Решение № 17063 от 02.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17063 гр. София, 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20261110100757 по описа за 2026 година

Предявени са обективно и кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ЮЛ срещу Ю. П. И. с искане спрямо ответникът да бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца следните суми: сумата от 85.59 евро, представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***************, аб. № ********* за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 27.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 10.19 евро, представляваща мораторна лихва начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 22.01.2025 г., сумата 15.62 евро, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 27.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 3.22 евро, представляваща мораторна лихва начислена върху главницата за дялово разпределение за период от 16.05.2022 г. до 22.01.2025 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 4824/2025 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Поддържа, че ответника е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.

1

Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата претенция, като твърди частични плащания и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Посочва, че сметките били неясни, включително и за дялово разпределение, въпреки това сумите били заплатени. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата претенция.

Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ изразява становище по предявените искове, като ги счита за основателни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По иска с 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

По делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е доставял топлинна енергия до процесния имот за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в претендираните количества и на стойността посочена в искова молба, както и че през процесния период апартамент находящ се в *************** бил собственост на Ю. П. И. и Н.В.И., в условията на семейна имуществена общност.

От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия e ответницата по силата на правото на собственост. Ответницата Ю. П. И. следва да отговаря за задължения свързани с процесния имот съобразно притежаваните от нея идеални части, а именно 1/2 ид. ч. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ именно собствениците на имота, а не неговите фактически ползватели, има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди, поради което за задължението отговоря собствениците съобразно притежаваните идеални части. Още повече, че по делото не се установява някой от съсобствениците да е сключил договор с ищеца за целия имот.

С оглед наведеното твърдение за частично погасяване на процесните задължения поради плащане, то с оглед на събраните по делото доказателства се установили, че са постъпили суми за покриване на част от начислените суми за исковия период. Следва да се посочи, че производството по ч. гр. д. № 4824/25 по описа на СРС е образувано срещу длъжниците Н.В.И. и Ю. П. И., като от всеки един от двамата се претендира по ½ част от процесните суми, като са постъпили възражения по чл. 414 ГПК и от двамата длъжници. На 29.05.2025 г. е постъпила молба единствено от длъжника Н.В.И., в която посочва, че бил платил задължението си към ЮЛ, като към молбата е приложена разписка от 28.05.2025 г., от която е видно, че Н.И. е заплатил на ищеца сумата от 335 лв. с посочено основание ***********, аб. *********.

Във връзка с извършеното плащане на длъжниците са дадени указания с разпореждане от 24.11.2025 г., което не е било изпълнено, с оглед на което заповедта за изпълнение срещу Н.И. е била обезсилена поради плащане, а по отношение на длъжника Ю. П. И. са дадени указания по реда на чл. 422 ГПК, който иск е предмет на настоящото производство. В проведеното открито 2 съдебно заседание на 11.05.2026 г. Н.И. вече в качеството си на процесуален представител на ответника по делото Ю. П. И., с оглед разпоредбата на чл. 32, т. 2, предл. 3 и с оглед представените пълномощно /на лист 65 от делото/, както и удостоверение за гражданско брак, изрично посочва, че сумата която била платена в заповедното производство всъщност това е сумата, която той платил по неговото дело в качеството си на страна, като Ю. П. И. не била плащала. Настоящият състав като взе предвид изявлението на процесуалния представител на ищеца, че с заплатената сума на 28.05.2025 г. са били погасени и част от вземанията срещу Ю. И., както и новото изявление на процесуалния представител на ответника от същото открито съдебно заседание за липса на задължения, поради извършеното плащане, намира, че с част от заплатената сума надвишаваща размера на задължението на Н.И. по ч. гр. д. № 4824/25 по описа на СРС са погасени частично вземанията срещу Ю.

И..

Съдът намира, че с оглед представените по делото доказателства, а именно разписка от 28.05.2025 г., се установява, че Н.И. е заплатил на ищеца сумата от 335 лв., а размерът на задължението на същия към ищеца съгласно заповед от 07.02.2025 г. възлиза на сумата от 167.41 лв., представляваща главница за доставена от топлинна енергия за топлоснабден имот за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., законна лихва за периода от 27.01.2025 г. до изплащане на вземането 28.05.2025 г. в размер на сумата от 7.29 лв., сумата от 19.93 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 22.01.2025 г., сумата от 30.55 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2022 г. до 30.04.2024 г., законна лихва за периода от 27.01.2025 г. до изплащане на вземането 28.05.2025 г. в размер на сумата от 1.33 лв., сумата от 6.30 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.05.2022 г. до 22.01.2025 г., държавна такса в размер на 12.50 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 25 лв. или общо сумата от 270.31 лв. Доколкото Н.И. е заплатил на ищеца сумата от 335 лв. при задължение от 270.31 лв., то с разликата в размер на от сумата от 64.69 е заплатено частично задължението на Ю. И..

Според приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2017 г., ОСГТК, условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. и 2 ЗЗД се прилагат, когато липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. В случай, че длъжникът не е направил избор кое от няколкото еднородни задължения погасява, погасяването задължително се извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника. По този ред се погасяват еднородните задължения, включително паричните. Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно и е определено по основание и размер. За погасяване на паричните задължения приложение намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД , според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал.

2 ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените елементи /в частност главница и лихви/. Разпоредбата предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора – първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да продължи да се олихвява, както и предвид уредената по-кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. „в“ ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за главницата. При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 и 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по обременителност задължение по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД ; ако задълженията са 3 еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД ; ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко от тях по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД .

С оглед на гореизложеното и като взе предвид размера на погасените суми и изявленията на страните, следва да се приеме, че с извършените плащания са погасени изцяло вземанията за сумата от 19.93 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 22.01.2025 г. начислена върху главницата за топлинна енергия, сумата от 6.30 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.05.2022 г. до 22.01.2025 г. начислена върху главницата за дялово разпределение, сумата от 7.29 лв., представляваща начислена законна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 167.41 лв. за периода от 27.01.2025 г. до 28.05.2025 г., сумата от сумата от 1.33 лв., представляваща начислена законна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 30.55 лв. за периода от 27.01.2025 г. до 28.05.2025 г., както и частично главницата за дялово разпределение в размер на сумата от 29.84 лв.

С оглед на гореизложеното, доколкото другите предпоставки от предмета на доказване не се явяват спорни, то предявените искове за главница за топлинна енергия в размер на сумата от 85.59 евро и главница за дялово разпределение в размер на 0.36 евро се явяват основателни и следва да бъдат уважени, а останалите предявени искове следва да се отхвърлят, поради плащане в хода на процеса.

По разноските:

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Въпреки отхвърлянето на предявените искове, доколкото се касае за погасяването му в хода на процеса, ответницата дължи направените и претендирани от ищеца разноски. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК на заявителят /ищец/ следва да се присъдят направените от него разноски в двете производства, в размер на сумата от 12.78 евро държавна такса в исковото производство, 50 евро юрисконсултско възнаграждение в исковото производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 6.39 евро платена държавна такса в заповедното производство и 12.78 евро юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. С оглед изхода на спора на ответника не се дължат разноски.