Решение № 260015 от 28.01.2021, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно гражданско дело 596/2020
- Вид
- Решение № 260015
- Подписан
- 28.01.2021
- В сила
- 01.07.2021
- Състав
- НИКОЛАЙ ЕНЧЕВ ИВАНОВ, КРАСИМИРА ВЕСЕЛИНОВА ТАГАРЕВА, ГАЛИНА ИВАНОВА ВЪЛЧАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12, ал.2 · Закон за наследството
- чл. 39, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 40,ал.1 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И
Е №260015/28.1.2021г.
28.01.2021 г. гр.Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри
Въззивен граждански състав
На 19 януари 2021 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА секретар Л. Р. като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов възз. гр.дело №596 по описа на 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на В.В.Д., чрез пълномощник адв. А. Д. ***, против Решение №260052/23.09.2020г. по гр.д. №2525/2018г. по описа на ЯРС, в частта, в която се възлага на основание чл.349, ал.2 от ГПК, в дял и изключителна собственост на съделителката Д.В.В., следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, със застроена площ 74кв.м., представляващ жилище на целия първи етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор № ***, построена върху общински поземлен имот с идентификатор № ***, при граници на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - № ***, в едно с прилежащия към обекта полуподземен етаж /мазета/ на жилищната сграда, без идентификатор, лятна кухня с площ 12 кв.м., с идентификатор № ***- едноетажна, в едно със съответното отстъпено право на строеж върху дворното място с административен адрес - гр. Я. ул. „*******" **, ет. *; в частта, в която се осъжда Д.В.В. да заплати в 6-месечен срок от влизане в сила на настоящото решение за уравнение на дела на съделителя В.В.Д. сумата от 25500 лв., в едно със законната лихва от влизане на решението в сила; и в частта, в която се отхвърля претенцията по сметките на В.В.Д. /заявена по делото в размер на 2600лв., видно от мотивите на съдебното решение/.
Сочи се, че неправилно, в противоречие със закона, и събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че имота в гр. Я. ул. „******" **, ет. *, е неподеляем и е извършил делбата чрез възлагане на имота на съделителката Д.В.. Неправилно съдът приел, че предвидените в инвестиционния проект за разделяне на жилището преустройства са значителни , тъй като за разделянето му съделителите следва да вложат средства надхвърлящи 10-15% от стойността на преустройваният обект, а именно над 20%. Твърди се, че в настоящият случай били налице предпоставките на закона съдебната делба да бъде извършена чрез способ, който да даде възможност всеки от съделителите-наследници да получи равностоен дял в натура, без заплащане на суми за уравнение извън тези за необходимото преустройство, поради което и в съответствие със задължителната съдебна практика извършването на делбата следвало да стане, чрез способа, на чл. 353 ГПК, като се възложи в дял на В.В.Д. новообособеният апартамент №2 в източната част на сградата със застроена площ от 37.00 кв.м. и складово помещение в жилището с достъп през южната стая, а на Д.В.В. се възложи новообособеният апартамент №1 в западната част на сградата със застроена площ от 37.00 кв.м. и складово помещение извън жилището, в югоизточната част на полруподземния етаж , със светла площ 11.90 кв.м. с вход фасада юг, описани съгласно одобреният инвестиционен проект. Следвало имотите бъдат разпределени, без теглена на жребий, т.к. тегленето на жребий в случая би било много неудобно и дори невъзможно по причини изложени в жалбата.
Твърди се, че неправилно и в противоречие със закона имота бил възложен на Д.В.В., тъй като тя не е пребивавала в имота трайно с оглед задоволяване на своя жилищна нужда, нито преди, нито по време на откриване на наследството, тъй като живеела и работела в Гърция повече от 20 години, и по време на делото продължавала да работи в чужбина. Тази съделителка нямала трайно (т.е. непрекъснато и постоянно) пребиваване в процесния имот и с цел полагане на грижи за наследодателката, тъй като последната шест години, преди смъртта си през 2017г., е била настанена в старчески дом.
