Решение № 17 от 03.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. С., 03.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря П. Н. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20221110120653 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от „ДЗИ – О. З.“ ЕАД срещу ЗАД „ОЗК З.“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за сумата от 630,45 лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 18.04.2022 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 13.02.2022 г., около 09.30 ч, в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено З. по застраховка „Каско” за автобус „Сетра“, с рег. № СО **** СХ, е реализирано събитие – ПТП, настъпило в гр. С., в посока хижа „Алеко“, между застрахования при него по имуществена застраховвка „Каско“ автобус „Сетра“ и товарен автомобил „Мерцедес“, рег. № СВ **** КТ. Сочи, че вина за настъпването му имал водачът на товарен автомобил „Мерцедес“, рег. № СВ **** КТ, който поради недостатъчен контрол над управляваното МПС и неправилно извършена маневра при престрояване/заобикаляне реализира процесното ПТП. Твърди, че в причинна връзка с описаното ПТП са причинени щети на застрахования при него автобус. Ищецът твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 615,45 лв. Поддържа, че по отношение на товарен автомобил „Мерцедес“, рег. № СВ **** КТ към дата на ПТП била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, като с оглед извършеното плащане възникнало регресното му вземане срещу ответника за платеното застрахователно обезщетение. Твърди, че ответникът е бил поканен да заплати сумата от 630,45 лв. с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., но не последвало плащане. Иска се от съда да постанови 1 решение, с което да осъди ответника до му заплати посочената по-горе сума.

Ответникът оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва механизма на пътно-транспортното произшествие, причинно-следствената връзка с настъпилите вреди и вината на застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност“ водач. При условията на евентуалност навежда възражение за съпричиняване.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства: че на посочената в исковата молба дата и място е реализирано ПТП между МПС, застраховано при ищеца по застраховка „Каско“ и МПС, застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“; наличието на валидна застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увреденото МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие; наличието на покрит риск по застраховка Каско; че ищецът е извършил плащане на застрахователно обезщетение в размера, посочен в исковата молба – 615,45 лв.; наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и водача на увреждащото МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие.

За установяване на спорните въпроси относно изясняване на механизма на процесното ПТП и причинно-следствената връзка между същото и щетите по увредения автомобил е изслушано заключение по съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ) и са събрани гласни доказателствени средства.

Според заключение по съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), изготвено на база представените по делото писмени доказателства и в частност двустранен констативен протокол, описаното в исковата молба ПТП е настъпило при следния механизъм: на 13.02.2021 г. около 09.30 ч. при преминаване през заледен участък по пътя към хижа „Алеко“, Витоша, водачът на товарен автомобил „Мерцедес“, рег. № СВ **** КТ губи контрол върху управлението на превозното средство и реализира ПТП с изпреварващия го в същия момент от лявата му страна автобус „Сетра“ с рег. № СО **** СХ, при което според вещото лице от техническа гледна точна причина за ПТП е поведението на водача на товарния автомобил. Според експерта уврежданията са настъпили от дясната страна на автобус „Сетра“ с рег. № СО **** СХ и всички нанесени му вреди (панел страничен среден горна част, лайсна на среден панел задна част, вътрешно и външно уплътнение на задна дясна врата, заден десен страничен панел, лайсна на страничен заден десен панел) се намират в пряка причинноследствена връзка с настъпилото произшествие. Стойността необходима за възстановяване на увреденото имущество, изчислена на база средни пазарни цени към дата на ПТП е 1449,12 лв. Съдът възприема направените от вещото лице доказателствени (фактически) изводи в частта относно нанесените вреди, както и стойността за възстановяване на имуществото, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е изследвало пълно и задълбочено представените по делото доказателства и е отговорило в пълнота на поставените 2 задачи. От друга страна, механизмът на деянието, описан в експертизата, не се подкрепя от събраните гласни доказателства, поради което в тази част заключението не служи като основа за изграждане на фактическите изводи на съда.

От разпита на св. И. Т., водачът на товарен автомобил „Мерцедес“, рег. № СВ **** КТ, съприкосновението между двата автомобила настъпило, докато той бил спрял управляваното от него превозно. Спиране на шосето се наложило с цел избягване на удар с движещия се срещу него автобус № 66, който поднесъл, тъй като пътят бил в много лошо състояние, непочистен от сняг и заледен. След спирането свидетелят не могъл да потегли, поради което решил да сложи вериги на гумите на автомобила. В този момент намиращите се след него на пътя автомобили започнали да го изпреварват – лека кола, автобус и втори автобус, който при изпреварването поднесъл и ударил отзад спрения на пътя от св. Т. автомобил.

