Решение № 436 от 09.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. Варна, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20243110115458 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по молба с пр.осн.чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД за установяване на вземането на кредитора Г. М. Т. ЕООД, ЕИК *** от длъжника Е.-П.

Е. у. ЕАД, ЕИК *** по фактура № **********/12.5.2023 г. в размер на 39.80 лева с ДДС или 33.17 лева без ДДС, представляваща недължимо платена цена за пренос на ел.енергия ниско напрежение за обект на ищеца, за която сума е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1723/2024 г. на РС Варна, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане на сумата, както и разноски за заповедното и за исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с който оспорва изцяло предявения иск по основание ипо размер иска и моли за отхвърлянето му.

Оспорва твърденията в молбата, че сумата му е платена без основание и твърди, че същата се дължи за реално доставена услуга пренос на ел.енергия ниско напрежение за обект на ищеца, за което е издадена фактура № **********/12.5.2023 г. Моли за отхвърляне на предявените искове като му се присъди възнаграждение за производството.

В открито съдебно заседание страните поддържат изложеното в исковата молба и отговора като допълват становищата си.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:

Предмета на делото се определя от страните по него. Ищецът в исковата молба излага своите твърдения и съответствие с тях сам избира вида и характера на търсената защита. Ответникът също получава възможност да изложи своите твърдения и да посочи 1 положителните факти, на които обосновава възраженията си, с което окончателно се определя предмета на спора. Между страните може да съществува спор по отношение на твърдени от тях факти, по отношение на правните последици от иначе безспорни между страните факти или да съществува спор както по отношение на фактите, така и за правните последици от тях.

Предявения иск с пр.осн.чл.422 ГПК е такъв за установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване е върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието на задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си и другите си възражения въз основа на които претендира отхвърлянето на предявения иск.

Твърденията на ищеца са, че е заплатил процесната сума без основание като недължима. В негова тежест е да установи тези твърдения. В хипотезата на чл.55, ал.1 ЗЗД правопораждащият факт е този на плащането, поради което ищецът доказва само настъпването на този факт, а в доказателствена тежест на ответника е да установи съществуването на основание да получи, съответно да задържи даденото - да докаже факти, изключващи правото на ищеца да получи връщане на даденото.

На 09.10.2024 г. по заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5659 по частно гражданско дело № 11723 по описа на съда за 2024 г., с която е разпоредено длъжникът Е.-П. Е. у. ЕАД с ЕИК: *** и адрес: гр. В., БУЛ.В. В. ***, общ. В., обл. В. да заплати на кредитора Г. М. Т. ЕООД с ЕИК:

*** сума в размер на 39.80 лв. ГЛАВНИЦА, представляваща недължимо платена цена за пренос ниско напрежение за обект: Закусвалня - нова по кл.номер ***, начислена във фактура №**********/12.05.2023 год. и приложение А към фактурата, която е на обща стойност 221.09 лв и е заплатена изцяло с пл.нареждане от 19.5.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда - 16.09.2024 год. до окончателното изплащане на задължението.Посочено е, че вземането произтича от задължение за недължимо платена от ищеца на ответника цена за пренос ниско напрежение за обект: Закусвалня - нова по кл.номер ***, начислена във фактура № **********/12.05.2023 год. и приложение А към фактурата, която е на обща стойност 221.09 лв и е заплатена изцяло от заявителя на длъжника с пл.нареждане от 19.5.2023 г.

На 26.06.2019 г. между ответното дружество Е.-П. Е. у. ЕАД и

Електроразпределение юг ЕАД е сключен рамков договор за достъп до електроразпределителната мрежа собственост на ответника и договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа собственост на ответника. Към същия договор са подписани допълнително споразумение от 26.06.2019 г. и анекс от 01.03.2023 г.

На 02.09.2020 г. между страните по делото е подписан договор за комбинирани услуги № МПМТ – 2009000372/02.9.2020 г. за покупко-продажба на ел.енергия, участие в 2 стандартна балансирана група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт Е.П. маркет трейд МС ++ с който продавачът продава и доставя, а купувачът получава и заплаща количествата нетна активна електрическа енергия срещу цена, размера и условията на договора.

На 12.05.2023 г. ответното дружество е издало фактура за процесната сума, която е платена от ищеца с платежно нареждане от 19.05.2023 г.

