Решение № 600 от 01.08.2018, Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№ … гр. В., 01.08.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр. В., ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ при секретаря С. Р., като разгледа гр. д. № 1744 по описа на ВРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ

Ищецът твърди, че по образувано ДП №

1488/2011 г. по описа на РУП-В., на 09.05.2012 г. му било повдигнато обвинение и бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 131, ал. 1 т. 12 вр. чл.

130, ал. 1 НК за това, че на 17.09.2011 г. в дискотека в гр. В. причинил лека телесна повреда на лицето М.Н.Н., изразяваща се в разкъсно-контузна рана в областта на окосмената част на главата, охлузвания на гърба и ляво рамо, причинили временно разстройство на здравето на пострадалото лице, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, като телесната повреда била извършена по хулигански подбуди. Районна прокуратура гр. В. впоследствие внесла обвинителен акт срещу ищеца, като било образувано НОХД № 832/2012 г. по описа на РС В.. С Присъда № 108/04.10.2012 г. на РС В. ищецът бил признат за виновен и осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие. След подадена от него жалба, с Присъда ***7/15.11.2012 г. по въззивно НОХД № 515/2012 г. по описа на Окръжен съд гр. В., ищецът бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. След протест на прокуратурата, било образувано касационно дело ***349/2012 г., като с Решение № 47/22.04.2013 г. въззивната оправдателна присъда на ОС В. била оставена в сила.

Твърди, че вследствие на образуваното срещу него наказателно производство претърпял неимуществени вреди, чийто размер определя на 18 000 лева. Сочи, че е претърпял и продължава да търпи значителни болки и страдания от действията на разследващите органи и прокуратурата във връзка с повдигнатото му обвинение. Извършените против него процесуалноследствени действия въздействали негативно върху неговото физическо, духовно, здравословно състояние и социален статус. Околните започнали да го отбягват, след като разбрали за образуваното срещу него наказателно производство. Изпаднал в стресово състояние. Не можел да се храни и спи нормално, отслабнал, имал често главоболие, станал тревожен. Твърди, че е налице причинна връзка между тези неблагоприятни последици и действията на разследващите органи и прокуратурата. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 18000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 22.04.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор, ответникът поддържа, че исковата молба е неоснователна и недоказана по размер. Сочи, че ищецът не е представил доказателство за точната дата на влизане в сила на произнесената оправдателна присъда, като не става ясно дали се касае за 2012 г. или 2013 г. Твърди, че дори да се приеме, че присъдата е влязла в сила на 22.04.2013 г., а не на 22.04.2012 г., то отново следва да се приеме, че е изтекъл 5-годишният давностен срок за претендиране на обезщетение, тъй като производството по настоящото дело е образувано на 24.04.2018 г. Прави изрично възражение за изтекла погасителна давност както по отношение на обезщетението за неимуществени вреди, така и на искането за присъждане на лихви. На следващо място сочи, че претенцията от 18000 лева е многократно завишена и несъобразена с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Намира, че ищецът не е ангажирал доказателства относно причинната връзка между твърдените от него неблагоприятни последици и действията на разследващите органи и прокуратурата. Навежда доводи, че ищецът е осъждан многократно - 10 присъди, срещу него има заведени множество заявителски материали, което прави невъзможно разграничаването кое наказателно преследване е причина за евентуално претърпени неимуществени вреди. Отделно от това сочи, че твърдените от ищеца неимуществени вреди не били установени по безспорен начин. Намира, че наказателното преследване срещу Г.Б. е протекло в разумни срокове. Твърди, че са налице предпоставките за прилагането на чл. 5 ЗОДОВ с оглед направените изводи в съдебните актове, постановени от ОС В. и ВКС, че извършеното от ищеца деяние осъществява признаците на основния състав на чл.

130, ал. 1 НК, а именно – престъпление от частен характер.

Моли съда да отхвърли предявения срещу ответника иск за сумата от 18000,00 лв., алтернативно – да бъде намален размерът на обезщетението в съответствие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 ГПК, и прецени доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Безспорно установено по делото е, че с обвинителен акт от 22.06.2012 г. по ДП № 1488/2011 г. по описа на РУ Полиция гр. В. /№ 3329/2011 г. по описа на Районна прокуратура гр. В./ е повдигнато обвинение срещу ищеца Г.Р.Б. за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК.

Видно от приложеното в досъдебното производство постановление за привличане на обвиняем /л. 109 – 110/, ищецът Г.Б. е привлечен в качеството му на обвиняем за извършено престъпление на 09.05.2012 г., като му е взета мярка за неотклонение „Подписка”. Непосредствено след привличането му като обвиняем, на същата дата – 09.05.2012 г. е проведен и първият му разпит в това качество /л. 111 - 112/.

Обвинителният акт е внесен в Районен съд гр. В. на 03.07.2012 г., за което е образувано НОХ дело № 832/2012 г.

