Акт от 26.06.2020, Административен съд - Русе

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр.Русе, 26.06.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

Ивайло Йосифов при секретаря Наталия

Георгиева и с участието на прокурора Пламен Петков, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 634 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Гроуър медиа“

ЕООД, със седалище в гр.Русе, против ревизионен акт №

Р-03000318005692-091-001/26.06.2019 г., издаден от М.Т.Г. – на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна, възложил ревизията и К.Г.Е.-И., на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция, ръководител на ревизията, който акт е потвърден с решение № 197/19.09.2019 г. на Д.И.Ж., изпълняващ длъжността директор на дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП. С оспорения ревизионен акт са установени задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) за данъчни периоди, както следва: за месеците март – октомври 2016 г. включително и за месец декември 2016 г. в общ размер на 905024,54 лЕ. и лихва върху посочената главница в размер на 255625,75 лЕ.. В жалбата и в представената писмена защита се развиват съображения за неговата незаконосъобразност и необоснованост. Оспорва се направения от органите по приходите извод, че представените в хода на ревизионното производство (второ поред) писмени доказателства (фактури, международни товарителници CMR, потвърждения за получаване на стоката, справки за преминали през ГКПП „Дунав мост“ – Русе МПС в модул „Пътни такси и разрешителен режим“ на Агенция „Митници“) не установяват транспортирането на процесните стоки от територията на страната до територията на Република Румъния. Поддържа, че събраните в хода на ревизионното производство доказателства не са подложени на обективна, задълбочена и всеобхватна оценка, в резултат на което органите по приходите са стигнали до необосновани фактически изводи, а оттам – и до неправилно приложение на материалния закон като са приели, че не се установява извършването на вътреобщностни доставки по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗДДС, за които е приложимо облагането с нулЕ. ставка съгласно чл.53, ал.1 от същия закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция "ОДОП“

– Варна, чрез процесуалния си представител, намира депозираната жалба неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе, встъпил в производството в защита на държавен интерес на основание чл.159, ал.1, изр.2 от ДПОК и допуснат до участие в същото с протоколно определение от 05.12.2019 г., дава заключение за частична основателност на жалбата. Сочи, че ревизионният акт следва да бъде отменен в частта по отношение на доставките, за които може да се приеме, че имат вътреобщностен характер въз основа на изисканите справки за преминаване на МПС през ГКПП „Дунав мост“ – Русе.

Съдът, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес, след обжалване на ревизионния акт по административен ред, при което той е бил потвърден, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Между страните не е спорно ( вж. молба на жалбоподателя на л.210-211 по делото, изложените в която обстоятелства не са оспорени от ответника по жалбата), че настоящото ревизионно производство е второ поред. Първото по време ревизионно производство е започнало със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03001817007802-020-001/13.11.2017 г. като с нея е бил определен срок за извършване на ревизията от три месеца.

Със заповед за изменение № Р-03001817007802-020-002/21.02.2018 г. срокът на ревизията е удължен до 20.04.2018 г. Резултатите от тази ревизия са намерили отражение в ревизионен доклад № Р-03001817007802-092-001/10.05.2018 г., въз основа на който е издаден ревизионен акт № Р-03001817007802-091-001/07.06.2018 г. Този ревизионен акт е бил отменен с решение № 208/07.09.2018 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна.

Производството, по което е издаден обжалвания в настоящото производство ревизионен акт, е започнало със ЗВР № Р-03000318005692-020-001/19.09.2018 г. (л.27, папка № 1 от преписката), издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, от М.Т.Г., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна.

Със заповедта са определени ревизиращите органи и ръководителят на ревизията, нейният период – от 01.03.2016 г. до 31.10.2016 г. включително, както и месец декември 2016 г., вида на ревизираните данъчни задължения – ДДС, както и срока за извършване на ревизията – тримесечен, съгласно чл.114, ал.1 от ДОПК. В заповедта е изрично отбелязано, че се издава във връзка с отменителното решение № 208/07.09.2018 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна. С т.3 от заповед № Д-1465/31.08.2018 г., на основание чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, считано от 03.09.2018 г., М.Т.Г., в качеството на началник сектор „Ревизии“, е надлежно оправомощена от директора на ТД на НАП – Варна да издава заповеди за възлагането на такива. ЗВР е връчена на ревизираното дружество на 02.10.2018 г. по електронен път в ИС „Контрол“ като е удостоверено активирането на електронната препратка към документа, както и неговото изтегляне от посочените IP адрес и електронна поща.

Със заповед № Р-03000318005692-023-001/13.12.2018 г. ревизионното производство е спряно, на основание чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК, до приключване на процедурата по обмен на информация между данъчните администрации на Република България и Република Румъния, във връзка с подадена молба за информация по реда на чл.7 от Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност. Това обстоятелство е удостоверено в съобщение от Дирекция „Централно звено за връзка“ от 12.12.2018 г., в което е изрично отбелязано, че то може да служи за удостоверяване на обстоятелствата по чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК (л.209, папка № 1 от преписката). Тази заповед е връчена по електронен път на 14.12.2018 г. не е обжалвана от ревизираното дружество. Със заповед № Р-03000318005692-143-001/28.02.2019 г., на основание чл.35 от ДОПК, ревизионното производство е възобновено. Със заповед за изменение на ЗВР № Р-03000318005692-020-002/20.03.2019 г. срокът на ревизията е удължен до 17.05.2019 г. като е указано, в съответствие с чл.117, ал.1 от ДОПК, че за резултатите от извършената ревизия следва да бъде съставен ревизионен доклад не по – късно от 14 дни от определения за завършването й срок. Същата е връчена на жалбоподателя на 20.03.2020 г.

