Протокол № 17 от 23.01.2024, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 17 гр. Б., 22.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров при участието на секретаря Герасим Ангушев

Сложи за разглеждане докладваното от Николай Грънчаров Търговско дело № 20221200900259 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Ищците Ф. Р. М. и М. М. М. – редовно уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явяват. За тях се явява адв. Р. М., с пълномощно по делото.

За ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, се явява адв. Т. Я., с пълномощно по делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. М.: Уважаеми господин Председател, водя допуснатите ми трима свидетели за неимуществени вреди, които са пред залата, моля да бъдат разпитани в днешното съдебно заседание.

АДВ. Я.: Не възразявам да бъдат разпитани.

Съдът счита, че следва да бъдат разпитани свидетелите, поискани от ищцовата страна, във връзка с обстоятелствата, за които същите са поискани, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

1

ПРИСТЪПВА към разпит на водените от ищцовата страна за днешното съдебно заседание свидетели.

СНЕМА самоличността на същите:

И. Р. Ш. – ***.

Х. А. Б. – ***, без родство и отношения със страните по делото.

М. А. Б. – ***, без родство и отношения със страните по делото.

На свидетеля И. Р. Ш. беше разяснено правото му да откаже да бъде свидетел, тъй като същият е брат на ищцата Ф. Р. М..

СВИД. И. Ш.: Желая да бъда свидетел.

Тримата свидетели бяха предупредени за наказателната отговорност, която носят по чл. 290 от НК, като същите обещаха да кажат истината, след което бяха отстранени от съдебната зала, с изключение на свидетеля И. Р. Ш..

СВИД. И. Ш.: Брат съм на ищцата и съм съгласен да съм свидетел.

На въпроси от адв. М.:

СВИД. И. Ш.: М. М. е мой племенник, който почина при пътно-транспортно произшествие – датата беше 19.05.2021 година. Какви са били отношенията между него и родителите му около времето, когато се е случило това – в добри отношения, семейни отрошения, родителите работеха за децата, къща му построиха – триетажна къща, никога не са имали кавги и неразбирателство, заедно живееха. Той е второто дете на семейството, първото е момичето. След като са живели в едно домакинство, дали са се хранели на една маса – да, на една маса. Дали и след като М. е създал собствено семейство са продължили да са в едно домакинство и да се хранят на една маса – винаги, когато идваха на село, живееха на едно домакинство. Къде е живеел М., когато не е бил на село – той работи с камиона и живееше в града, в Г. Д., имаше апартамент. Да, когато се ожени, се отделиха в апартамент в Г. Д., но ходеха на гости. Когато примерно е на работа и го няма, децата и жена му живееха в Г. Д., защото имат голямо момиче, което ходеше на училище, а като се върне, веднага от Г. Д. идваха в селото, помагаха за дърва, всичко беше задружно. Какви по-конкретно са били отношенията между М. и майката Ф., каква майка е била Ф. за сина си, какви грижи е полагала за него, какво е искала да възпита в детето си – 2 като всяка една майка – да възпита сина си, изобщо грижеха се за него. Какви грижи е полагал за него М. като баща, какво се е старал през живота си – много, тоя човек работеше денонощно, той не спираше да работи. Дали е работел за М., за да му подсигури нещо – за М., да. Построи му къща, те нямаха къща, живееха 5 братя в една къща, та построи му къща – триетажна, и сега живеят в тази къща. Какъв син е бил М. за своите родители – загрижен, не ги остави за нищо момчето, за дърва, изобщо за такава работа, която млад човек може да върши, всичко той вършеше, събираше приятели, ходеха, вършеха. Дали Ф. и М. са разчитали на своя син и дали са били спокойни, че той ще е в тяхна помощ – много разчитаха за него, изобщо за всичко.

На въпрос от съда:

СВИД. И. Ш.: Дали имат други деца – има сестра, сестрата е омъжена и живее в Г. Д., други братя няма. Пет деца бяха баща му, те работеха денонощно, за да построят къщата.

На въпроси от адв. М.:

СВИД. И. Ш.: Синът се грижеше за всичко за родителите си. Баща му последно беше болен – имаше някакъв * по крака, последно го караше по болници, даже като тръгнахме за катастрофата насам, бащата беше с болки.