Съдът намира възраженията на ответника по отношение процесуалната му легитимация за неоснователни с оглед установената съдебна практика иконкретно решение № 497 от 19.04.2022 г. на ОС Варна по в.гр.д. № 1559/2021 г., постановено по идентичен казус. В мотивите на решението ВОС приема: „...Надлежната процесуално правна легитимация на страните се определя от правните твърдения на ищеца, наведени в исковата му молба. В случая процесуалната легитимацията на ответника съответства на наведените твърдения за извършено от ищеца плащане към ответното дружество на цена за доставена му електроенергия...“

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен да го върне. В обекта с клиентски номер ***, представляващ дворно място – самостоятелен урегулиран парцел по плана на с.А., Б. област, в който се намира обект „закусвалня“, собственост на ищеца по делото Г. М. Т. ЕООД с ЕИК: *** е изграден самостоятелен трафопост. По представения нот.акт № ***, том ***, дело ***/****г. на районен съдия при Поморийски районен съд, скица на поземлен имот и предложение от трети за спора лица Т. и К. Г. се установява, че ищцовото дружество е собственик на същото съоръжение.

Съгласно ЗЕ се изисква при отдаване на ел.енергия от електропреносната мрежа, съответно– електроразпределителната мрежа към клиент, мястото на измерване да е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Тъй като трафопостът е собственост на ищеца, по силата на нормативната уредба средствата за търговско измерване е следвало да бъдат монтирани на ниво средно напрежение, а не на ниво ниско напрежение. СТИ на ползваната от ищеца ел. енергия не са били поставени на определеното с посочените нормативни актове място, което е довело до неправилно измерване и определяне на дължимата за плащане сума. В Приложение А към Фактура №**********/12.05.2023 г., дружеството – ответник е начислило сумата от 33,17 лв. /без ДДС/ с основание – цена пренос ниско напрежение, като тази цена с включено ДДС е равна на 39,80 лева. С платежно нареждане от 19.03.2023 г. ищецът е заплатил цялата сума по издадената фактура в размер на 221,09 лв. с ДДС, част от която сума е цената за пренос ниско напрежение в размер на 39,80 лв. /33.17 лева без ДДС/.

При липса на доказателства от които произтича това задължение на ищеца, следва да се приеме, че същата сума в размер на 39,80 лв. платена цена пренос ниско напрежение е получена без основание от ответника и подлежи на връщане. В приложената съдебна 3 практика - влязло в сила Решение № 592 от 23.12.2022 г. по гр.д. 567-2021 г., ОС-Варна, потвърдено с Решение № 159 от 09.05.2023 г. по в.търг.д. 124-2023 г., АС-Варна, Решение № 1411 от 12.11.2020 г. г. по в.гр.д. 2486- 2020 г., ОС-Варна, Решение № 497 от 19.04.2022 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 1559- 2021 г. е прието, че в хипотеза, аналогична на настоящата, за електроснабдителното дружество не е съществувало законово основание да начислява процесната сума, респективно да я получи. Ответникът не е доказал собственост върху трафопоста, за да претендира заплащането на цена за достъп. По изложените съображения съдът намира предявения иск за основателен и същия следва да се уважи.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да плати на ищеца разноски в размер на 75 лева за заповедното производство и в размер на 480 лева за исковот производство.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Е.-П. Е. у. ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.В., бул.В. В. ***, В. Т.-Г, че ищецът Г. М. Т. ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.Б., ул.С. ***, вх.***, ет.*** има вземане по фактура № **********/12.5.2023 г. в размер на 39.80 лева с ДДС /или 33.17 лева без ДДС/, която сума представлява недължимо платена цена за пренос на ел.енергия ниско напрежение за обект на потребление с кл.№ *** в с.А., обл.Б., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 16.9.2024 г. до окончателното плащане на сумата, за която сума е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 11723/2024 г. на РС Варна, на осн.чл.422 ГПК.

ОСЪЖДА „Е.-П. Е. у. ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.В., бул.В. В.

***, В. Т.-Г да плати на Г. М. Т. ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.Б., ул.С. ***, вх.***, ет.*** разноски в размер на 75 лева за заповедното производство и в размер на 480 лева за исковото производство, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.

Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4