Ревизионният доклад № Р-03000318005692-092-001/31.05.2019 г. е издаден в законоустановения срок и от ревизиращия екип, на който е била възложена ревизията – К.Г.Е.-И. – главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и С.Т.С. – главен инспектор по приходите. Докладът, заедно с приложените към него документи, също е връчен по електронен път на жалбоподателя - на 03.06.2019 г. В срока по чл.117, ал.5 от ДОК последният не е подал възражение срещу него. Въз основа на доклада е издаден оспореният ревизионен акт № Р-03000318005692-091-001/26.06.2019 г. Същият е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК - от М.Т.Г. – на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна, възложил ревизията и К.Г.Е.-И., на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция, ръководител на ревизията, чиято длъжност е сред посочените в чл.113, ал.6 от ДОПК вр.чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП.

Решението на решаващия орган е постановено от Д.И.Ж., изпълняващ длъжността директор на дирекция „ОДОП“ Варна. Със заповед № ЗЦУ-ОПР-35/19.09.2017 г. същият е бил надлежно оправомощен, при отсъствие (законоустановен отпуск, командировка и др.) на С.Х.П. – директор на дирекция „ОДОП“ Варна, да изпълнява правомощията на директор на същата дирекция, включително тези по чл.152, ал.2 от ДОПК. Представен е и болничен лист за временна неработоспособност от 12.09.2019 г., с който на С.Х.П. е разрешен отпуск поради временна неработоспособност с назначен домашен амбулаторен режим, за периода от 11.09.2019 г. до 20.09.2019 г., в който период е издадено и решението – на 19.09.2019 г. Следователно, налице е надлежно заместване на компетентния решаващ орган така, както това понятие е изяснено и в мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г.

Актовете в хода на ревизионното производство са съставени чрез Информационна система „Контрол“ на НАП като електронни документи по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ вр. чл.3, т.35 от смисъла на чл. 3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 и представляват текстов запис, съхраняван в електронна форма. На основание чл.184, ал.1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК ответникът по жалбата е представил същите в заверен препис на хартиен носител.

Посочените електронни документи са подписани с квалифициран електронен подпис от органите по приходите, посочени във всеки от тях като техни издатели, като това обстоятелство е проверено в съдебно заседание от 16.01.2020 г. чрез визуализация, в присъствието на страните, на файловете, записани на представения от ответника по жалбата и приет по делото оптичен носител. Според чл.25, т.2 от Регламент (ЕС) № 910/2014, правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. Следва да се приеме, че всички актове – заповедта за възлагане на ревизията и заповедта за нейното изменение, заповедта за спиране и възобновяване на ревизионното производство, ревизионният доклад и ревизионният акт, съдържат подпис на органа, техен издател, като задължителен реквизит, предвиден и в чл.117, ал.1, т.10 от ДОПК и чл.120, ал.1, т.8 от ДПОК. Всички актове са връчени по предвидения в чл.29, ал.4 от ДОПК ред – по електронен път като това е удостоверено чрез активиране на наличната електронна препратка – чл.30, ал.6 от същия кодекс.

По тези съображения съдът намира, че ревизионният акт, както и останалите актове в хода на ревизионното производство, са издадени от компетентни органи по приходите и в кръга на техните правомощия. Ревизионният акт е издаден в писмена форма и има задължителното съдържание, регламентирано в чл.120 от ДОПК. Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби. Не е налице и твърдяното от жалбоподателя процесуално нарушение, изразяващо се в събиране на доказателствата извън срока на ревизионното производство.

В константната съдебна практика (решение № 12835 от 1.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3002/2019 г., VIII о., решение № 1697 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6545/2015 г., II о., решение № 1158 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д.

№ 833/2015 г., I о., решение № 2364 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2403/2015 г., I о., решение № 13383 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5455/2015 г., II о. и др.), действително се приема, че отменителното решение по чл.155, ал.4 от ДОПК не поставя началото на ново ревизионно производство, а продължава висящността на вече образуваното такова с първоначално издадената ЗВР. По тази причина издаването на нова ЗВР след връщане на преписката на основание чл.155, ал.4 от ДОПК от възложилият ревизията орган не поставя началото на ново ревизионно производство, а конкретизира и внася яснота в процесуалното правоотношение по отстраняване незаконосъобразното действие, станало причина за отмяна на първоначално издадения ревизионен акт. Ако след неговата отмяна ревизионното производство е приключило и ревизионен акт е издаден, но след изтичане на предвидените срокове за извършване на ревизията по чл.114, ал.1 и ал.2 от ДОПК, то това не опорочава този втори краен акт, но при решаване на делото не следва да се вземат предвид процесуалните действия на ревизиращите органи, включително събраните от тях доказателства, които са извършени след тези срокове.