Решение № 3065 от 07.05.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 499/2026
- Вид
- Решение № 3065
- Подписан
- 07.05.2026
- В сила
- 07.05.2026
- Състав
- Стела Кацарова, Боян Георгиев Бояджиев, Гергана Великова Недева
Цитирани разпоредби
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 115, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 77, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3065 гр. София, 07.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стела Кацарова
Членове:
Гергана В. Недева
Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20261100500499 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.
258 и сл.
ГПК.
С решение № 20259 от 10.11.2025 г., гр.д. № 23930/2025 г., СРС, 81 с-в се ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД да заплати на „Минолби“ ЕООД на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 0,73 лв., с ДДС, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор
№ 503554975 с
Приложение № 1 от 03.12.2021 г. за месечни абонаментни такси (МАТ) по фактура № 442078408, през периода 28.11.2021г. - 27.12.2021г. за мобилни услуги № ********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.11.2024 г. до окончателното плащане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 200 лева – разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по иска „А1 България“ ЕАД. Счита, че при извършено плащане на фактурната стойност от трето лице, в полза на ищеца не възниква право да иска връщането й като неоснователно платена. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.
1
Въззиваемият – ищецът „Минолби“ ЕООД оспорва жалбата. Възразява, че плащането на сумата по фактурата е безспорно обстоятелство. С издаване на кредитното известие, ответникът по иска признава извършеното в повече фактуриране и съответно плащане. Без значение е доколко платец е ищеца или трето лице, действащо от негово име.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
По силата на договор № 503554975, с Приложение № 1 от 03.12.2021 г., за месечни абонаментни такси за мобилни услуги номер ********, ответникът по иска „А1 България“ ЕАД поема задължение да предоставя на ищеца „Минолби“ ЕООД електронносъобщителни мобилни услуги - телефонни, телевизия и интернет за посочените телефонни номера.
Ответникът издава фактура № 442078408 с период на фактуриране 28.11.2021г. - 27.12.2021г. относно използвани мобилни услуги от абоната за общо 11,49 лв., без ДДС, с включен ДДС. Според издадената от оператора обобщена информация към фактурата, начислени са такси по тарифен план за 11,49 лв., без ДДС, от които са приспаднати 0,61 лв., без ДДС и остават дължими 10,88 лв., без ДДС.
С писмо изх. № 9990/30.05.2022 г. на старши специалист от отдел „Корпоративна сигурност“ при оператора, се изпращат на СДВР приложени справка за издадените кредитни и дебитни известия, копие от фактури и копие от сключения между страните договор.
Издадено е кредитно известие № 652959377 за сумата от 0,61 лв., без ДДС или 0,73 лв., с ДДС с получател ищцовото дружество.
Съгласно чл. 115, ал. 1 ЗДДС при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, 2 доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата.
Въззивният съд намира, че след като сторнирането винаги следва да е съпроводено с кредитно известие, в случая чрез издаване на обсъденото кредитното известие, операторът извънсъдебно признава полученото плащане на 0,73 лв., с ДДС за извършено в повече, респ. че фактурата удостоверява погрешна данъчна основа за цената на предоставените услуги, в резултат на което платеното се прихваща от фактурната стойност.
Безспорно е и видно от представените платежни документи на ищеца за последващи периоди, намиращи се в негово държане и с характер на разписки по чл. 77, ал. 1 ЗЗД, установена е практика между страните, плащането на дължимите такси към оператора принципно да се удостоверява с касов бон, предоставян на платеца, без да се вписва неговото име и качество. В отговора на исковата молба и във въззивната жалба, ответникът не оспорва изцяло полученото плащане по процесната фактура и отделно с кредитното известие сторнира платената част от 0,73 лв., с ДДС, като недължимо платена по фактурата. Същевременно не провежда успешно доказване плащането да е извършено от трето лице. Въззивният съд като цени по реда на чл. 175, ал. 1 ГПК признанието на ответника за правнорелевантния факт на плащане, във връзка с останалите обсъдени писмени доказателства и установени обстоятелства, формира извод, че именно ищеца заплаща стойността на фактурата.
Не са представени доказателства за възстановяване на надплатеното. С оглед неоснователно настъпилото разместване на материални блага, с което се накърнява имуществената сфера на ищеца, основателен е искът по чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД за връщане на платената сума от 4,16 лв., с ДДС при начална липса на правно основание.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1 ГПК следва да се потвърди.
Въззиваемият пред настоящата инстанция установява разноски от 100 лв. или 51,13 евро – платено в брой адвокатско възнаграждение, които се подлежат на репариране. Неоснователно е възражението за тяхната прекомерност, т.к. възнаграждението е уговорено под минимума по чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 ВАР.
3
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20259 от 10.11.2025 г., гр.д. № 23930/2025 г., СРС, 81 с-в.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, със седалище: гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1 да заплати на „Минолби“ ЕООД, със седалище: гр. Бургас, ж.к. „******** сумата 51,13 евро – разноски за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4