Решение № 2453 от 08.12.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2453 гр. Пловдив, 08.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20215330111989 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602 против П.Н., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на имот, находящ се в *****, имала качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв била длъжна да заплаща месечно дължимите суми за доставеното, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва, съгласно чл. 35 от ОУ. С оглед сключения при общи условия договор за покупко- продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на ответника, топлинна енергия на стойност 620.54 лева през периода от 01.11.2014 г. до 30.09.2017 г., която не била заплатена.

Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от 147.77 лева- обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.01.2015г. – 08.06.2018г. Ответната страна не изпълнила задълженията си да погаси горните суми, поради което било 1 депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по частно гр. дело била издадена заповед за посочените суми, ведно с разноски и постъпило възражение. Иска да бъдат установи задълженията.

Претендира се законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното погасяване, както и присъждането на разноските за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва претенцията. Възразява, че между страните няма валидно правоотношение. Оспорва количеството и стойността на доставената топлинна енергия, като твърди, че не я е използвал. Оспорва се и правилността на разпределението на топлинната енергия.

Оспорва се съдържанието на извлечението от сметка и справката за доставена топлинна енергия. Иска се отхвърляне на претенцията.

С решение на ВКС по гр.д. 473/2021 г. влязлото в сила решение, с което за уважени исковете е отменено за сумата от 620.54 лева главница и 140.88 лева лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ПРС.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Относно искането за насрочване на ново о.с.з:

От ответника е постъпила молба, с която заявява, че не е бил уведомен за проведеното о.с.з. от 08.11.2021 г., като се иска извършването на проверка и насрочване на ново о.с.з.

Предвид молбата съдът извърши допълнителна проверка във връзка с уведомяването на ответника. Съгласно приложената на лист 12 от делото призовка, същата е била връчена лично на ответника на 24.08.2021 г. Така страната е била редовно уведомена за насроченото о.с.з., като дата и часът на провеждането му са записани в нея.

След като уведомяването е станало при спазване на едноседмичния срок по чл.

56, ал. 3 ГПК, лично на страната, не са налице предпоставки за отмяна на определението, с което бе даден ход на устните състезания и насрочване на ново о.с.з. за повтаряне на процесуални действия. Редовността на връчването не се засяга след като страната е получила призовката лично. В този смисъл Решение № 292 от 13.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2938/2014 г., IV г.о. и Решение № 156 от 18.10.2019 г. по гр.д. № 3811/2018 на ВКС.

Относно допустимостта:

Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „ЕВН България топлофикация” ЕАД срещу 2

П.Н., по което е образувано ч. гр. дело № 9417/2018 г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми, както и за разноските.

В срок е постъпило възражение от длъжника и съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество на спора:

Първоначално производството е образувано под № 13062/2018г. на ПРС.

Постановено е Решение от 05.04.2019г., влязло в сила и впоследствие отменено с Решение от 15.07.2021 г. по гр.д. № 473/2021 г. на ВКС. Съгласно мотивите на ВКС решението на РС се отменя на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК поради отмяна на решение на КЕВР от 07.04.2017г. за ценообразуването на цената на топлинната енергия. Посочено е, че отмененото решение на КЕВР не се отнася за периода от 01.11.2014 г. до 07.04.2017 г. Било е прието на 07.04.2017г. и било приложимо за ценообразуването до края на процесния период- 30.09.2017 г. Решението е отменено изцяло, защото ВКС не е можел да се произнесе с решението по основателността за отделните периоди 01.11.2014 г. -07.04.2017г. -30.09.2017г. Прието е, че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане, като при произнасяне относно основателността на исковете решаващата инстанция следвало да вземе предвид, че действието на отмяната на решението на КЕВР се отнася за времето от 07.04.2017г. до края на процесния период. Постановена е отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ПРС.

Няма указания и необходимост от извършване на нови процесуални действия, защото указанията дадени от ВКС са само във връзка с материалноправни въпроси от значение за произнасянето по същество. Всички извършени преди това действия по събирането на доказателства се запазват, като следва да бъдат преценени съобразно промяната в ценообразуването. Поради това на проведеното на 08.11.2021 г. о.с.з. не бяха извършвани нови процесуални действия.

За процесния период съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната 3 енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Предвид тези разпоредби, за да се установи, че ответникът е клиент на топлинна енергия, е необходимо топлофикационното дружество да докаже, че същият е собственик на процесния апартамент, на който факт се позовава в исковата молба.

Това обстоятелство не се оспорва с отговора на исковата молба и се установява от представената информация за подадена декларация за местни данъци и такси, съгласно която ответникът е декларирал право на собственост върху апартамент на адреса.

От изложеното до момента се установява, че ответникът е бил собственик на апартамент в етажната собственост, до която е доставяна топлинна енергия и съгласно разпоредбата чл. 153, ал. 1 ЗЕ има качеството клиент на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, съгласно чл. 150 Закона за енергетиката, се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР (ДКЕВР). Общите условия са били обявени съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ и са влезли в сила, видно от представените с исковата молба доказателства. Решението, с което са били одобрени ОУ е посочено в техния край, като няма ангажирани доказателства за настъпили в тази насока промени.

От приетата по делото съдебна техническа експертиза се установява, че през процесния период абонатната станция, обслужваща блока е била включена към топлопреносната мрежа. В имота на ответника всички радиатори били отсъединени от мрежата на блока, като преминавала 1 брой щранг-лира без уред за отчет. Отчитането на топломера в абонатната станция ставало чрез преносим терминал ежемесечно, като количеството ТЕ, намалена със загубите било давано на топлинния счетоводител за разпределение. Разпределението на ТЕ за отопление на етажната собственост се извършвало от отчетените показатели на ИРУ. В рамките на периода на ответника била разпределена топлинна енергия за сградна инсталация от 2.75642 MWh и за отопление от 3.72943 MWh. Вещото лице констатира, че разпределението и начисляването на ТЕ съответства специалната методика, посочена в Наредба за топлоснабдяване № 16-334 от 06.04.2007г. Съдът намира, че заключението е компетентно изготвено и обосновано, поради което следва да бъде кредитирано.

Поради всичко изложено, съдът намира, че ответникът дължи цената на доставената топлинна енергия. Конкретният размер на задълженията на абоната се установява от вещото лице по ССЕ, което изчислява разпределеното количество ТЕ, на база данните от СТЕ и нормативно определените цени на услугата. Същото следва да бъде възприето по отношение на периода до 06.04.2017 г. Експертизата е изготвена въз основа на направените в СТЕ констатации, съобразявайки цените на единица ТЕ през периода до 06.04.2017 г. и осчетоводяванията на ищеца. С оглед на това, съдът намира, че заключението е компетентно изготвено и пълно, поради което следва да бъде 4 кредитирано.

Към момента на изготвяне не заключението и неговото входиране в съда, вещото лице е съобразило всички налични данни по делото и в счетоводството на ищцовото дружество. След този момент с Решение № 15147 от 08.12.2020г. по адм.д.№ 172/2019г., по описа на ВАС, е отменено Решение № Ц- 6/07.04.2017г. на КЕВР за изменение на пределните цени на топлинната енергия и на преференциалните цени на електрическата енергия. Посоченото решение на КЕВР е определяло цените за доставена топлинна енергия за част от процесния период- м.04.2017г.- 30.04.2018г., като след отмяната му следва стойността на топлоенергията да се изчисли по предходно действалите цени, определени в Решение № Ц-18 от 30.06.2016 г. на КЕВР за утвърждаване на пределни цени на топлинната енергия и определяне на преференциални цени на електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала“. Следва да се посочи, че решенията на КЕВР съобразно чл. 36а, ал. 2 Закон за енергетиката, имат характер на индивидуален административен акт. Предвид това, тяхната отмяна има обратно действие и настоящият съдебен състав следва да съобрази това обстоятелство.

За самото преизчисляване на дължимата сума за главница не са необходими специални знания, доколкото цената за топлинна енергия е посочена във всяко от двете решения- Решение № Ц-18 от 30.06.2016 г. на КЕВР и Решение № Ц- 6/07.04.2017г. на КЕВР. Така, съобразно т. 2 от заключителната част на Решение № Ц-18 от 30.06.2016 г. на КЕВР, еднокомпонентната цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода за „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е 67.05 лева/MWh. Съобразно т. 2 от заключителната част на Решение № Ц- 6/07.04.2017г. на КЕВР еднокомпонентната цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода за „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД става 81.69 лева/MWh. Тоест, след отмяната на Решение № Ц6/07.04.2017г. на КЕВР, стойността на предоставената топлинна енергия за периода от приемането му-07.04.2017г. до 30.09.2017г. (последната процесна дата), следва да бъде определена съобразно сумата от 67.05 лева/MWh, което предвид данните от СТЕ се равнява на 6.03 лева без ДДС или 7.23 лева с ДДС, вместо посочените в ССЕ 8.81 лева.