Пред първоинстанционния съд са проведени две съдебни заседания с присъствието на ищеца – на 13.09.2012 г. и на 04.10.2012 г., на която дата е произнесена и присъда, с която Б. е признат за виновен за извършеното престъпление, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Установява се, че с подадена жалба от ищеца Г.Б. с вх. № 14470/10.10.2012 г. по описа на Окръжен съд гр. В. е било образувано въззивно производство за проверка на постановения съдебен акт. С Присъда ***7/15.11.2012 г. първоинстанционната присъда е отменена, като подсъдимият е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение. Видно от данните по въззивното производство, същото е приключило след проведено едно съдебно заседание на 15.11.2012 г., като ищецът Г.Б. не е присъствал лично.

След постановяване на въззивната присъда, поради подаден протест от Окръжна прокуратура гр. В. е образувано касационно дело ***349/2012 г. по описа на Върховния касационен съд. Видно от приетото по делото Решение № 47/22.04.2012 г., касационната инстанция е оставила в сила ревизираната Присъда ***7/15.11.2012 г., постановена по внохд № 515/2012 г. по описа на Окръжен съд гр. В.. От приложеното към внохд № 515/2012 г. по описа на ОС В. удостоверение от 08.05.2013 г., издадено от Върховния касационен съд /л.

25/, се установява, че постановеното Решение № 47 по касационно наказателно дело ***349/2012 г. е от дата 22.04.2013 г., а не от 22.04.2012 г., както неправилно е изписано в решиението.

По делото е прието и справка за съдимост на ищеца Г.Р.Б. от 05.06.2018 г., от която се установява, че лицето е осъждано общо 10 пъти за извършени от него престъпления.

Приета по делото е и справка от единната информационна система за противодействие на престъпността /ЕИСПП/ за производства, водени срещу ищеца Г.Р.Б., от която се установява, че срещу ищеца са налице множество заявителски материали за различни престъпления.

Пред настоящата инстанция са разпитани свидетелите П.Е.А.и В.П.П.

От разпита на свидетелката А.се установява, че същата е имала съвместно съжителство на съпружески начала с ищеца в продължение на около 6-7 години. Същата споделя, че ѝ е известно, че срещу Б. са водени различни наказателни производства, както и че последният ѝ е споделял, че е съден от малък и че има проблеми с полицията. За процесното наказателно преследване срещу него си спомня, че е продължило около година, като след като чул осъдителната присъда на първоинстанционния съд, много се променил. Твърди, че приятелят ѝ отслабнал, не спял, пушил и пиел повече. Тази негативна промяна у ищеца сочи, че продължила, докато последният не бил оправдан. В този период излизал рядко. Спомня си, че в този период ищецът влизал в затвора за изтърпяване на наказание по дело за изнасилване, но заявява, че няма спомен дали е влязъл в затвора преди или след като е бил обвинен по процесното наказателно производство.

От разпита на свидетеля П./дългогодишен приятел на ищеца Г.Б./, се установява, че срещу ищеца са водени няколко наказателни производства. Твърди, че през 2009 г. Б. излязъл от затвора, където бил за около 3 години и половина. За процесното наказателно производство през 2012 г. заявява, че след като била постановена осъдителната присъда срещу Б., последният започнал да мрънка, да реве и да се оплаква. Започнал почти всеки ден да употребява алкохол, увеличил броя на цигарите, които пушел през деня. Между свидетеля и подсъдимия в този период не е имало прекъсване на социалните контакти, като дори напротив – сочи, че дори учестили разговорите и срещите си. Б. се отдалечил от останалите си приятели и роднини, спрял да ходи по барчета и дискотеки, имал проблеми със съня, поради което търсел лекарска помощ. Свидетелят заявява още, че след като ищецът бил окончателно оправдан, веднага се възстановил от лошото си състояние.

Споделя освен това, че през 2013 или 2014 г. Б. отново влязъл в затвора за около една година за друго извършено от него престъпление през 2000 година.

Сочи, че това влизане в затвора му се отразило по същия негативен начин, както преследването по процесното наказателно дело.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК взема предвид евентуалната заинтересованост на свидетелката П.А., живяла с ищеца на съпружески начала в продължение на около 6-7 години.

При така изложеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че по отношение на него е налице влязла в сила оправдателна присъда по процесното наказателното производство, както и конкретно настъпилите за него неимуществени вреди, вследствие действията на ответника, както и пряката им причинно-следствена връзка с тези действия.

Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за обезщетение се предявяват срещу органите по чл.1, ал. 1 и чл.2, ал.

1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди.

Пасивно легитимирани по тези искове са съответните държавни органи – юридически лица, а не техните териториални поделения или обособени структури без правосубектност. Доколкото Прокуратурата на Република България е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. С. /чл. 137 ЗСВ/, по делото е налице пасивна легитимация на ответника.

В настоящия случай от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл. 131, ал. 1 т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК, като по внесения в съда обвинителен акт лицето е било осъдено с присъда, която след подадена жалба е отменена с нова присъда на въззивната инстанция, като ищецът бил оправдан. Въззивната присъда била оставена в сила от касационната инстанция с окончателно решение от 22.04.2013 г. Оправдаването на обвиняемия е достатъчно, за да се приеме, че обвинението е било незаконно и че е осъществен фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на Държавата, в лицето на неин орган

-

Прокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално-следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредата – в този смисъл т. 3 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по ТД №

Разпечатката съдържа 37 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7eda1de7-9bb5-47a9-8ab0-50195651fa57