Решение № 2472 от 13.06.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2472 гр.

Пловдив 13.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА секретар:

Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело

№ 14974 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Слатина, бул. „Ситняково“ № 23 против Г.В.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, чл. 92 и чл.86 ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД, с които се иска ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 565,37 лв.- остатък от главница по Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-01741569 от 17.01.2013 г.; сумата от 42,91 лв. – договорна лихва за периода 20.02.2013 г. до 20.01.2014 г., сумата от 79,93 лв. – законна лихва (неустойка за забава) за периода от 20.09.2013 г. до 14.10.2015 г.; сумата от 168,11 лв. – законна лихва за периода от 15.10.2015 г. до 18.09.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 19.09.2018 г. до окончателно изплащане на вземането. Претендират се направените съдебни разноски.

Ищцовото дружество посочва, че на 14.10.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и

„Мост Финанс Мениджмънт“ АД бил подписан Договор за цесия, като прехвърлено с този договор и включено Приложение № 1 към него било вземането по Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-01741569 от 17.01.2013 г., който бил сключен между Г.В.Д., ЕГН: ********** и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.

Твърди се, че на 14.10.2015 г. посоченото вземане било прехвърлено и в правата на нов кредитор встъпил ищеца. Сочи се, че във връзка с разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД цедентът и цесионерът изпратили съвместно на длъжника уведомление за сключената цесия на адреса, посочен от кредитополучателя като адрес за кореспонденция, но уведомителното писмо не било връчено на длъжника. Ищцовото дружество прилага уведомлението към настоящата искова молба, тък като искът по характера си бил уведомителен и прилагането на уведомителното писмо по чл.99 ЗЗД към него, изходящо от цедента, следвало да се приеме да редовно връчено. Твърди се, че на 17.01.2013 г. в гр.

П. бил сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-01741569 от 17.01.2013 г. между Г.В.Д., ЕГН: ********** и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, по силата на който бил отпуснат кредит в размер на 1050,00 лв. Договорен бил ГПР в размер на 70,39%, който би добавен към дължимата главница и бил изготвен погасителен план с фиксирани месечни вноски, а именно 12 месечни вноски по 104,71 лв. Лихвеният процент се равнявал на 34,52%. Твърди се, че в кредита била включена и сума в размер на 50,00 лв. за финансиране на покупка на застраховка „Защита на плащанията“. Договорена била и такса за усвояване на кредита в размер на 100,00 лв. Договорен бил падежа на всяка вноска и крайният срок за издължаване на кредита, като общата стойност на плащанията по кредита била 1256,54 лв. Твърди се, че с полагане на подписа си върху договора лицето, посочено като кредитополучател, удостоверявало, че било получило посочената в група „Параметри и условия“ сума по посочената в чл. 1 банкова смета, преддоговорна информация и екземпляр от договора за кредит.

Поочва се, че по данни на цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД към датата на сключване на договора за цесия кредитополучателят бил платил към него сума в общ размер на 648,26 лв. за периода от 17.01.2013 г. до 28.04.2014 г. Твърди се, че първата пропусната вноска била на 20.08.2013 г., като съответно предсрочната изискуемост била настъпила на 20.09.2013 г. поради просрочване на две месечни вноски, дължими на 20.08.2013 г. и на 20.09.2013 г. Ищцовото дружество твърди, че към датата на сключване на договора за цесия „БНП Париба Пърсънъл

Файненс“ ЕАД продало на „Мост Финанс

Мениджмънт“ АД задължението на Г.В.Д., ЕГН: ********** по Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-01741569 от 17.01.2013 г., което съставлявало главница в размер на 565,37 лв., договорна лихва в размер на 42,91 лв. за периода 20.02.2013 г. до 20.01.2014 г., законна лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост 20.09.2013 г. до датата на сключване на договора за цесия 14.10.2015 г. в размер на 109,26 лв. Посочва се, че след сключване на договора за цесия ответницата извършила доброволни плащания към цесионера „Мост Финанс Мениджмънт“ АД в общ размер на 140,00 лв. Посочените плащания били приспаднати от общия размер на задължението. Сочи се, че „Мост Финанс Мениджмънт“ АД начислявало законна лихва от дата 15.10.2015 г. до 18.09.2018 г. в размер на 168,11 лв.

Отново се сочи, че на 14.10.2015 г. между „БНП Париба

Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като продавач, и „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, като купувач, бил сключен договор за цесия. Предмет на договора били вземанията, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с ФЛ, които не изпълнявали задълженията си по тях и които вземания били индивидуализирани в приложение № 1. Тъй като към момента на цедиране на договора кредитополучателят Г.В.Д. не изпълнявала поетите задължения по договора за потребителски паричен кредит с номер PLUS-01741569 от 17.01.2013 г.,нейното задължение било включено към изкупените от ищцовото дружество вземания. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, вр. с пар.5, ал.5 от Договора за цесия цедентът и цесионерът съвместно изпратили Уведомително писмо с изх. № 91-УП-Ц7-1653/23.10.2015 г. с цел уведомяване на ответницатаза изкупуването на задължението й и за встъпването на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД в качеството на нов кредитор. Видно от приложеното заверено копие на известие за доставяне уведомителното писмо не било получено от адресата, с оглед на което за ищеца възникнал правният интерес от подаване на настоящия иск. Отново се посочват дължимите суми, описани по-горе. Моли искът да се уважи, както и да бъдат присъдени направените съдебни разноски по производството.

