Решение № 159 от 24.11.2023, Районен съд - Дулово
- Съд
- Районен съд - Дулово
- Дело
- Гражданско дело 454/2022
- Вид
- Решение № 159
- Подписан
- 24.11.2023
- В сила
- 27.11.2024
- Състав
- Емил Василев Николаев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 220, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 222 · Кодекс на труда
- чл.222, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.1 и 2 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал.1, т.2, предложение второ · Кодекс на труда
- чл. 329 · Кодекс на труда
- чл. 333 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1, т.2, и т.3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1, т.2, и т.3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1, т.2, и т.3 · Кодекс на труда
- чл. 354 · Кодекс на труда
- чл. 359 · Кодекс на труда
- чл. 67, ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 159 гр. ***, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Велемира Н. Мещерова Иванова като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Гражданско дело № 20223410100454 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, и т.3 от КТ, вр. чл.225, ал. 1 от КТ, чл. 354 от КТ и чл. 222 от КТ.
Производството е образувано по искова молба подадена от Н. Р. Д., с ЕГН **********, против РПК „***“ гр. ***, с която моли съда да постанови решение, с което:
1. Да признае уволнението му за незаконно и да отмени Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 03/01.09.2022 г. – чл. 344, ал.1, т.1 от КТ;
2. Да бъде възстановен на заеманата преди уволнението му длъжност – чл.344, ал.1, т.2 от КТ;
3. Да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение от 996.40 лв. /месечно за времето, през което е останал без работа – чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.1 от КТ.
4. Да признае за трудов стаж времето, през което не е съществувало трудово правоотношение между страните – чл. 354 от КТ.
5. Да осъди ответника да му заплати обезщетение по чл. 222 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за един месец - 996.40 лв.
Представя писмени доказателства. Не прави доказателствени искания.
В исковата молба се твърди, че ищецът е член-кооператор на ответника от 1994 г. и работи там от тогава с едно изключение, когато през 2017 г. започнал отново работа там, като шофьор на лекотоварен автомобил, въз основа на трудов договор № 4/06.11.2017 г., сключен, на основание чл. 67, ал.1 от КТ, на пълно работно време – 8 часа и определено в 1 договора трудово възнаграждение.
След известно време с допълнително споразумение от ответника му било възложено да изпълнява и длъжността „поддръжка“, като ищецът изпълнявал и двете длъжности с необходимата отговорност.
На 20.09.2022 г. му била връчена заповед № 3/01.09.2022 г., с което трудовото му правоотношение с ответника било прекратено, на основание чл. 328, ал.1, т.2, предл. „второ“ КТ – „съкращаване на щата с Решение на УС на „РПК „***“ – *** от 31.08.2022г.“.
Счита, че връчената му заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна, тъй като щатната бройка „шофьор на лекотоварен автомобил“ продължава да съществува реално и не е съкратена, не се премахва, поради което и решението на управителния съвет на ответника за съкращаване на щата не е реално, а фиктивно и не може да бъде основание за уволнението му.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, като излага аргументи за неоснователност на предявените от ищеца искове:
Оспорва изцяло твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, че с допълнително споразумение на ищеца му е било възложено да изпълнява и длъжността „поддръжка“ в кооперацията. Подобна щатна длъжност няма разкрита в кооперацията и с ищеца не е сключвано допълнително трудово споразумение, нито е бил назначаван на подобна длъжност.
Оспорва твърдението на ищеца, че трудовите задължения, които се включвали в тази щатна бройка - шофьор на лекотоварен автомобил продължавали да се извършват реално и тази трудова функция в ответната кооперация реално не е съкратена, поради което това решение на УС на РПК за съкращаване на щата не било реално, а фиктивно.
Заявява, че съкращаването на щата в РПК „***“ - *** е осъществено от компетентния за това действие орган в рамките на пълномощията му и е съобразено с изискванията на закона.
РПК „***“ - *** е собственик и развива търговска дейност в магазин за хранителни стоки в гр. ***, известен като магазин „КООП“. В течение на времето огромна част от стоките, които се търгуват в този магазин, се доставят с транспорт на търговци, извършващи разносна търговия за тяхна сметка.
Посочва, че основната трудова функция на ищеца по делото се свеждала, както и той сам твърдял: „да е шофьор на лекотоварен автомобил“. Задълженията, които реално изпълнявал в един момент се свели до това един път в седмицата, а понякога и през седмица да доставя стока от складове в гр. *** или ***
След направен финансов анализ на дейността на магазина от Управителния съвет се установило, че този начин на организация на работата, а именно - да има на щат „шофьор на лекотоварен автомобил“, който шофьор инцидентно да зарежда магазина със стоки е крайно финансово неефективна. Ищецът по никакъв начин не можел да уплътни работното си време с реално положен труд.
2
Това наложило Управителният съвет като компетентен орган, съгласно Закона за кооперациите и Устава на РПК“***“-***, да вземе решение да бъде съкратена щатната длъжност „шофьор на лекотоварен автомобил“.
В изпълнение на това решение Председателят на кооперацията в рамките на своите правомощия със Заповед №3/01.09.2022 г. е прекратил трудовото правоотношение с ищеца.
Заявява още, че трудовата функция на ищеца съвсем реално е премахната и вече не съществува.
Видно от новото щатно разписание, действащо от 01.09.2022 г., не е създавана и не е разкривана някаква нова длъжност, която да изпълнява или поне да съвместява тази трудова функция. Нуждата от тази трудова функция за кооперацията е отпаднала от само себе си и щата за тази длъжност е закрит.
Това е видно и от новото щатно разписание, действащо от 01.09.2022 г., където има реално намаляване на числения състав на работниците и служителите на РПК „***“ - *** от 11 на 10 човека.
Кооперацията разполагала с три моторни превозни средства. Едното от тях е лекотоварно, а другите две са леки. Това е установимо от 3 бр. регистрационни талони на МПС, които са представени с отговора. А от представените 14 бр. пътни листа се установяват няколко факта:
- за периода от 05.09.2022 г. до 08.11.2022 г. лек автомобил „Опел Зафира“, е управляван само и единствено от председателя на кооперацията, а не от някой друг работник или служител.
- ползването на автомобила за два месеца е тринадесет пъти /един път седмично/.
- за целия този период пробегът на автомобила е 1 225 км.
- лек автомобил „Ситроен Берлинго“ бил управляван от лицето ***, за което има издадена заповед.
- лекотоварен автомобил „Фолксваген“, който бил управляван от ищеца, въобще не е ползван.
Всичко това подкрепяло твърдението, че е отпаднала необходимостта и е престанала да съществува трудовата функция „шофьор на лекотоварен автомобил“.
След като Заповед № 3/01.09.2022 г., с която е прекратено трудовото правоотношение между ищеца и РПК „***“ - *** е законосъобразна, то нямало как да са основателни претенциите на ищеца за възстановяване на предишната му работа /липсва подобен щат/. Не бил основателен и иска чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от шест месеца.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение с правно основание чл.222, ал.1 КТ, счита същият за неоснователен на самостоятелно основание. Твърденията на ищеца в исковата молба не отговаряли на обективната истина. Обезщетението му е начислено със Заповед № 7/03.09.2022 г. и е изплатено на ищеца с трудовите възнаграждения за месец 3 октомври 2022 г., което било видно от извлечение от разплащателната ведомост, в която той саморъчно се е подписал.
Ответникът моли да се постанови решение, с което да се отхвърлят като неоснователни всички обективно съединени искове, като се осъди ищеца да заплати направените съдебно-деловодни разноски.
Представя писмени доказателства, чието приемане иска.
Ищецът Н. Р. Д., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание, представлява се от адв. С. *** от АК-Силистра. Поддържа исковата молба и предявените с нея искове.
Иска от съда да бъдат уважени като основателни и доказани.
Ответникът РПК „***“ гр. ***, редовно призован, представлява се в съдебно заседание от процесуален представител адв.Н. Д. от АК-Силистра, който поддържа писмения отговор и изложените в него съображения, иска от съда предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, а издадена заповед за уволнение да бъде потвърдена.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Назначена е съдебносчетоводна експертиза.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
В исковата молба ищецът е съединил обективно следните искове - по чл.344, ал.1, т.1, т.2, и т.3, вр. чл.225, ал. 1, чл. 354 и чл. 222 КТ.
По делото няма спор, а и от събраните доказателства се установява, че ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „шофьор на лекотоварен автомобил”, от която длъжност бил освободен, на основание чл. 328, ал.1, т.2, предложение „второ“ КТ – „поради съкращаване на щата“ считано от 02.09.2022 г. със Заповед на работодателя № 3/01.09.2022 г., връчена на работника на 02.09.2022 г.
От представените по делото доказателства се установява по безспорен начин, че ищецът Н. Д. е работил при ответника по силата на валидно учредена между тях трудовоправна връзка, като ищецът е заемал длъжността „шофьор на лекотоварен автомобил“, въз основа на сключен между страните трудов договор от 02.05.1996 г.
От длъжностно щатно разписание на РПК „***“ гр. ***, влязло в сила от 01.04.2022 г., е видно, че длъжността „шофьор на лекотоварен автомобил“ е съществувала.
От длъжностно щатно разписание на РПК „***“ гр. ***, влязло в сила от 01.09.2022 г., е видно, че длъжността „шофьор на лекотоварен автомобил“ е премахната и не съществува.
Със Заповед № 3/01.09.2022 г.. на Председателя на РПК „***“ – *** трудовото правоотношение между страните е прекратено, на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение „второ“ КТ — поради съкращение на щата.
Видно от приетото по делото Препис-извлечение от Решение на Управителния съвет 4 на РПК „***“ – ***, взето с Протокол № 5/31.08.2022 г. /л.32 от делото/ по т.4 от дневния ред, на основание чл.35, ал.3, т.5 от Устава на кооперацията, е утвърдено ново щатно разписание считано от 01.09.2022 г., като е премахната длъжността „шофьор“.
Именно, на това основание трудовото правоотношение на ищеца е прекратено.
Наредено е да му бъдат изплатени обезщетения по чл. 224, ал.1 КТ за 17 дни неизползван платен годишен отпуск за 2022 г. и по чл. 220, ал.1 от КТ – обезщетение за неспазено предизвестие в размер на една брутна заплата.
Със Заповед № 7/03.09.2022 г. е наредено на ищеца да се начисли и изплати, на основание чл.222, ал.1 от КТ, една брутна заплата, след като представи документ, че не е започнал работа.
По делото са приети 14 бр. пътни листа /л.35-л.42 от делото/, от които е видно за периода от 05.09.2022 г. до 11.11.2022 г. л. а. „Опел Зафира“, с рег. № ***, е управляван от председателя на РПК „***“ – ***.
От Заповед № 3/24.02.2022 г. /л.43 от делото/, издадена от Председателя на РПК „***“ – ***, се установява че лекотоварен автомобил „Ситроен Берлинго“, с рег. № ***, е предоставен за служебно ползване на *** Д.а, която работи при ответника на длъжност „Оператор на компютър“ в магазин „КООП“
В хода на делото е било допусната и извършена съдебно-счетоводна експертиза, видно от заключението по която, през периода от 13.09.2022 г. до 25.04.2023 г. за лекотоварен автомобил „Фолксваген ЛТ 28“ с рег. № ***, свързан с доставка на стоки от склад „Лешник“, са издадени 9 бр. пътни листа за водач *** /председател на РПК „***“ – ***/, които са отчетени в счетоводството на ответника.
Заключението на вещото лице е прието като доказателство по делото със съгласие на страните.