Определение № 44039 от 22.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44039 гр. С., 22.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20221110112234 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Подадена е молба от ответника Е. Д. Д. с вх. № 335836/15.10.2025 г. с искане за допълване на прекратителното определение от 08.10.2025 г., с което производството по делото (в частта за главницата) е прекратено поради отказ от иска на основание чл. 233 ГПК, с присъждане на сторените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение, каквото искане е направено и в откритото съдебно заседание.

От насрещната страна в откритото съдебно заседание е направено възражение по чл.

78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираните разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

С протоколно определение от 25.01.2023 г. е прекратено на основание чл. 232 ГПК производството по гр. д. № 12234/2022 г. на СРС, 48 състав в частта по иска за мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ГПК за сумата от 128,92 лв. за периода от 01.08.2017 г. до 12.11.2021 г.; обезсилена е заповед за изпълнение от 30.11.2021 г. по ч. гр. д. № 64945/2021 г. на СРС, 48 състав в частта, с която е разпоредено длъжникът Е. Д. Д. да заплати на заявителя Етажните собственици на сграда в гр. С., кв. „Р.“, ул. „Г.М./Д.С.“ № 30, мораторна лихва за периода 01.08.2017 г. - 12.11.2021 г. в размер на 128,92 лв., както и сумата от 2,95 лв. - държавна такса и 5,90 лв. - юрисконсултско възнаграждение; осъдени са етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. С., кв. „Р.“, ул. „Г.М.“ № 30-32 да заплатят на Е. Д. Д. с ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 400 лв., разноски за адвокатско възнаграждение.

С протоколно определение от 08.10.2025 г. (чието допълване се иска) е прекратено на основание чл. 233 ГПК производството по гр. д. № 12234/2022 г. на СРС, 48 състав, в частта по иска за главница в размер на 962,67 лв., ведно със законна лихва от 12.11.2021 г. до изплащане на вземането; обезсилена е заповед за изпълнение от 30.11.2021 г. по ч. гр. д. № 64945/2021 г. на СРС, 48 състав, в частта, с която е разпоредено длъжникът Е. Д. Д. да заплати на заявителя Етажна собственост на сграда в кв. „Р.“, ул. „Г.М./Д.С.“ № 30, главница в размер от 962,67 лв. за неплатени задължения към етажната собственост: вноска за настилка на наземен паркинг, месечни такси полезни разходи и вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ и вноски за такса професионален домоуправител, ведно със законната лихва от 12.11.2021 г. до изплащане на вземането, както и разноски над сумата от 2,95 лв. до сумата от 25 лв. - държавна такса и над сумата от 5,90 лв. до сумата от 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение. С посоченото определение съдът не се е произнесъл по отговорността за съдебните разноски.

1

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая подадената молба има характер на такава за допълване на определението, с което производството по делото е прекратено, на основание чл. 233 ГПК – поради отказ на иска, доколкото в същото съдът не се е произнесъл по дължимостта на разноски в полза на ответника.

Искането е направено от процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК (представянето на списък на разноските по чл. 80 ГПК не е предпоставка за допустимост на искането по арг. от т. 8 на ТР № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото се иска допълване, а не изменение на определението в частта за разноските), поради което същото е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, искането е основателно.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.

С отговора на исковата молба ответникът е поискал присъждане на разноски в размер на 1 000 лв. – адвокатско възнаграждение съгласно споразумение за адвокатско възнаграждение от 23.12.2022 г. и платежно нареждане от 25.07.2022 г., удостоверяващо заплащането на адвокатското възнаграждение.

В случая делото е прекратено по причина извън поведението на ответника – отказ от иска за главница. Според чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Когато основанието за прекратяване е по причина, извън поведението на ответника (оттегляне и отказ от иск, връщане на искова молба, връщане на жалба), то искането за присъждане на разноски може да бъде направено от ответника с допълнителна молба след постановяване на определението за прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл. 248 ГПК. В разглежданата хипотеза на основание чл. 78, ал. 4 ГПК право на разноски има ответникът, като съдът приема, че в негова полза следва да се присъди допълнително сумата от 600 лв. (каквото е и заявеното искане над присъдените с влязлото в сила определение 400 лв.). Възражението по чл. 78, ал.

5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, като следва да се посочи, че съдът се произнася по това възражение само за сумата от 600 лв. – по иска за главница, тъй като по отношение на присъдените 400 лв. за прекратената част по иска за лихва ищците не са възразили. Според настоящия състав сумата от 600 лв. не е прекомерна предвид фактическата и правната сложност на делото (обусловена и от другите водени между страните дела, в които са оспорени решенията на етажната собственост, въз основа на които са заявени претенции в настоящото производство и представителната власт на управителя на етажната собственост), проведените общо четири открити съдебни заседания, в които са се явили представители на ответника (и за всяко следващо след второто се дължи допълнително възнаграждение), както и приложимите към датата на уговаряне на възнаграждението разпоредби на чл. 7, ал. 2, т. 1 и ал. 9 на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (така решение № 5990/03.10.2025 г. по в. гр. д. № 5878/2024 г. по описа на СГС, IV-Г въззивен състав). Ето защо на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на ответника следва да се присъди допълнително възнаграждение в размер на 600 лв., за което следва да се допълни в частта за разноските протоколното определение от 08.10.2025 г.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 ГПК, протоколно определение от 08.10.2025 г. по гр. д. № 12234/2022 г. на СРС, ГО, 48 състав в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА Етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. С., кв. „Р.“, ул. „Г.М.“ № 30-32, да заплатят на Е. Д. Д. с ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 600 лв., разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на 2 страните с частна жалба пред Софийски градски съд.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от определението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3