Решение № 36 от 26.03.2026, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно административно наказателно дело 56/2026
- Вид
- Решение № 36
- Подписан
- 26.03.2026
- В сила
- 26.03.2026
- Състав
- Милена Бранкова, Олег Софрониев, Костадин Живков
Цитирани разпоредби
- чл. 20 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 1, б. "б", пр. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 334,т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 36 гр. М., 26.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Милена Бранкова
Членове:
Олег Софрониев
Костадин Живков при участието на секретаря Соня Д. Г.а в присъствието на прокурора Б. Ст. Т. като разгледа докладваното от Олег Софрониев Въззивно административно наказателно дело № 20261600600056 по описа за 2026 година
С решение от 17.12.2025г по АНД №464/2024г Районен съд Л. е признал подсъд. И.
П. В. от с. Д., обл. М. за виновен в това, че на 15.10.2023г, в 11:40ч, на републикански път III-818, км 1+433, излизайки от частен имот, находящ се в землището на с. Д., обл. М., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „ХХХ“, модел „ХХХ“ с pen № *** собственост на С.Е.Л. от гр. М., предприел маневра завой наляво без да се убеди, че пътят е свободен и отнел предимството на движещия се от лявата му страна лек автомобил марка „ХХХ“, модел „ХХХ“ с pen № ***, собственост на Г.А.Б. от гр. Л., обл. М., с посока на движение от с. Д., обл. М. към републикански път 11-81, като последвал сблъсък между лявата странична част на лекия автомобил „ХХХ ХХХ“ и предна лява странична част на лекия автомобил „ХХХ ХХХ“ и нарушил правилата за движение в Закона за движение по пътищата: „Чл. 20. (2) Водачите па пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ „Чл. 25. (1) Водач па пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно 1 или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“, в резултат, на което по непредпазливост причинил на К.С.К. от с. И., обл. М. средна телесна повреда, изразяваща се в счупвания на трето до седмо ребра в ляво, което довело до трайно затруднение на движенията на снагата на пострадалата, с оздравителен период 4 - 6 седмици - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК На осн. чл. 78а от НК съдът е освободил обв. И. П. В. със снета по делото самоличност от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1 000лв, която да заплати в полза на държавата.
Против така постановеното решение е постъпила жалба от И. П. В., чрез адв. Д. Ц. с оплакване за незаконосъобразност. Твърди се в жалбата, че решението не е мотивирано, че обвиняемия не е извършил никакво нарушение и че единствения виновен е водача на другия автомобил, който се е движел с превишена скорост. Моли съда да отмени решението и постанови ново, с което признае подсъдимия за невиновен и го оправдае по обвинението което му е предявено.
Окръжен съд М. е провел разпоредително заседание на 20.02.2026г. и е преценил, че не следва да се допуска събиране на нови доказателства.
В открито съдебно заседание прокурорът счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.
В открито съдебно заседание подсъд. И. В. се явява, заедно с адв. Ц. и поддържа жалбата си, като моли да бъде отменено атакуваното решение и бъде признат за невиновен и оправдан.
Окръжен съд М., след като прецени основателността на постъпИ. протест, законосъобразността, обосноваността на атакувания съдебен акт, събрания по делото доказателствен материал, становището на страните, както и извършената служебна проверка, намира за установено следното:
Фактическата обстановка е подробно изяснена от РС Л.. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред във възможния обем и пълнота доказа-телства, имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателстве-ният материал по делото, събран в хода на досъдебното производство, проверен и приобщен от съда по реда на НПК е анализиран от първоинстанционния съд, задълбочено, поотделно и в своята съвкупност.
Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по същество.
Фактическата обстановка безспорно установена по делото е следната:
На 15.10.2023г, в 11.40ч И. В. управлявал лек автомобил „ХХХ ХХХ“ с рег. № *** собственост на С.Е.Л. от гр. М., като в автомобила била свид. Т.Л.А. от с. Д., обл. М.. При 2 излизане от частен имот в землището на с. Д., В. предприел маневра „завой наляво“, без да се убеди, че път III-818 е свободен и отнел предимството на движещия се от лявата му страна /с посока от с. Д. към път II-81/ лек автомобил „ХХХ ХХХ“ с рег. № *** с водач А.А.Б. от с. Д., обл. М. и собственик Г.А.Б. от гр. Л. /в който се намирали и пътниците - св.
К.С.К. и св. А.В.М./. Последвал сблъсък на лекия автомобил „ХХХ“ в лявата задна странична част с предната лява странична част на лекия автомобил „ХХХ“, който продължил движението си и се сблъскал с паркираните извън пътното платно автомобили лек автомобил „ХХХ“ с рег. № ***, собственост на А.К.В. от гр. С., в който се намирала на предна дясна седалка пътничката Р.Ц.В. от гр. С. и лек автомобил „ХХХ“ с рег. № ***, собственост на Х.А.М. от гр. М.. От така реализираното пътно-транспортно произшествие /ПТП/, телесни увреждания били причинени на К.С.К..
