Решение № 260000 от 27.08.2020, Районен съд - Каварна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр. Каварна, 27.08.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно на двадесет и тридесети юли, през две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА при секретаря Е.Ш.,като разгледа докладваното от съдията НАХД № 210 по описа на КвРС за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Гергана - Деница” ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление гр.Каварна, ул.Б. №*, представлявано от управителя Х.Г.У., срещу наказателно постановление /НП/ № 08-000525/303 от 14.11.2017 г., издадено от А.Н.П. –

Директор на дирекция „Инспекция по труда” Добрич, с което на основание чл. 79, ал. 4, във вр. с чл. 77, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ и чл. 48а, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева, за нарушение на чл. 13, ал. 1, във вр. с чл. 77, ал. 1 от ЗТМТМ.

НП е обжалвано от наказаното търговско дружество в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалноправните норми и правила. Навеждат се доводи за допуснати нарушения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и НП. Твърди се липса на извършено административно нарушение, което да обосновава налагане на административно наказание на дружеството. Моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и пледира за потвърждаване изцяло на наказателното постановление. Твърди, че в хода на съдебното следствие по един безспорен начин, с всички допуснати и приобщени доказателства към административната преписка е доказано извършване на посоченото в НП административно нарушение, а именно приемане на работа на лице – м. гражданин, който е незаконно пребиваващ на територията на страната, гражданин на трета държава. В хода на административнонаказателното производство са спазени изцяло правилата на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, поради което не са налице сочените от жалбоподателя основания за отмяна.

Съдът, като съобрази изложените доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.08.2017 г. около 23.00 часа, служителите на Дирекция инспекция по труда Добрич К.А.А., Н.Н.А. и Г.В.В.извършили съвместна проверка със служители на РУ Каварна, ДАНС и звено „Миграция” към ОД на МВР Добрич, на цех за производство на хляб и хлебни изделия, стопанисван от „Г-Д” ЕООД. При проверката инспекторите установили, че в обекта работи лицето А.Т., роден на ***г., паспорт № ***, издаден на 15.09.2015 г., гражданин на Република М.. А.Т.попълнил писмено сведение, от което се установява, че работи в цех за производство на закуски, стопанисван от „Г-Д“ ЕООД с определена трудова функция - приготвя пици, кремвиршки, сладки, сандвичи, бутерки, гондоли с кайма, гондоли със сирене и питки, с определено работно място-цех за производство на хляб и хлебни изделия с осем часово работно време от 21.00 ч. до 05.00 ч., с уговорено трудово възнаграждение в размер на 100 лева седмично и с два почивни дни седмично, без да е сключен писмен трудов договор с „Г-Д” ЕООД и липса на командировъчна заповед.

На 31.08.2017 г. с писмо изх. № 17246098 от група „Миграция“ гр. Добрич е поискана писмена информация относно А.Т., в която да се посочи дали лицето има разрешение за продължително пребиваване в Република България, на като е отговорено, че лицето няма разрешен статут за пребиваване в РБългария. С писмо изх. № 17246265 от Агенция по заетостта е изискана информация относно искано ли е разрешение от „***“ ЕООД за наемане на работа на граждани от страни извън Европейския съюз, на което е отговорено, че липсва такова разрешение за работа от А.Т.. От събраните по време на проверката документи ИТ Добрич е установила, че „Г-Д“ ЕООД в качеството си на работодател е наела на работа от 30.08.2017 г. А.Т., роден на *** г., паспорт № ***, издаден на 15.09.2015 г., гражданин на Република М., който е незаконно пребиваващ на територията на Република България, гражданин на трета държава. Резултатите от извършената проверка от инспекторите в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Добрич били обективирани в протокол за извършена проверка №

ПР1733376 от 29.09.2017г.

Въз основа на събраните писмени доказателства, личните си впечатления придобити при извършване на проверката, св. К.А. съставила на 16.10.2017 г. АУАН № 08-000525, в който описала словесно констатираното нарушение, а именно, че „Г-Д” ЕООД, в качеството си на работодател е приел на работа на 30.08.2017 г. А.Т., роден на *** г., паспорт № *** издаден на 15.09.2015 г., гражданин на Република М., който е незаконно пребиваващ на територията на Република България, гражданин на трета държава, с което е нарушил чл. 13, ал. 1, във вр. с чл. 77, ал. 1 от ЗТМТМ.

Актът бил съставен в присъствието на упълномощеното от работодателя лице Деница Христова Узунова и връчен му срещу подпис.

Въз основа на съставения АУАН на 14.11.2017 г. било издадено обжалваното НП, в което била отразена идентична фактическа обстановка описана в АУАН, като административнонаказващия орган приел, че „Г-Д” ЕООД в качеството си на работодател е наел на работа от 30.08.2017 г. А.Т., роден на *** г., паспорт № ***, издаден на 15.09.2015 г., гражданин на Република М., който е незаконно пребиваващ на територията на Република България, гражданин на трета държава, с което е нарушил чл. 13, ал.

