Решение № 57 от 29.03.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Габрово, 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело № 20224200500020 по описа за 2022 година

С решение № 378 от 01.12.2021 г., постановено по гр. д. № 1900/21 г. на РС Габрово, са отхвърлени предявените от М. Н. М., от гр. С., искове против Община Г., за установяване на нарушение, а именно, че с приемане на Наредба на Общинския съвет за реда за престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на Община Г., не са приложени еднакви критерии с оглед признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. „увреждане“ и представляващо неспазване на законовите изисквания за осигуряване на достъпна среда, предвидена в Наредба № 4/01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хора с увреждания – глава 5, чл. 19, ал. 1 (броят на достъпните места за паркиране на хора с увреждания на паркинги до 50 места трябва да бъдат най – малко три паркоместа), да се осъди ответника да преустанови нарушението и да заплати обезщетение на ищеца за претърпените неимуществени вреди в размер на 6 000 лв., като неоснователни и недоказани. С решението е осъден ищецът да заплати на ответната Община разноски по делото в размер на 200 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от М. Н.

М., в която се твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Отделно счита част от постановения диспозитив за нищожен.

Съдът необосновано е приел доводите на ответната страна, без да се вземе под внимание останалите доказателства. Не се осъжда ответникът да премахне нарушението, въпреки че безспорно е установено. Съдът двузначно е тълкувал ЗЗДискр. без да вникне в същността на твърденията му. Не е взето предвид неговото емоционално и физическо състояние, и претърпените 1 неимуществени вреди, освен това го осъжда да заплати юрисконсултско възнаграждение, като се предполага, че юристът е на заплата при Общината.

В тази част счита диспозитива на съда за нищожен, тъй като ответникът ще се обогати за негова сметка. Моли да се отмени обжалваното решение и да се уважат исковите му претенции.

В срок е постъпил отговор от насрещната Община, чрез юрисконсулт К.Л., в който се оспорва жалбата по подробно изложени аргументи. Моли се същата да се остави без уважение.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа депозирания отговор.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Ищецът първоначално е предявил исковата си молба пред Административен съд Габрово, в която е изложил, че е човек със 100 % намалена трудоспособност и чужда помощ. От 25 години, в следствие на травма на гръбначния мозък, е обездвижен от шията надолу, няма абсолютно никакво движение на ръцете и краката, поради което е на легло и не може да извършва никакви действия сам. На 12.10.2020 г. имал работа в РС Габрово и в 9:15 часа пристигнал с личния си автомобил на паркинга, определен за зелена зона зад сградата на съда. В зелената зона имало само две места определени и обозначени за инвалиди, като и двете били заети. Тъй като той е в тежко състояние не могъл да спре автомобила на друго място. Докато го разтоварвали, служител на паркинги стоял и ги гледал. Той не е от Габрово и не знаел изискванията на зоната, колата била обозначена с нужните стикери и талони за инвалидност, а служителят на паркингите не му казал, че трябва да плати за зоната, а веднага щом тръгнал извикал служители да му сложат скоба на автомобила. Намира, че Наредбата на Общински съвет Габрово за реда за престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на Община Г. води до дискриминация на хората с увреждания, тъй като в чл. 25, т. 1, 2, 3 и 4 няма уточнение, какъв процент от паркоместата са предвидени за инвалидни автомобили. С нея се нарушава Наредба № 4 за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хора с увреждания, където е 2 посочено, че броят на достъпните места за паркиране на хора с увреждания на паркингите до 50 места трябва да има най – малко три паркоместа. Счита, че с неосигуряването на достъпен брой места е дискриминиран и несправедливо ощетен, като са му нанесени неимуществени вреди изразяващи се в постоянна нервност, безпокойство, раздразнителност, обида и отчаяние, и чувството за втора ръка човек. Моли да се установи спрямо него, че е извършена дискриминация от ЗЗДискр., да се установи нарушението в неспазването на законовите изисквания за осигуряване на достъпна среда и да се осъди ответникът да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лв.

В постъпили отговор Община Г. оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди се, че в обхвата на Зоните за платено паркиране на територията на Общината попадат 574 паркоместа, от които 37 са обозначени за ППС, обслужващи хора с увреждания, което било повече от 6 % от общия брой паркоместа. В района, в който ищецът паркирал на 15.10.2020 имало 45 паркоместа, от които 2 обозначени с Д21- място за паркиране на ППС, обслужващи хора с увреждания. В Община Г. имало издадени твърде голям брой карти за паркиране на места определение за ППС, обслужващи хора с трайни увреждания - 1 796 бр., като било невъзможно да се обезпечи безплатното им паркиране. Излагат се подробни доводи относно приложимата правна уредба в ЗДвП и Наредбата на Община Г. за реда за престой и паркиране на ППС на територията на община Г.. Твърди се, че с обезпечаването на места обозначени с Д1 се осигурява безпрепятствения достъп до градска среда и не е извършена твърдяната дискриминация по отношение на ищеца. По отношение приложението на Наредба № 4 от 01.07.2009 г., с която се въвеждат минимален брой места за хора с увреждания, излагат становище, че същата е приложима, само когато съществуващото положение позволява изпълнение на това изискване. Твърди се, че ищецът не е бил дискриминиран и защото е могъл да си заплати за зоната. Оспорва се размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

С определение № 37/04.11.2021 г., постановено по гр. д. № 18/2021 г. на петчленен състав на ВКС и ВАС, по повдигнат спор за подсъдност по делото, е определено, че компетентен да разгледа исковата молба, с пр. осн. чл. 71, ал. 1, т. 1-3 от ЗЗДискр., е Районен съд - Габрово.

3

За да постанови обжалваното решение и да отхвърли предявените искове, Районният съд е приел, че при приемане на Наредбата на Общинския съвет Габрово за реда за престой и паркиране на ППС на територията на Община Г. не е допуснато неспазване на законовите изисквания за осигуряване на достъпна среда, предвидени в Наредба № 4 за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, тъй като в тази общинска наредба няма разпоредба, която да нарушава чл. 19, ал. 1, т. 1 и да разпорежда броя на достъпните места за паркиране на хора с увреждания за паркинги до 50 места да бъдат по - малко от три паркоместа и да не са приложени еднакви критерии с оглед признаци о чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. - "увреждане". Нарушение на тази разпоредба бе било налице при изпълнението на самата зона за платено паркиране в този район като "паркинг" и в него няма поне 3 места за хора с увреждания, за каквото в случая няма данни. В този смисъл е прието, че не било налице неблагоприятно третиране на ищеца по признаците очертани в чл. 4 от ЗЗДискр.

Въззивният съд, като прецени, заедно и по отделно доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от експертно решение № 148 от 02.09.2004 г. въззивникът М.М. е със 100% намалена трудоспособност и чужда помощ, като видно същото диагнозата е от 1998 г., а именно разкъсване и контузия на гръбначния мозък, поради което същият е обездвижен от шията надолу, няма абсолютно никакво движение на ръцете и краката.

Не е оспорено твърдението на ищеца, че на 12.10.2020 г. МПС-то на М.а било паркирано на паркинга зад съда, който е обособен като зона за платено паркиране и му е била поставена скоба, като същият е заплатил 20 лв. глоба за освобождаването му.

Не се оспорва и се признава от ответната Община Г., в подадения отговор, че паркинга, на който е бил спрял въззивникът на процесната дата зад сградата на Съда е такъв с 47 места и на същия със знак Д21- място за паркиране на ППС, обслужващи хора с увреждания, са били обозначени две места.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. По същество е 4 неправилно.

Предявеният иск е с пр. осн. чл. 71, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗЗДискр. В тежест на ответника по делото е да докаже, съгласно установеното в чл. 9 от ЗЗДискр., че принципът на равно третиране не е нарушен, след като обаче страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация.

С цел осигуряване на възможност за по- пълноценен живот на хората с увреждания в чл. 9 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ратифицирана със закон на 26.01.2012 г., ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г. е въведено изискването за достъпност на архитектурната среда за тях. В националното ни законодателство дефиниция на понятието "достъпна среда" е дадена в § 1, т. 2 от действащата за процесния период Наредба № 4 от 01.07.2009 г. като е посочено, че това е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. Тази уредба е съдадена с цел създаване на възможност на хората с увреждания да живеят самостоятелно и да участват пълноценно във всички аспекти на живота, като имат достъп до всички удобства и услуги, отворени или предназначени за широката общественост.

Основателни са наведените от въззивника възражения, че първоинстанционния съд неправилно е приложил закона и е приел преимуществено доводите на ответника. Настоящият състав на съда намира, че ответникът, чрез бездействието си е дискриминирал ищеца по признак "увреждане", тъй като в приетата Наредбата на Общинския съвет за реда за престой и паркиране на ППС на територията на Община Г. (приета с решение № 135/26.07.2018 г., изм. с решение № 69/30.04.2020 г., изм. с решение № 44/25.02.2021 г.) не се установява регламентиране на броя на местата обозначени с пътен знак Д21, на което лицата със съответната карта, с международен знак "Инвалид", да са определени в съотношение на броя на местата за паркиране в съответните паркинги към обществени сгради, което е в противоречие с Наредба № 4 от 01.07.2009 г. (отм.) Съгласно чл. 19, ал. 1, т.

1 от Наредба № 4 от 01.07.2009 г. (отм.) броят на достъпните места за паркиране на автомобили на хора с увреждания пред сгради за обществено обслужване в паркинги до 50 места, какъвто е настоящия - 47 места зад 5 сградата на съда, следва да се определят най - малко три места за паркиране.

Видно от отговора на ответната Община на процесния паркинг зад съда са били обозначени две такива места, т.е. с бездействието си Общината не изпълнила нормативно установеното изискване в Наредба № 4 и е нарушено правото на ответника до достъпна среда и поставянето му в понеблагоприятно положение спрямо другите лица с оглед установеното увреждане. Неблагоприятното третиране е бездействието от страна на Общината с което се засягат правата и законните интереси на жалбоподателя за достъп до средата съобразна неговите нужди. На основание гореизложеното по предявения иск с пр. осн. чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. следва да се приеме, че осъществена дискриминация по признак "увреждане" спрямо ищеца М. Н. М. от ответната Община, която не е осигурила достъпна среда на ищеца, осигурявайки съответния брой места за паркиране на хора с увреждания на 12.10.2020 г. на паркинг с до 50 места (не по - малко от три), намиращ се зад сграда на съда в гр. Габрово, в противоречие с глава 5, чл. 19, ал. 1 от Наредба № 4/01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хора с увреждания (отм.) и същият следва да бъде уважен.