За катастрофата аз карах родителите му с моята кола, дойдохме тук на катастрофата, на П., трагедия – те лягаха по асфалта, искаха да отидат в колата, но полицаите не им даваха. Дали знам как те са разбрали, че синът им е катастрофирал – на мен ми каза сестрата, тя като се прибра, къщите на нас са ни една до друга, и на нея от работата са й казали, май на жена му сестрата се обадила, а тя се обадила на нея, и ми казаха и тогава тръгнахме за тук. И двамата бяха – и бащата, и майката. След това пристигнахме на местопроизшествието, тялото на сина им беше в колата, те видяха детето си, падаха по асфалта, плачеха, искаха да влязат в колата, но колата се охраняваше от полицаи и не ни дадоха да влезем в колата. Още тогава разбраха, че детето им е починало. След това как са преживели погребението и как им се е променил животът на родителите погребението – трагедия; те се промениха изобщо, бащата по-зле, майката и тя в същото положение, бащата изпаднал като в дупка, един празен поглед, няма инициатива за нищо, да свърши някаква работа, изобщо стои, гледа и мълчи.

И сега е в същото състояние. Единствено внучето като дойде събота и неделя 3 при него, тогава прави някаква комуникация, иначе ако му задаваш въпроси, отговаря и дотам. Преди това М. беше общителен човек, той беше строител, почти на всички къщи в селото е работил. Сега не работи, здравословно не е добре човекът. Дали знам какви други здравословни оплаквания има той – нещо със *, * има, * ли, не знам какво. И моята сестра се промени след смъртта на М., тя изобщо не влиза и в къщата, не влиза в горния етаж – етажът на М.. Тя споделя с мен, пред мъжа си не говори нищо, но при мен като дойде и плаче. Споделя с мен, че не иска да влиза в горния етаж на къщата, има усещането, че той е горе в етажа. Всеки ден посещават гроба на М.. Тя ходи на работа, работата й е като лек, там комуникира с хора и малко се разсейва, иначе като се прибере от работа и се затваря вътре. Дали родителите на М. продължават да тъжат със същата сила, или по-слабо – може и по-силно, не знам, хората казват, че времето лекува, ама явно не е така. Покойникът беше момче като всички – възпитано, културно, работливо, не е имало скандали с хората от селото, нормално момче.

На въпроси от адв. Я.:

СВИД. И. Ш.: Дали имам като негов вуйчо представа или спомен кога той е заживял заедно със З. в Г. Д., колко години преди катастрофата – може би година-две. На каква възраст е било детенцето му тогава – на 10 месеца беше тогава, когато почина. Какво е работел той преди катастрофата – той е международен шофьор. Колко време преди катастрофата е работел като международен шофьор – много години, може би 5-6, но с точно не мога да Ви кажа. Не знам как са живели със съпругата му, явно на семейни начала, ама живееха там – в Г. Д.. Дали те имат едно детенце – едно, казва се С.. Е. е от друг баща. Да, с две дечица в семейството живееха. Е. е от предишен брак на жена му. Сестра ми Ф. и М. имат три внучета, те ги посещават. Всяка събота и неделя, като почиват родителите и те не са на училище, идват. Това ги разсейва. Дали те са ангажирани, дали им ги оставят лятото да гледат внуците си – не, сега не, само за уикенда идват и това е.

АДВ. М.: Нямам повече въпроси към свидетеля.

АДВ. Я.: Нямам други въпроси към свидетеля.

Съдът ОСВОБОДИ свидетеля И. Р. Ш. от участие в заседанието в 14:23 часа, но същият остана в съдебната зала.

На въпроси от адв. М.:

4

СВИД. ХАСАН БЛИЗНАК: От колко години познавам Ф. М., М. М. и техният син М., както и откъде се познаваме – от едно село сме, откакто съм се родил ги познавам. Дали оттогава сме приятели с М. – заедно, както се казва, ергенувахме, от 16-17-годишен като той стана. Към датата на смъртта му бяхме приятели, общувахме интензивно. Помня на коя дата стана катастрофата – мисля, че беше на 19.05.2021 година. Какви са били отношенията между родителите и сина М. – много добри, говореха си, той понеже беше тираджия, говореха си всяка вечер по телефона с майка му и с баща му, и не е говорене по 5-10 минути, ами по час. Колко време е отсъствал от дома си той – зависи от курса – седмица-две, до Г. беше 12-13 дни, после си идваше за 5-6 дни, като постоянно си беше на село при тях.

