Решение № 113 от 11.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. София, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20211100514678 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение от 23.06.2021 г., постановено по гр. дело №18162/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 170 състав, е признато за установено по искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД, по отношение на ответницата А. Г., че на основание чл.59, ал.1, вр. чл. 86 ЗЗД дължи следните суми: сумата от 123,22 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г.; сумата от 24 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г.; сумата от 16,45 лв., представляваща лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.12.2016 г. до 07.01.2019 г. и сумата от 4,13 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.06.2016 г. до 07.01.2019 г. за топлоснабден имот, представляващ магазин, находящ се в гр. София, общ. Слатина, ж.к. „*******“, ведно със законната лихва, считано от 14.01.2019 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.01.2019 г. по ч. гр. дело №1899/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 170 състав.

Срещу решението е постъпила бланкетна въззивна жалба от ответницата А. Г., с която заявява, че не е съгласна с осъждането й по гр. дело № 18162/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 170 състав.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от ищеца 1

„Топлофикация София“ ЕАД, с който се излага становище за правилност и обоснованост на обжалваното решение, поради което се иска неговото потвърждаване в цялост.

Не е депозирано становище от третото лице - помагач "Б.Б." ООД.

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирана страна, поради което е редовна и допустима. Макар съгласно чл. 260, т. 3 от ГПК въззивната жалба да следва да съдържа „указание в какво се състои порочността на решението", липсата на указание относно порочността на решението не прави тази жалба нередовна и съответно не е основание за оставянето й без движение и последващото й връщане /по аргумент от чл. 262, ал. 1 и 2 от ГПК/.

Бланкетната въззивна жалба е редовна и допустима / Решение № 246 от 23.10.2013 г. по гр. д. № 3418/2013 г. на Върховен касационен съд/.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

По подадена бланкетна въззивна жалба, в която не са посочени конкретни и изрични пороци по правилността на обжалваното решение и при липса на допуснато от първоинстанционния съд нарушение на императивна материалноправна норма е недопустимо извършване на цялостна проверка на правилността на обжалваното първоинстанционно решение / решение № 246/23.10.2013г. по гр. д. № 3418/2013г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 216/19.01.2015г. по гр. д. № 2008/2014г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 172/10.04.2017г. по т. д. № 2312/2015г. на ВКС, ТК, І т. о. и други съдебни актове/.

Съобразно указанията на ВКС, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, единственото правомощие на въззивната инстанция при подадена бланкетна въззивна жалба е да извърши и без да е сезирана с конкретен довод, проверка досежно правилното приложение от първоинстанционния съд на императивните материалноправни норми, относими към сезиралия съда спор. Другото изключение обхваща хипотезите, при които съдът следи служебно за интереса на някоя от страните по делото - например при поставяне или отменяване на запрещение или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на 2 родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище.

Настоящият случай не попада в посочените изключения. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В жалбата липсват конкретни оплаквания за неговата правилност, затова той не може да извършва служебна проверка по правилността. Ето защо в решаващата си дейност въззивният съд изхожда от фактическите положения, установени от първоинстанционния съд, като препраща към мотивите на обжалваното решение относно приетото за установено от фактическа страна. В случая подадената въззивна жалба е бланкетна и допълнения не са направени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, а едва след изтичането му, поради което въззивният съд, при спазване ограниченията по чл. 269 ГПК и с оглед липсата на установени нарушения на императивни норми на материалния закон, следва да потвърди първоинстанционното решение при липса на други правомощия, на основание чл. 272 ГПК.

По разноските:

С оглед неоснователността на подадената въззивна жалба, право на разноски има въззиваемата страна. "Топлофикация София" ЕАД е поискала присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ, въззивният съд определя на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., платими от въззивницата.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 23.06.2021 г., постановено по гр. дело №18162/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 170 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.1, вр. ал. 8 ГПК А. Л. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „******* да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на третото лице - помагач "Б.Б." ООД на страната на ищеца.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4