Показанията на втория разпитан по делото свидетел – Б. Н., водачът на автобус „Сетра“ с рег. № СО **** СХ, съществено се припокриват по съдържание с тези на св.

Т.. Според втория свидетел, движещия се пред него микробус (товарният автомобил „Мерцедес“), спрял на пътя плътно в дясно, за да избегне удар с движещия се срещу него автобус на градския транспорт, като поради натрупания отстрани на пътя сняг не е имал възможност да спре извън лентата за движение. След като микробусът и движещия се срещу него автобус на градския транспорт се разминали, водачът на автобуса предприел заобикаляне на спрелия в дясно на пътя микробус, като почти го бил задминал, когато задната част на автобуса занесла и ударила спрелия на пътя автомобил.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като отличаващи се с правдИ.ст, логичност, последователност и непротИ.речИ.ст, възпроизвеждащи правнорелеванти обстоятелства и отразяващи преките впечатления на свидетелите, които са били непосредствени участници в процесното събитие. Именно от събраните гласни доказателства се установява механизмът на събитието – ударът да е настъпил, когато автобус „Сетра“ с рег. № СО **** СХ, задминавайки спрелия вдясно на непочистения от сняг път товарен автомобил „Мерцедес“, рег. № СВ **** КТ с цел предотвратяване на евентуални други вреди, е занесъл и се е ударил в спрелия товарен автомобил.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка.

В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът е застраховал гражданската си отговорност. Основателността на предявената искова претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено З. по застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице в сила към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо покрит риск; 2) протИ.правно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден 3 договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи за определяне на застрахователното обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е установяване погасяването на претендираното обезщетение, както и оборване на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата, както и доказване на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е частично основателен. Съображенията за това са следните:

С оглед отделените като безспорни обстоятелства, спорните въпроси се свеждат до установяване на механизма, причинно-следствената връзка и оборване на вината на делинквента, респективно доказване на изключителната вина на увреденото лице или съпричиняване.

От така установения механизъм на събитието - ударът да е настъпил, когато автобус „Сетра“ с рег. № СО **** СХ, задминавайки спрелия вдясно на непочистения от сняг път товарен автомобил „Мерцедес“, рег. № СВ **** КТ с цел предотвратяване на евентуални други вреди, е занесъл и се е ударил в спрелия товарен автомобил, не се установява протИ.правност на поведението на водача на товарен автомобил „Мерцедес“, рег. № СВ **** КТ. Действията на същия намират нормативен израз в института на крайна необходимост – да са били предприети с цел избягване на евентуални вреди. Крайната необходимост изключва обществената опасност на деянието, съответно протИ.правността на деянието, но не освобождава от гражданска отговорност за вреди – чл. 46, ал. 2 ЗЗД /Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС/. За причинените вреди отговаря този, който е създал условия за действия при крайна необходимост. Когато опасността е резултат на обективни обстоятелства, вредата следва да се обезщети от този, който е носител на благата, спасени от унищожаване или увреждане, т.е. на този, чийто интерес е бил защитен чрез причиняване на вредите. В случая състоянието е причинено от обективни обстоятелства, поради което приложимо правилото, според което обезвредата се дължи от този, чиито блага на предпазени, или принципа „комуто ползата, нему и тежестите“. Ето защо, макар и не протИ.правно, а позволено от закона, като действие, предприето с цел избягване на вреди, поведението на водача на товарен автомобил „Мерцедес“, рег. № СВ **** КТ е такова, при което поначало би могла да се ангажира неговата гражданска отговорност.

В случая обаче не е налице пряка причинно-следствена връзка между спирането в най-дясната част на пътното платно от водача на товарен автомобил „Мерцедес“, рег.

№ СВ **** КТ и ударът между двете превозни средства, вследствие на който са нанесени вредите на автобус „Сетра“ с рег. № СО **** СХ от дясната му страна.

Причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди е налице, която то е предпоставка за възникване на вредите, а те са негово закономерно (обичайно присъщо, необходимо, иманентно) следствие. Такава е налице, когато деянието е необходимо условие за настъпване на резултата, такова, без проявяване на което в 4 обективната действителност, не биха се реализирали вредите. Деянието спрямо вредите следва да има значение като на предпоставка, без наличието на която те не биха настъпили – условие, без което не може (conditio sine qua non). При преценката за наличие на причинно-следствена връзка е необходимо причинният процес да се ограничи до неговото типично, закономерно, а не случайно развитие, деянието да е решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата.