Решение № 48 от 19.03.2024, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. С., 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марина Тр. Цветкова при участието на секретаря Параскева Хр. Георгиева като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Гражданско дело № 20231870100726 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

„Т.С.” ЕАД със седалище и адрес на управление –гр.С.,л.”Я.” № 23Б, представлявано от Изпълнителния директор А.А. ,чрез пълномощника си юрисконсулт Н.П., е предявил срещу В. И. Н. от с.Г.,община С. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79,ал.1, вр.чл.150 от ЗЕ,вр.чл.86,ал.1 от ЗЗД –за признаване за установено по отношение на ответника ,че дължи сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 2285,00 лева главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода месец 05.2019 год. до месец 04. 2022 год. ,лихва за забава върху главницата в размер на 314,73 лева ,за периода от 15.09.2020 год. до 18.01.2023 год., 38,82 лева главница за дялово разпределение ,за периода от месец 12.2019 год. до месец 04.2022 год., 6,86 лева лихва за забава върху главницата ,за периода от 31.01.2020 год. до 18.01.2023 год., ведно със законната лихва от ,считано от 31.01.2023 год./ датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/ до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди ,че ответницата В. И. Н. като титуляр 1 на вещното право на ползване на топлоснабден имот, находащ се в гр.С.,ж.к.“Л.“,бл.710,вх.В,ап.57, е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153,ал.1 от Закона за енергетиката/ЗЕ/, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –етажна собственост /СЕС/,присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение ,са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,ал.1,т.2 на отоплителни тела в имотите си и да плащат цената за топлинна енергия при условията и по реда ,определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 год. за топлоснабдяването ,приета на основание чл.36,ал.3 от ЗЕ.

Сочи се ,че съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на клиенти за битови нужди от гр.С., които са изготвени от „Т. С.“ ЕАД и са одобрени от комисията на енергийно и водно регулиране.Тези Общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуаването им в един централен и един местен ежедневник.Имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия,без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите.

Сочи се ,че в Общите условия са определени редът и срокът ,по които клиентите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими от тях суми за топлинна енергия.Съгласно чл.33 от ОУ срокът за заплащане на дължимите се суми в размер ,посочени в ежемесечно получаваните фактури е 45-дневен след изтичане на периода ,за който се отнасят ,а обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само в случай ,че клиентът изпадне в забава.

Ищецът твърди ,че ответницата е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и към настоящия момент не е погасила задължението си чрез плащане.

Сочи се ,че съгласно чл.140,ал.1,т.2 от Закона за енергетиката за процесния имот са начислявани от „Т. С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски ,като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата ,извършваща дялово разпределение на топлинната енергия в сградата , която в случая е „Т. С.“ ЕАД, на база реален отчет на уредите за 2 дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването.

Сочи се ,че ищецът депозирал заявление по реда на чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми ,по което било образувано ч.гр.д.№ 227/2023 год. на РС-С..Районният съд уважил заявлението в цялост ,като е издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответницата за горепосочените суми.Заповедта за парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена лично на длъжни В. И. Н. и съдът е указал на заявителя да предяви в законоустановения едномесечен срок иск за установяване на вземането си срещу длъжника.В законоустановения срок по чл.415,ал.1 от ГПК заявителят е предявил установителен иск по чл.422,ал.1 от ГПК.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответницата В. И. Н.,чрез пълномощника си адв.Доросиев е отговорила на исковата молба ,като е изразил становище за неоснователност на предявените искове и е изложил подробни съображения за това.Не оспорва предявените искове по основание и размер.Оспорва качеството на потребител на ответника и излага съображения.Претендира разноски.

В с.з. ищецът „Т. С.“ ЕАД не се представлява.

Адв.Радомир Доросиев-пълномощник на ответницата В. Н. поддържа писмения отговор и оспорва предявените искове.

С.ският районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са допустими обективно кумулативно съединени искове по с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79,ал.1, вр.чл.150 от ЗЕ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД..

Ищецът депозирал заявление по реда на чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми ,по което било образувано ч.гр.д.№ 227/2023 год. на РС-С..Районният съд е уважил заявлението в цялост ,като е издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжницата /ответницата/ по делото за горепосочените суми.Заповедта за парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника В. И. Н. лично и съдът е 3 указал на заявителя да предяви в законоустановения едномесечен срок иск за установяване на вземането си срещу длъжника.Настоящите искове са предявени в указания срок.

Разгледани по същество исковете са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени като съображенията за това са следните:

В доказателствена тежест на ищеца в настоящото производство е да установи релевантните за спора факти, очертаващи спорното материално право, а именно, че между него и ответницата съществува договорна обвързаност по силата на Закона за енергетиката, че е изправна страна по договора, тоест следва да докаже, че е доставил стоката или услугата, както и че претендираните суми са правилно начислени за процесния период, тоест начислени са в съответствие с действащата нормативна база в тази насока – законова и подзаконова нормативна уредба.Следва да установи, че претендираните парични вземания са изискуеми.Страните не спорят, а и от представените доказателства се установява, че ищецът е доставчик на топлинна енергия на територията на гр. С..

В настоящия случай спорът между страните се концентрира върху правно релевантния факт–възникнало ли е валидно облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди -ищцовото дружество в качеството му доставчик на топлинна енергия и ответницата в качеството и на потребител на топлинна енергия в сграда –етажна собственост.

Според разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.Този извод не се променя от нормата на чл.149,ал.1,т.6 от ЗЕ, която предвижда, че когато става въпрос за отношения между доставчик на топлинна енергия и потребител в сграда етажна собственост, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмен договор при общи условия, сключен между доставчика и потребителя, защото ищецът няма качеството на доставчик по смисъла на закона, а е топлопреносно предприятие.Сключване на писмен договор като 4 форма за действителност, за да възникне облигационна връзка между топлофикационното дружество и потребителя, както предвижда чл.149, ал.1, т.6 от ЗЕ, е необходимо за нови потребители, докато за т. нар. заварени потребители в сграда-етажна собственост (т. е. в сграда, която е топлофицирана към момента на влизане в сила на закона) облигационната обвързаност възниква по силата на самия факт на съществуващо присъединяване към абонатна станция, без да е необходимо сключване на писмен договор.

По делото безспорно се установи ,че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –етажна собственост ,в която се намира процесния имот е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Установи се ,че на 14.10.1994 година ответницата Н. е прехвърлила този имот на сина си И.Н.Н. срещу задължение за гледане и издръжка ,като запазила за се бе си и своя съпруг вещното право на ползване ,пожизнено/ Нотариален акт № 192, т.LLXII,дело № 22637/1994 год. на нотариус при СРС/.

На 14.09.2005 год. И.Н.Н. е подал до ищеца „Т. С.“ ЕАД молбадекларация за откриване на партида на негово име за процесния имот .

От показанията на разпитания по делото свидетел И.Н.Н. –син на ответницата В. И. Н. се установява ,че същият живее в процесния имот в гр.С.

,ж.к.“Л.“,бл.710 ,вх.В, ап.57.След като майка му прехвърлила имота на него,той отишъл в „Т. С.“ ЕАД попълнил и подписал заявление –декларация за откриване на партида на негово име и от 2005 година до настоящия момент всички издавани фактури са на негово име,отчетите са на негово име ,той ги подписва и получава. Сочи,че майка му –ответницата В. Н. от 1993 година не живее на адреса в гр.С. ,ж.к.“Л.“,бл.710 ,вх.В, ап.57.Същата живее в с.Г., община С..

Относно съдържанието на понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е налице задължителна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК - Решение № 221/11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. по описа на ВКС, I ГО; Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, III ГО.Съгласно дадените със същите задължителни разяснения собственикът или титулярят на вещно право на ползване в имот в режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на 5 отдадена от сградна инсталация и отоплителни тела на общите части на сградата топлинна енергия.По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.Достатъчно е взетото решение от общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

В случая в хода на производството ищецът не доказа, че ответницата е била потребител на топлинна енергия за процесния период, така че за нея да възникне задължението за заплащане на доставяната в имота ТЕ.

Според клаузата на чл.61,ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.“ ЕАД на клиенти в гр.С. ,приети през 2016 година, при промяна на собствеността или на вещното право на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл.12,т.11 и т.12 / 30-дневен срок от настъпване на промяната –прехвърлянето на правото/ заявление за откриване ,закриване ,промяна или закриване на партида по образец ,към което да приложат копия от документите, удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или на вещното право на ползване.Според чл.61,ал.2, ал.3 от ОУ преди промяната или закриването на партидата от продавача ,купувачът –собственик или титуляр на вещно право на ползване заплаща всички дължими до този момент суми за топлинна енергия ,а ако предишния собственик или ползвател не закрие партидата си ,продавачът събира дължимите суми от него до откриването на партидата на новия собственик или ползвател.В случай ,че новият собственик не изпълни задължението си по ал.1 на чл.61 от ОУ продавачът има право да открие партида въз основа на документ,удостоверяващ собствеността или вещното право на ползване на имота на новия собственик или ползвател.