Определение № 4631 от 17.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4631 гр. София, 17.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Частно търговско дело № 20251100902083 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 679 от ТЗ.

Образувано е във връзка с искане на „ОДЕК ИНК“, дружество учредено в Република **********вписано в панамския търговски регистър с №155591308-2-2015г., представлявано от пълномощника му адв.В., за отмяна на решенията взети на събрание на кредиторите на „СИЛИСТРА ЛЕНД“ АД, ЕИК 203215533 (в несъстоятелност), проведено на 16.10.2025г., на първо място като нищожни, тъй като преди да се пристъпи към гласуване съдът не се е произнесъл по реда на чл. 673, ал. 3 от ТЗ за това на кой кредитор ще предостави право на глас, макар че е бил сезиран с такова искане от страна на „ОДЕНК ИНК“ и е информирал съда, че са налице образувани съдебни производства по предявени искове с правни основания чл.694, ал.2 ТЗ за оспорване на приетите вземания на кредиторите посочени в списъка на приетите вземания, а на следващо място решенията се оспорват като незаконосъобразни, тъй като са взети в противоречие с нормите на чл. 673, ал.

3 и ал. 4 от ТЗ, защото при вземането им са участвали кредитори, чиито вземания са оспорени по реда на чл. 694 от ТЗ.

На следващо място молителят оспорва взетото решение по т.1 от дневния ред, а именно част от имотите на длъжника да бъдат продадени като обособена част, защото молителят смята, че тези имоти, които са земеделски земи, нямат характеристиката на „обособена част“ по смисъла на легалната дефиниция на §1а от ДР на ТЗ. Относно решенията по т.2 и т.3, молителят сочи, че ги оспорва, тъй като незаконосъобразно е взето решение според което по въпросите по т.8 на чл. 677 от ТЗ, правото да вземе решение по тях е прехвърлено на синдика, като в случая събранието на кредиторите не може да вземе подобно решение, а само в случай, че решение по тези въпроси не бъде взето от тях, въпросите за начина на осребряване на имуществото, метода и условията за оценката му, избора на оценител и определяне на възнаграждението му, могат да бъдат решавани от синдика по негово 1 усмотрение.

Длъжникът в производството „СИЛИСТРА ЛЕНД“ АД, ЕИК 203215533 (в несъстоятелност) не изразява становище по молбата.

Синдикът на Г.Ч. се яви лично в съдебното заседание, като оспорва молбата като неоснователна. Сочи, че кредиторите с приети вземания по дефиниция имат право на глас, а в случая всички кредитори, по отношение на които друг кредитор е предявил иск по чл. 694 ТЗ, са именно кредитори с приети вземания, тъй като те са оспорени с искове по чл. 694, ал. 2 ТЗ, а не по ал. 1 от ТЗ съгласно дефиницията на чл. 693 ТЗ, относно определението за приети вземания. С оглед на това счита, че не стои въпроса за предоставяне право на глас на кредитор с приети вземания. Отделно от това допълва, че това е било обсъдено от съда на събранието на кредиторите. По отношение на възражението представляват ли земеделските земи „обособена част“, сочи, че решението на кредиторите касае всички земеделски земи, които са в активите на дружеството, по отношение на което е открито производство по несъстоятелност. С оглед на това счита, че те представляват отделна икономическа цялост, като към момента няма данни за друго налично имущество, а ако такова бъде открито, то вероятно ще има спомагателен характер и може да се направи заключението, че това е бил бизнеса на длъжника, с оглед на което намира възражението за неоснователно. По отношение на възможността да бъде предоставена на синдика възможността да определя оценител, метода и реда на оценката, както и възнаграждението, сочи, че законът изрично допуска това, а в случая не е налице липса на решение, а напротив има решение и по двете точки, в което са определени параметрите, въз основа на които синдикът следва да направи, както избора на оценители и да определи възнаграждението им, така и реда и метода на оценка, а ако логически бъде проверена верността на посоченото определение на VІ-6 състав, ще се стигне до извода, че като нищожно то не съществува, а щом не съществува по тази логика би трябвало отново тези правомощия да преминат към синдика, а не да бъдат отменено решението на събранието.