След подаден сигнал на ЕЕН 112 на място отишли служители на РУ Л., впоследствие е извършен оглед на местопроизшествието от разсл. полицай Д. Т. по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК и с протокола за това действие е образувано досъдебно производство. В хода на разследването са разпитани свидетели, изготвени са справки, събрани са медицински документи, изготвени са няколко съдебни експертизи - медицинска, автотехническа, видеотехническа и повторна автотехническа.
Действително по делото са назначени и изслушани две автотехнически експертизи, като според първоначалната, скоростта на лек автомобил „ХХХ ХХХ“ е била 128,28 км/ч, а скоростта на управлявания от В. лек автомобил „ХХХ ХХХ“ преди удара е била 18,92 км/ч, а според повторната автотехническа експертиза, скоростта на автомобил „ХХХ ХХХ“ е била 75,41 км/ч, а скоростта на управлявания от В. „ХХХ ХХХ“ е била 38,54 км/ч., като не е пропуснал движещия се с предимство друг автомобил.
Значението на тези експертизи е само и единствено да се установи съвина и съпричиняване на настъпилото ПТП от движещият се с предимство водач, ако същият се е движел с превишена скорост и нямат отношение към основната вина и отговорност на обв.
И. В., който извършва ляв завой и отнема предимство на движещо се направо превозно средство.
Според изготвената съдебно-медицинска експертиза, на пътничката от лекия автомобил „ХХХ ХХХ“ К.С.К. е причинена средна телесна повреда - „счупвания на III-VII ребра в ляво, което й причинило трайно затруднение в движенията на снагата с възстановителен период 4-6 седмици“.
Правилно и законосъобразно съдът е приел, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. От обективна страна - при управление на МПС е нарушил правилата за движение - чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което е причинена средна телесна повреда на друг участник в движението.
От субективна страна е налице непредпазливост като форма на вината, под формата на небрежност - В. не е предвиждал общественоопасните последици от деянието си, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.
3
Правилно и законосъобразно съдът е кредитирал показанията на свидетелите М.Г., И.И., К.С., К.В., Р.В., С.Р., Т.А., А.И., В.М., Б.Л.. Двамата полицейски служители са посетили местопроизшествието и са констатирали, че е настъпило ПТП между автомобилите, управлявани от В. и Б.. Показанията на останалите разпитани лица /които са или свидетели на събитието, или собственици на ощетените автомобили/ потвърждават наличието на ПТП с пострадало лице и причинени немалко щети на различни автомобили. Няма основания да се изключи достоверността на тези свидетелски показания, още повече, че по така описаните фактически положения не се спори.
Неоснователно е твърдението в жалбата, че липсват мотиви и не може да се установи волята на съда.
Неоснователно е и твърдението на обв. И. В., че няма вина за настъпилото ПТП, като същото се дължало единствено на високата скорост на движение на другия автомобил.
Разсъжденията на съда за разрешена и съобразена скорост в конкретния случай са ирелевантни, тъй като разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП е обща правна норма (общо правило за поведение), която е задължителна за водачите във всяка ситуация на пътя и е всеобхватна основа за безопасност, вменявайки задължение на водачите да контролират непрекъснато превозните средства, да се съобразяват с пътните условия, интензивността на движението, видимостта и състоянието на товара. Това задължение важи постоянно, независимо дали има конкретен знак, ограничаващ скоростта или забраняващ маневра. Поради това си качество, тази разпоредба следва да намира приложение само и единствено когато не е налице специална правна норма предписваща определено поведение или въздържане от такова и е била нарушена. Такава правна норма е чл. 25 ЗДвП - Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“.
Именно тази разпоредба е нарушил жалбоподателя и само тя следва да намери приложение, като специална такава, а по отношение на вмененото му нарушение на чл. 20 от ЗДвП следва да бъде признат за невиновен и оправдан.
Законодателят е предвидил за така извършеното престъпление в нормата на чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 от НК две алтернативни наказания: „до три години лишаване от свобода” или „пробация”.
Правилно и законосъобразно съдът е приел, че обвиняемият не е осъждан и е с чисто съдебно минало и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, затова и законосъобразно е приложил нормата на чл. 78а от НК и го е освободил от наказателна отговорност за така извършеното престъпление, като му наложи административно наказание „Глоба“ в минимален размер, а именно: от 1 000 лв, която 4 следва да заплати в полза на държавата. С така наложеното административно наказание „глоба“ и в минимален размер ще се постигне както индивидуалната, така и генералната превенция, а именно да се поправи и превъзпита извършителя към спазване на законите в страната и установения правов ред, както и да се въздейства предупредително и възпитателно и на останалите членовете на обществото.
Пропуск по делото е липсата на санкция «лишаване от правоуправление» за определен период, но настоящата инстанция може само да констатира този пропуск, без възможност да утежнява положението на жалбоподателя само по негова жалба.
При извършената служебна проверка ОС М. не намира основание за отмяна, респ. друго изменение на атакувания съдебен акт, поради което и в останалата част го потвърждава.