Сочи се, че неправилно е отхвърлена и претенцията на В.В.Д. по сметките за извършени подобрения в наследствения имот, приживе на наследодателите и с тяхното изрично съгласие, спомогнали да се увеличи наследството по смисъла на чл. 12, ал.2 ЗН.
Претендира се отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли възлагателната претенция на насрещната страна и делбата да се извърши по описания по-горе в мотивите начин, както и да се присъди в полза на въззивника сумата от 1785лв., представляваща увеличената стойност на дела и следствие извършените подобрения.
В писмен отговор, въззиваемата страна оспорва жалбата, като неоснователна. Сочи се, че правилно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че жилищният имот е неподеляем. В този смисъл било и заключението на изслушаната по делото експертиза изготвена от в.л. Ф.Д.. Вещото лице професионално и компетентно обосновало неподеляемостта на имота и в този смисъл правилен бил изводът на първоинстанционният съд, че във вида в който е допуснат до делба жилищния имот, същият е реално неподеляем. В отговора са изложени подробни съображения в подкрепа на изразеното становище. Сочи се, че решението в частта, с която е уважена възлагателната претенция на В., е правилно и законосъобразно. В жалбата неоснователно се твърдяло изведени от контекста на свидетелските показания обстоятелства, които правилно съдът не приел за спорни между страните. Делбеният имот бил жилищен и съсобствеността възникнала на основание наследствено правоприемство. В. не притежавала друго жилище и към момента на откриване на наследството е живяла в този имот, и живее в същия и към настоящия момент заедно със сина си. Обстоятелството, че работела в чужбина, не променяло този факт, защото когато се връщала в България живеела в този имот. Сочи се също, че правилно съдът приел за изцяло неоснователни и недоказани исканията по сметки на съделителя Д.. Родителите на страните сами, със собствени средства и труд били извършили посочените подобрения в имота, като изливане на бетонна плоча, подновяване на електрическа инсталация, изграждане на канализация на първия етаж и външна мазилка на първия етаж. Нещо повече от 1986 г. /датата на извършването им/ до настоящия момент били изминали повече от тридесет и три години, в които посочените „подобрения" отдавна били амортизирани и нямали стойност. Претендира се потвърждаване на решението в обжалваната му част.
В с.з. въззивникът, чрез своя пълномощник поддържа жалбата.
Въззиваемата в с.з., чрез своя пълномощник оспорва жалбата и претендира нейното отхвърляне. Направено е изявление, че не се претендират разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:
С решение №819/19.12.2018г. по гр.д. №2525/2018 г. на ЯРС е била допусната делба между В.В. и Д.В.В., на следните недвижими имоти: 1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.,със застроена площ 74кв.м., представляващ жилище на целия първи етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор № ***, построена върху общински поземлен имот с идентификатор № *** , при граници на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта - № ***, в едно с прилежащия към обекта полуподземен етаж /мазета/ на жилищната сграда, без идентификатор, лятна кухня с площ 12 кв.м., с идентификатор № ***- едноетажна, в едно със съответното отстъпено право на строеж върху дворното място с административен адрес – гр. Я., ул.“*******“ №**; и 2. Поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в м.“Плачи могила“ в землището на гр. Я., с площ 539 кв.м, с трайно предназначение – земеделска земя, при граници имоти № ***; ***;*** и ***, при квоти: 1/2 ид.ч. за В.В.Д. и 1/2 ид.ч. за Д.В.В..
Пред ЯРС, в първото по делото съдебно заседание, след допускане на делбата и двамата съделители са заявили възлагателни претенции по чл. 349, ал.2 от ГПК, по отношение на допуснатия до делба жилищен имот. В същото с.з., съделители те са предявили и претенции по сметките, както следва: претенция от В.Д. против Д.В. за сумата от 2600 лв. – подобрения в имота, извършени през 1986 г., приживе на общите наследодатели и претенция от Д.В. против В.Д. за сумата от 750 лв. – необходими разноски, сторени в периода август – септември 2017 г.
По отношение на начина на извършване на делбата на земеделската земя и по отношение на отхвърлената претенция по сметките на Д.В., решението на ЯРС не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Относно поделяемостта на жилищния имот, допуснат до делба пред ЯРС е била изслушана съдебно-техническа експертиза. От заключението СТЕ на ВЛ-це Ф.Д., изслушано пред ЯРС, се установява, че пазарната стойност на делбения имот – жилище е 51 000 лв., като стойността на дела на всеки един от съделителите е 25 500 лв. В тази стойност са включени и допуснатата до делба лятна кухня, право на строеж върху дворното място и северното избено помещение, като без последното пазарната стойност на имота е 50 300 лв.
Според вещото лице във вида, в който е допуснат до делба имотът е реално неподеляем. Възможността за обособяване на самостоятелни обекти от процесното жилище било в компетентността на архитект. За новобособеното жилище било необходимо осигуряване на самостоятелен вход за достъп, изграждане на санитарен възел, обособяване на кухненска част, самостоятелно ЕЛ и ВиК захранване. За обособяването на две жилища било необходимо извършване на цялостно проектиране, а определянето на необходимите суми, можело да се извърши, след изготвяне на КСС за всички части. Според заключението стойността на сочените от В.Д. СМР е 7308 лв., като така делът на Д.В. се е увеличава с 1785 лв.
С оглед заключението на ВЛ-це по делото пред ЯРС е бил представен Инвестиционен проект за преустройство на жилище, находящо се в гр. Я. ул. „********" №**, ет. *, с цел обособяване на два самостоятелни обекта. Проектът е бил изпратен за одобрение на Главния архитект на Община Ямбол, който е уведомил ЯРС, че същият е одобрен. ЯРС е назначил нова СТЕ, като в заключение от 16.03.20202г. ВЛ-це Ф. Д. е посочило, че стойността на необходимите СМР предвидени в инвестиционния проект е 12 633 лв. Разходите за обособяване на двата обекта за на обща стойност 12 624 лв., за Жилище № 1- 788 лв., а за Жилище № 2 - 11 836 лв.
Процентното съотношение между стойността на необходимите СМР и пазарната стойност на имота е 20,64 % без ДДС или
24,75 % с ДДС. Определена е пазарната стойност на всяко от двете жилища.
Посочено е, че с предвиденото в проекта е изпълнен чл. 40,ал.1 от ЗУТ. В с.з. пред ЯРС, вещото лице е посочило, че предвиденото преустройство щяло да включва събарянето на стени в жилището, изпълнение на преградни стени с гипс – картон, изливане на бетонна плоча на мястото на санитарния възел, т.к. нямало такава между мазето и първия етаж. В посочената цена не била взета стойността на самия инвестиционен проект.
Второто заключение на ВЛ-це Д. е било оспорено от ищеца, като в тази връзка ЯРС е назначил по делото повторна СТЕ. В заключение от 14.08.2020г. ВЛ-це Н. М. е посочило, че е допустимо СМР да бъдат извършени от лице или лица, които не са фирма, но качеството на материалите и работите следвало да се гарантира от лице, което разполага с конкретна строителна квалификация. Посочило е каква е ролята на техническия ръководител. Според заключението обобщените разходи за преустройство на жилището са в размер на 11090, 32 лв., което е около 22 % от пазарната му стойност. Определена е и прогнозната пазарна стойност на двете новообразувани жилища. При изслушване в с.з. ВЛ-це е посочило, че отбелязаните в експертизата административни разходи са абсолютно необходими за въвеждане на строежа в експлоатация. Посочило е и предвид сегашното разпределение на етажите, кой от апартаментите ще бъде по-удобно да се ползва от всяка от страните. заключението не е било оспорено от страните.
От справка от Служба по вписванията за периода
01.01.1992 – 05.06.2018 г. е видно, че съделителката Д.В. се е разпоредила с притежаван от нея недвижим имот през 2003г. В т.вр. пред ЯРС са представени и нот. акт №79/19.03.2003 г. и Декларация за семейно и материално положение и имуществено състояние на съделителката от 03.06.2019г., че не притежава самостоятелен жилищен имот.
Разпечатката съдържа 37 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7eda4eb7-c972-494f-879e-1b5803563b1e