Решение № 424 от 06.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. Варна, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Г. като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20253110108067 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Н. Г. К., ЕГН **********, и Р. Г. К., ЕГН **********, и двамата с адрес: ****** чрез процесуалния им представител – адв. М. П., срещу Община Варна, ******, със седалище и адрес на управление: ****** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор № ****** по КК и КР на гр. Варна, одобР. със Заповед РД******2018 г., находящ се в с. К., община Варна, ****** с площ 1483 кв. м., предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: **** кв. **, ** парцел ***, при граници и съседи на имота: ******

В исковата си молба ищците Н. Г. К. и Р. Г. К. излагат, че ответната страна – Община Варна е съставила Акт за частна общинска собственост № ******2025 г., с който бил актуван като общинска собственост поземлен имот с идентификатор ******. АЧОС бил съставен след подадена от ищците молбадекларация за признаване правото им на собственост върху имота по реда на чл. 587 ГПК вр. чл. 79 ЗС /подали са две молби-декларации, едната от 08.01.2025 г. за 730 кв. м. ид. ч., и втора – от 21.05.2025 г. – за останалите 753 кв. м. ид. ч. от целия имот/. Твърдят, че АЧОС е съставен в нарушение на материалния закон, доколкото процесният имот не попада в посочените в закона основания за придобиване на имота. Поддържат, че са владели и владеят за себе си поземления имот. Считат, че имат правен интерес от воденето на настоящия иск, тъй като имат възможност да придобият права върху имота, ако отрекат правата на ответника. Посочват, че владеят имота повече от 20 години, като преди това в същите граници е бил владян от Г. А.

К. /баща на ищеца Р. К./, който е владеел имота заедно със съпругата си Н. Г.

1

К. /ищцата по делото/. Имотът е бил владян и от дядото на ищеца – А. Г. К., вписан в разписните листи към Регулационния план на с. К. от 1974 г. като собственик на имота, тоест владението върху имота е осъществявано непрекъснато, необезпокоявано, явно и несъмнено в продължение на повече от 50 години, поради което се легитимират като собственици на имота въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Твърдят, че праводателите им А. и Г. К.и са придобили отстъпено право на строеж върху държавна земя за втора къща в имота още през 1977 г. Поддържат, че през годините са помагали за обработването и поддържането на имота, като след смъртта на наследодателите им продължават да поддържат и обработват мястото, да го орат и засаждат със зеленчуци и плодни дръвчета. Имотът към момента е ограден и добре поддържан. През годините по отношение на имота не са извършвани отчуждителни или каквито и да са други сделки с имота, същият не е бил отчуждаван по законоустановения ред от държавата или общината. Считат, че няма данни имотът да е бил държавна собственост, поради което не може да се приеме, че Община Варна го е придобила на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. пар. 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. По изложените съображения молят предявеният иск да бъде уважен. Претендират разноски.

Ответникът Община Варна, редовно уведомен, е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния му представител – юрк. С. М.. Поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че исковата молба е нередовна, с оглед липсата на изрично посочен начален и краен период на фактическо владение върху процесния имот. Оспорва твърденията на ищците за осъществявана от тях фактическа власт върху имота, както и на лицата А. Г. К. и Г. А. К.. Оспорва твърденията, че ищците са придобили собствеността върху имота въз основа на непрекъснато, необезпокоявано, явно, несъмнено и продължило повече от 10 години давностно владение върху имота. Поддържа, че за периода е действала забрана за придобиване на държавни и общински имоти, както и мораториум, уреден с пар. 1 от ЗИД на ЗС, съгласно който давността за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31.12.2022 г., поради което ищците не са придобили собствеността върху имота на соченото от тях оригинерно основание. Счита, че твърдяната фактическа власт от насрещната страна не представлява владение, а държане на имота, доказателство за което е представеният от самите ищци типов договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 31.08.1977 г., с който на А. Г. К. и Г. А. К. е отстъпено право на строеж върху държавна земя, урегурирана от 730 кв. м., съставляваща парцел *** в кв. 41 по плана на с. К. за постройка на жилищна сграда, съобразно архитектурен план. Поддържа, че имотът към датата на учредяване на това право на ползване е бил държавна собственост, а впоследствие след осъществяване на предпоставките на пар. 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, имотът е притежаван в режим на частна общинска собственост от Община Варна. Посочва, че ползвателите на имота са разполагали с предвидената с ПМС № 235/1996 г. за приемане на Правилник за прилагане на ЗДС и на Правилник за прилагане на ЗОС /отм., ДВ, бр.

78/2006 г./ възможност да подадат молба за придобиване на право на собственост върху земята до областния управител, съответно кмета на общината, по местонахождението на имота, но с исковата молба не са ангажирани доказателства ищцовата страна да се е възползвала от тази възможност. Ето защо твърди, че ползвателите на имота са осъществявали 2 фактическа власт върху имота на основание възникналото по силата на закона право на ползване, което представлява неразделно и акцесорно правомощие към учредената от собственика суперфиция, поради което същото е представлявало държане, а не владеене на имота, следователно не е годно да ги направи техен собственик, независимо от неговата продължителност.