Дали съм бил свидетел на лоши отношения между родители и син, да са се карали и да са имали някакви разправии вътре в семейството – не е имало такива работи. Какви грижи са полагали родителите за М., какво са се стараели да подсигурят на сина си – като за единствен син, триетажна къща има, нямало е никакъв проблем. Дали когато е отсъствал от дома, са го чакали – нормално, като е на курс, звъни им, прибира се. Дали М. е полагал грижи за своите родители, и ако да - какви – баща му има проблем с краката, доколкото знам, * ли има, разкарваше го по С., по Б., по Г. Д. на доктори. Дали родителите са били авторитет за М., дали той се е допитвал до тяхното мнение и дали се е съветвал с тях – да, винаги с майка му и с баща му. Дали според мен родителите са подкрепяли сина си, дали са му били опора – да, много. Кое ме кара да мисля така – грижеха се много за него, в смисъл много работи – дребни, ама се забелязват. Кога съм видял за първи път родителите на М. след като е настъпила катастрофата – понеже бяхме с брат ми в Ш., ние със съпругата ни, и като се прибрахме – ние се прибрахме на 1-ви септември тая година, на 2-ри бяхме у тях, тогава се видяхме, голяма трагедия. Няма какво по-подробно да разказвам, знаете какво е – плачене, удряне по главата, „отиде си, отиде си, брат ви го няма“, понеже ние се имахме за братя. Как се е променил животът на тези родители след смъртта на М. – майка му оня ден ме видя на центъра, прегърна ме и пак заплаха, а баща му – говориш му, но той те гледа, като един поглед има, след време ти отговаря. Дали сега двамата работят – по принцип майка му работи в един шивашки цех, ама баща му май никъде не работи, защото сутрин пием заедно кафе, чай, говорим си, и не работи, но майка му работи в 5 шивашки цех. Дали празнуват сега празници – какво ще празнуват, то какво има да празнуват, ти като вземеш нещо да празнуваш, тя ти казва: „той го няма, какво да правя“. Ти колко и да й даваш кураж, тя си заплаква, ама нормално, рожба й е. Дали имат нужда сега от помощ двамата, като родители, като възрастни хора – имат, кой няма нужда?! В смисъл каква помощ?! Ние с брата каквото можем помагаме. Дали ние сега помагаме с нещо на тези родители – с пари не, примерно нещо да работим, да му помогнем да направи някакъв дувар, звъни ни, отиваме, помагаме му, иначе го правехме с покойния – звъни,“утре се прибирам и трябва да направим едикакво си“ и го правим, както и на мен сме го правили с него и брат ми, така и на него, помагали сме си един на друг. Той сега не може, баща му не се занимава с абсолютно нищо. Според мен не се занимава с нищо заради трагедията, той си му е едно наум. Каква е разликата между родителите Ф. и М. сега и преди загубата на детето им – огромна. Преди и майка му, и баща му бяха засмени, и шега ще ти направят, а сега питаш ги, гледат те с един поглед, отговарят ти и нищо повече, няма го живецът за живот. Какъв човек е бил моят приятел М. М. и какъв авторитет е имал сред нас – беше човек, звънкам му от Ш., майка ми е * 23 години, „М., утре майка ми е на профил в Г. Д.“, а той ти казва: „тук съм си, сутринта в 8 съм пред вас“, кара я, чака я цял ден да направи профил, вечерта я прибира. Знаете, малки деца – малки проблеми, големи деца – големи проблеми, на брата неговият си счупи главата с колелото, ние пак в Ш., той по Бърза помощ, нагоре-надолу, всичко той – брат от друга майка. Да, аз възприемам неговите родители като мои родители. И те ме възприемат мен, много ясно, че ме възприемат, ама плачат, особено майка му, и постоянно: „отиде си, отиде си, няма го вашия брат“.