлявал МПС, което не може да бъде класифицирано самоделно комбиниран велосипед с моторче. Вещото лице е изказало предположение, че Д.

Т. А. е управлявал велосипед, което е ППС и не е необходимо да постави каска, въпреки, че е управлявал велосипед по републиканската пътна мрежа, предназначена за движение на МПС-та. Когато на ППС бъде монтиран мотор, то това превозно средство се превръща в МПС, което развива по-висока скорост и чийто водач е длъжен да вземе предпазни мерки за своята безопасност. Шумът от моторчето заглушава шумът от моторите. Липсата на добре изразен светлинен сигнал и нестандартната скорост на движение, пречи на своевременното възприемане от другите участници в движението на управляваното от Д. Т. А. МПС.

Другите водачи се съобразяват с предвидимите препятствия на пътя, които са бавно движещ се каруци, велосипеди, ППС-та и бързо движещи се други МПС-та, но не и с бързо движещ се необезопасен велосипед, който излиза извън стандартите на предвидимия участник в движението. В огледа не е установено Д. да е бил с поставена светлоотразителна жилетка или с поставена каска. Самоделното МПС не е било оборудвано със светлинен сигнал отзад, нито със светлоотразител, имал е монтирана касетка, която е разширявала конструкцията.

Водачът е можел да развие до 25 км./ч., движел се е с около 20 км./ч., като в законът изрично е забранено, самоделни превозни средства, които се движат със тази скорост да участват в движението по републикански пътища с разрешена скорост от 90 км./ч. Автомобилът, въпреки, че е оставил разстояние от 90 см. от страничния банкет е контактувал странично с дясно огледало, вероятно с лява дръжка на управляваното от Д. Т. А. превозно средство. В случай, че водачът се е движел на 50 см. от десния бордюр нямаше да настъпи ПТП. Твърди нарушение на чл. 79, ал. 3 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС без устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червена светлина отзад, което счита, че представлява принос на 30 % от Д. Т. А.. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищцата твърди, че е съпруга и наследница на Д. Т. А., починал на ********г. след претърпяно ПТП, станало на 27.06.2022г. на път III 102 км. 72+500 в землището на с. Горно 3

Церовене, област Монтана. На посочената дата пострадалият е пътувал с велосипед от с. *** в посока към гр. Монтана, като в района на с. Горно Церовене при маневра изпреварване е блъснат от л.а.Шевролет per.№ ********, управляван от К. Н. К.. В следствие на настъпилото ПТП и причинените му травми Д. Т. А. е откаран по спешност от екип на ЦСМП в Спешно отделение на МБАЛ„Д-р Ст.Илиев“ АД гр.Монтана, след което е настанен за лечение в Хирургично отделение. Въпреки проведеното лечение починал на ********г. С молба с вх.№ 12621 /13.12.2022 г. ответното дружество е сезирано за катастрофата и за изплащане на обезщетение за претърпени неумуществени вреди, като е образувана Щета № 0000-1000-01- 22-7857/13.12.2022г., по която са определени за изплащане 70 000лв. Тази сума не е приета от ищцата, поради което и не е постигнато споразумение. Ищцата твърди,че със съпруга си Д. Т. А. са живели заедно от от 1994г. , като никога не са се разделяли. Отношенията помежду им са били основани на голяма взаимна привързаност, обич и разбирателство, подкрепа и уважение.Цялата издръжка на семейството се осигурявала от него, тъй като по здравословни причини ищцата не е могла да работи и е била домакиня в къщи . Все още не може да приеме загубата на съпруга си и често посещава гроба му. След смъртта му изпаднала в тежка депресия, започнала да страни от хората и да избягва всякакви контакти. Претендира сумата 200 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.06.2022 г. до окончателното изплащане.

Ответникът Лев инс АД оспорва предявените искове по основание и размер. В условие на евентуалност релевира възражение за съпричиняване - управлявал е мотоциклет, който не е оборудван със светлоотразителни елементи и фарове, освен това не е бил с каска, кори и наколенки/ чл.76 ЗДвП/. Самоделното МПС е било без светлинен сигнал отзад, нито със светлоотразител, имал е монтирана касетка, която е е разширявала конструкцията ,освен това не е имал и право да се движи по републикански пътища с разрешена скорост от 90 км.ч.,освен това не се е движил максимално вдясно към десния бурдюр. Оспорва размера на претендираното обезщетение, както и твърдението, че ищцата и пострадалия са имали много силна връзка. Моли съда да постанови решение, с което да редуцира обезщетението, като приеме, че е налице 50% съпричиняване. Претендират разноски.

От фактическа страна се установява, че К. Н. К. всяка сутрин пътувал с автомобила си от дома си в селото към работното си място в гр.Монтана. Така станало и рано сутринта на 27.06.2022 г., като качил в автомобила си и своя позната, за да я докара до града. Около 6,50 ч. автомобилът, управляван от подсъдимия, подминал кръстовището за с. Г.Ц. на път III-102, км. 72+500, но поради ниското слънцегреене и заслепяване водачът му не забелязал, че пред него се движи велосипед със самоделно монтирано двигателче и го блъснал.

Возещата се в колата на предната дясна седалка забелязала велосипедиста в последния момент, когато и настъпил удара по него. Видяла го да пада на земята и казала на К. да спре.

Още на място се установило, че пострадалият велосипедист е Д. Т. А., който също отивал на работа в гр.Монтана, като през топлия летен сезон ползвал колелото си, което било снабдено със самоделно двигателче. Пострадалият бил откаран в местната болница, но 4 въпреки лечението, на ******** г. починал.

С влязла в сила на 03.03.2023г. присъда от 15.02.2023г., постановена по НОХД № 8/23г. ОСМонтана /л.10/ съдът е признал подсъдимия К. Н. К. за виновен в това, че на 27.06.2022 г. на път ІІІ-102, км. 72+500 в землището на с. Горно Церовене, обл. Монтана, при управление нал л.а.марка „Шевролет“ модел „Каптива“ рег.№ ********, нарушил правилата за движение по пътищата, чл.20 ал.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Т. А. от гр. ***, поради което и на основание чл. 343, ал.1, б. „в“ вр.чл. 342, ал. 1 НК го е осъдил на 2 г. лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от 3 години от влизане в сила на присъдата.