Поддържа, че са налице всички предпоставки на закона за възникване на правото на собственост върху имота на Община Варна, а именно процесният имот е бил частна държавна собственост и към 05.11.1999 г. е отреден за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно действащите градоустройствени планове. Посочва, че ищците подават декларация по чл. 14 ЗМДТ за процесния имот с площ 1483 кв. м. едва на 21.05.2025 г. Представеният от тях нотариален акт за делба има за предмет единствено жилищна сграда със застроена площ 87 кв. м. върху УПИ, целият с площ по скица 781.73 кв. м., представляващ УПИ VI-**** кв.

41 по действащия регулационен план на с. К.. Върху поземления имот обаче има изградени общо две сгради, като ищците не твърдят и не представят документи, удостоверяващи правото им на собственост върху втората сграда.

Счита, че има неяснота в намеР.ето за своене у ищците за каква площ и в коя част на имота осъществяват фактическа власт, с оглед наличието на две молби-декларации, в които твърдят различни обстоятелства – един път декларират, че притежават по давност 730 кв. м., а втори път – площ от 753 кв. м. Твърди, че по делото липсват изложени от ищците факти и обстоятелства, както и доказателства, владението върху процесния имот да е противопоставено на Община Варна. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В проведеното на 21.01.2026 г. открито съдебно заседание ищците се представляват от адв. М. П., която заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявеният иск да бъде уважен. В предоставения от съда срок представя писмена защита.

Ответната страна се представлява от юрк. С. М., която поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Съгласно разпределената доказателствена тежест в процеса, ищците следва да установят в условията на пълно и главно доказване твърденията, с които обосновават правния си интерес от търсената защита, като установят наличието на свое защитимо материално право.

В тежест на ответника, при условията на пълно и главно доказване, за да бъде отхвърлен искът, е да установи правоизключващите и правопогасяващите си възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, а именно да установи свое противопоставимо право на собственост върху процесния имот – че е придобил имота по силата на закона – пар. 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС /ДВ, бр. 96/1999 г./, тоест, че към 05.11.1999 г. /влизането в сила на пар. 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, ДВ, бр. 96/1999 г./ имотът е бил държавна собственост на някой от предвидените в закона придобивни способи, съответно, че имотът е бил отреден за жилищно 3 строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове.

Видно от представения акт № ******2025 г. за частна общинска собственост, поземлен имот с идентификатор ******, находящ се в с. К., община Варна, с площ 1483 кв. м., е актуван като общински – като собственост на Община Варна, на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС.

Между страните не е спорно, а и от представената от ответника административна преписка по издаването на АЧОС се установява, че същият е съставен след подаване на заявление рег. № АУ006140ВН/17.01.2025 г. за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост от страна на ищците в настоящото производство Н. Г. К. и Р. Г. К., съответно след подадена от тях молба-декларация, в която посочват, че притежават по давност и наследство 753 кв. м. ид. ч. от общо 1483 кв. м. заедно с построената в имота жилищна сграда на един етаж, със застроена площ от 66 кв. м. от следния недвижим имот, който владеят и стопанисват, а именно: ПИ ****** по КК на с. К., община Варна.

В удостовеР.ето на Община Варна от 25.04.2025 г. във връзка с така подаденото заявление се посочва, че Общината не разполага с информация за съставени АДС преди 01.06.1996 г. за територията на с. К., тъй като същите са предадени на областна администрация – Варна, след влизане в сила на ЗОС и преди присъединяването на с. К. към община Варна. Не са налични данни за извършвано отчуждаване и за възстановяване на имота. Към настоящия момент е открита процедура по съставяне на АОС за процесния имот, поради което Община Варна възразява срещу съставянето на констативен нотариален акт по давност и признаване правото на собственост на Н. Г. К. и Р. Г. К. върху ПИ ******, с площ 1483 кв. м.

Подадено е от страна на ищците и второ заявление рег. № АУ******2025 г. за обстоятелствена проверка за признаване на право на собственост, придружено от молба-декларация, в която двамата посочват, че притежават по давност и наследство 730 кв. м. ид. части от общо 1483 кв. м. от същия този имот.

Във връзка със същото е изготвено удостовеР.е от 01.07.2025 г., което повтаря посоченото в предходното удостовеР.е от м. април 2025 г., с изричното отбелязване, че за процесния имот вече има издаден АОС № ******2025 г., вписан в СВп – гр. Варна.

Съгласно типов договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 31.08.1977 г., Общински народен съвет, с. Б., Варненски окръг, е признал правото на строеж на А. Г. К. и Г. А. К. върху държавна земя – урегулиран парцел ***, в кв. 41, по плана на с. К., с площ 730 кв. м., за постройка на жилищна сграда, съобразена с архитектурен план и изпълнена с качествени материали.

Представени от ищците са и съответни строителни документи, в това число протокол № ******1977 г. за дадена строителна линия и определено ниво по повод подадено от Г. А. К. разрешение за строеж, последното издадено на 06.10.1977 г.