1, във вр. с чл. 77, ал. 1 от ЗТМТМ. За извършеното нарушение на осн. чл. 79, ал. 4, във вр. с чл. 77, ал. 1 от ЗТМТМ и чл. 48а, ал. 2 от ЗЧРБ, на дружеството в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на разпитаните свидетели К.А.А. – актосъставител, В.К.П. – свидетел при съставянето на акта, Т.Н.А. – свидетел при установяване на нарушението, Н.А.Я.– служител на фирмата, А.А.П., присъствал при провеждане на проверката, АУАН № 08-000525, съставен на 16.10.2017 г., писмо с изх. № 17253764/11.10.2017г. за връчване на протокол и покана за съставяне на АУАН, ведно с обратна разписка за връчването му; протокол за извършена проверка изх. № ПР173376/ 29.09.2017 г.; призовка за представяне на документи от 01.09.2017г.; призовка по чл. 47 ал. 1 АПК; писмо с изх. № 17246900/05.09.2017г. до началника на група „Миграция“ към ОД на МВР-Добрич; писмо с изх. № 17246098/31.08.2017г. до началника на група „Миграция“ към ОД на МВР-Добрич; писмо с вх. № 17284330/08.09.2017 г. от ОД на МВР-Добрич; писмо с вх.№ 17286747/20.09.2017г. от Агенция по заетостта; Договор за продажба на дружествени дялове; Решение за продажба на дял от капитала на „Г-Д“ ЕООД; Пълномощно от Х.Г.У.; Учредителен акт на „Г-Д“ ЕООД; Декларация по чл. 68 ал. 1 т. 3 от ЗТМТМ на А.Т., графическа експертиза установяваща, че подписите в декларацията на осн. чл. 68, ч.1, п. 3 от ЗТМТМ и в договор за продажба на дружествени дялове от 30.08.2017 г. са положени от едно и също лице и съответстват на подписа положен в декларацията от А.Т.. Доказателствената съвкупност се отличава с еднопосочност и вътрешна непротиворечивост, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ и съпоставка на доказателствата не е наложителен.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното търговско дружество, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния и материалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК, вр. с чл.

84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано.

Това означава, че в тежест на административно-наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. При налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпроса за вина.

По делото безспорно се установява от доказателствената съвкупност, че на 30.08.2017 г. около 23.00 ч., при извършената на място от служителите на трудовата инспекция проверка в цех за производство на хляб и хлебни изделия, е констатирано, че „Г-Д” ЕООД в качеството си на работодател е наел на работа от 30.08.2017 г. А.Т., роден на ***г., паспорт № АА485768, издаден на 15.09.2015 г., гражданин на Република М., който е незаконно пребиваващ на територията на Република България, гражданин на трета държава, което нарушава изискването на чл. 13, ал.

1, във вр. с чл. 77, ал. 1 от ЗТМТМ. Събраните по административната преписка писмени материали установяват по несъмнен начин горните обстоятелства.

Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗТМТМ не се разрешава наемането на работа на незаконно пребиваващи на територията на Република България граждани на трети държави. Безспорно по делото се установява, че лицето А.Т.е гражданин на Република М.. Същият се явява незаконно пребиваващ, според дефиницията на § 1, т. 14 от ДР на ЗТМТМ във вр. с § 1, т. 3б от ДР на ЗЧРБ - чужденец - гражданин на трета държава, който се намира на територията на Република България и не отговаря или е престанал да отговаря на условията за престой или пребиваване. От приложената в административната преписка справка от Агенция по заетостта се установява по категоричен начин, че А.Т.няма издадено разрешение за работа, т.е същият няма достъп до пазара на труда в Република България. От представеното писмо от страна на Дирекция "Миграция" към МВР се установява, че липсват данни в информационните масиви на МВР за предоставен статут на Татар. Ето защо, поради наемането на работа на м. гражданин, жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 13, ал. 1 ЗТМТМ. Тулуш е бил заварен от контролните органи да полага труд в предприятието на жалбоподателя, попълнил е собственоръчно декларация, където е вписал обстоятелствата по наемането му и условията на труд. Кореспондиращата на извършеното нарушение санкционна норма на чл. 77, ал. 1 ЗТМТМ /преди изм. изм. и доп. ДВ. бр.24 от 16 март 2018 г./ предвижда на работодател, който е нарушил разпоредбата на чл. 13, ал. 1, когато нарушението не съставлява престъпление, да се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер, определен по чл. 48в от Закона за чужденците в Република България, освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Според чл. 48в, ал. 2 ЗЧРБ наказва се с имуществена санкция в размер от 3000 до 30 000 лв. юридическо лице, наело на работа незаконно пребиваващ чужденец, доколкото извършеното не съставлява престъпление. С отмяна на последната разпоредба ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., за процесното нарушение не е отпаднала наказуемостта, тъй като в чл. 77, ал. 2 ЗТМТМ е предвидено същото по размер наказание в относително определени размери от 3000 до 30 000 лв.

Разпечатката съдържа 34 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7edd8c72-1338-477e-acd1-40001dd113ea