В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, чрез особен предтсвител адв. Е.И.К., с който искът се оспорва като неоснователен и незаконосъобразен. Твърди се, че била изтекла абсолютна погасителна давност по отношение на исковите претенции – договорът за потребителски паричен кредит бил сключен преди повече от 5 години през м. януари 2013 г. Твърди, че изтеклата давност преклудирала възможността за исковите претенции на ищеца. Твърди се, че ответникът не бил уведомен, че била извършена цесия през 2015 г., което обстоятелство не се отричало от ищеца. Сочи се, че липсвали доказателства от страна на ищеца за извършени последващи плащания от момента на иницииране на съдебните дела до настоящия момент. Възразява се по начислените разноски, такси, лихви и застрахователни премии от страна на ищеца, както и претенциите им за съдебни и деловодни разноски, като считал същите за прекомерно завишени и неотговарящи на добрите нрави. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни, незаконосъобразни и недоказани.

С протоколно определение е допуснато изменение на предявените искове чрез намаляване на същите, като осъдителният иск за присъждане на неустойка за забава в размер на законната лихва се счита предявен до размера от 22,56 лв. за периода от 20.09.2013 г. до 14.10.2015 г. и 114,81 лв.- законна лихва от 15.10.2015 г. до 18.09.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 19.09.2018 г. до окончателното й изплащане, като не се промения иск за присъждане на главница в размер от 565,37 лв.- остатък от главница по Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-01741569 от 17.01.2013 г.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Не се оспорва и от приетия договор за потребителски паричен кредит се установява, че на 17.01.2013 г. между БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД в качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател е сключен договор, по силата на който кредиторът предоставя на кредитополучателя сума в размер от 1050 лв., включваща сумата от 1000 лв. – кредит за потребителски цели и сумата от 50 лв.- покупка на застраховка „Защита на плащанията“. Съгласно клаузите на договора кредитополучателят се задължава да върне кредита, ведно с договорно лихва и такса усвояване на кредита в размер от 100 лв., като общият размер на сумата, която следва да се върне е 1256,54 лв. чрез заплащане на 12 броя месечни погастилни вноски от 104,71 лв. всяка от тях и последната в размер на 104,73 лв. Падежът на последната погасителна вноска е 20.01.2014 г. Договорен е годишен процент на разходите в размер на 70,39 % и лихвен процент в размер на 34,52 % Кредитополучателят е изявил желание за получаване на кредитна карта. В т.5 от договора е уговорено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху вяска забавена погасителна вноска, ведно с направените разноски. Уговорена е автоматична предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит в случай на просрочване на две или повече погасителни вноски. Уговорен е и реда за погасяване на задълженията по договора за заем – разноски (вкл. за събиране на вземането), лихва и главница

По делото е приет като доказателство договор за прехвърляне на вземания от 14.10.2015 г. , с който са прехвърлени задължения по пр.оцесния договор за заем от кредитора в полза на ищеца в следните размери, а именно: главница в размер от 565,37 лв., 42, 91 лв.- лихва и 109,26 лв.- неустойка за забава. Подписано е потвърждение за извършената цесия, като в договора за кредит изрично е уговорено, че вземанията по него могат да бъдат прехвърляни на трето лице.

Към исковата молба е приложено уведомление за извършено прехвърляне на вземания (цесия) , като липсват доказателства и твърдения същото да е връчено на ответника преди връчване на препис от исковата молба.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно, пълно и компетентно изготвено, се установява, че по посочената от ответника в договора за кредит банкова сметка ***., като от предоставения кредит в размер от 1000 лв. е удържана такса ангажимент, съгласно условията на договора. По договора за кредит ответникът е заплатил шест месечни погастилени вноски в договорения размер от 104,71 лв., като последната платена погасителна вноска е заплатена на 13.08.2013 г., но е пропуснато да бъде заплатена погасителната вноска за юли 2013 г. Следващите вноски след тази дата т.е. вноската, дължима до 20.09.2013 г. не е заплатена в срок, като едва на 28.04.2014 г. е постъпило частично плащане в размер на 20 лв. Към датата, която се сочи, че е обявена предсрочната изискуемост – 20.09.2013 г. не са платени две месечни вноски по договора за кредит, поради и което съдът счита, че са налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. След датата на цесията 14.10.2015 г. до датата на завеждане на исковата молба – 19.09.2018 г. са постъпили плащания от отвеника в полза на ищеца в размер на общо 140 лв. С извършените плащания общо в размер от 648,26 лв. са погасени главници по договора за кредит от 1-ва до 6-та вноска включтелно в размер на 457,52 лв., възнаградителна лихва в размер от 156,41 лв. от 1-ва до 7-ма вноска включително и главица застраховка от 1-ва до 7 – ма вноска включително в размер на 27,11 лв. и 7,22 лв. лихва застраховка от 1-ва до 6-та вноска вкл. и частично 7- ма вноска. С постъпилите след договора за цесия плащания са погасени 86,70 лв. от неустойката за забава от 20.09.2013 г. зо 14.10.2015 г. и 53,30 лв. – законна лихва за периода от 15.10.2015 г. до 18.09.2018 г. Установява се, че размерът на паричното вземане към датата на депозиране на исковата молба и изготвяне на заключението е както следва: главница в размер на 565,37 лв., от които главница по кредита – 542,48 лв. и застраховка в размер на 22,89 лв., сумата в размер на 42,91 лв.- договорна лихва за периода от 20.02.2013 г. до 20.01.2014 г., сумата от 22,56 лв.- остатък от неустойка за забава за периода от 20.09.2013 г. да 14.10.2015 г. и сумата от 114,81 лв.- остатък от законна лихва за периода от 15.10.2015 г. до 18.09.2018 г. Размерът на претендираното обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.10.2015 г. до 19.09.2018 г. върху главница в размер от 565,37 лв. се установява да е в размер на 168,11 лв.

Разпечатката съдържа 26 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7edab0ff-406c-4679-936e-5b600356addf