Другите кредитори в производството по несъстоятелност, призовани чрез обявление публикувано в ТРРЮЛНЦ на 31.10.2025г., не изпращат представител и не заявяват становище по молбата.

Съдът като обсъди доводите на страните и разгледа материалите по делото, намира за установено следното:

От данните по публичния ТР е видно, че с покана, обявена в ТР на 12.09.2025 г. е свикано Събрание на кредиторите (СК) на „СИЛИСТРА ЛЕНД“ АД, ЕИК 203215533 (в несъстоятелност) за 16.10.2025г. с дневен ред:1.Определяне реда и начина за осребряване на имуществото на длъжника.

2. Определяне метода и условията на оценка на имуществото. 3. Избор на оценители и определяне на възнаграждението им.

От представените два списъка и определения на СГС за одобрението им се установява, че кредитори на „СИЛИСТРА ЛЕНД“ АД, ЕИК 203215533 (в несъстоятелност) с приети вземания са „Линеа Електроник“ ЕООД, „ОДЕК ИНК“, „Балчо Инвестмънт Груп“ АД,“А.П.“ ЕООД, „Симао-РТ“ ЕООД, 2

„Индустрия Попов Трейдинг“ ЕООД, „Жози 2011“ ЕООД, „Ийст Юръпиън Инвестмънт Груп“ЛЛС, „Прима Ленд Груп“ АД и НАП.

От представения протокол от проведеното СК на 16.10.2025 г. се установява, че на свиканото събрание кредиторът „Линеа Електроник“ ЕООД е бил представляван от адв.М., кредиторът „ОДЕК ИНК“ от пълномощника му адв.В., кредиторът „Жози 2011“ ЕООД от пълномощник ав.М., кредиторът „Ийст Юръпиън Инвестмънт Груп“ЛЛС от адв.М., кредиторите „Балчо Инвестмънт Груп“ АД, “А.П.“ ЕООД, „Симао-РТ“ ЕООД, „Индустрия Попов Трейдинг“ ЕООД и „Прима Ленд Груп“ АД от пълномощника Г.П..

От молителя „ОДЕК ИНК“ чрез пълномощника му адв.В. е поискано с оглед на предявени от представляваното от него и от НАП искове по чл.694,ал.2 ТЗ, съдът на основание чл.673,ал.3 ГПК да се произнесе по отношение на кои от кредиторите ще бъде предоставено правото на глас на събранието.

Съдът е приел, че предвид изложеното от молителя и съгласно разпоредбата на чл.673,ал.3 ТЗ не се установява наличието на хипотеза на предоставяне на право на глас на кредиторите, съобразно друг критерий, а не според посоченото в списъците на приетите вземания и съотношението им спрямо предявените вземания. С оглед на това становище, съдът е пристъпил към приканване на явилите се кредитори да направят предложения по обявените точки от дневния ред. На събранието са взети решения с 98,87 % от приетите вземания, а именно: правата на собственост по отношение на всички недвижими имоти от масата на несъстоятелността, които са с трайно предназначение на територията по ККР-земеделска земя да се осребряват като една обща обособена част, а останалото имущество като обособени части или като отделни имуществени права, като преценката за това да бъде извършвана от синдика; методите и условията за оценка на имуществото да бъдат определени от синдика, съобразно спецификата на отделните активи и правилата за тяхното оценяване, като синдикът определи оценителя и неговото възнаграждение на база икономически най-изгодната оферта от поне три предложения, получени от правоспособни оценители; за синдик на дружеството е избран Г.Ч. при нетно възнаграждение от 1500 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 679, ал. 1, ал. 2 от ТЗ по искане на длъжника или на кредитор, направено в 7-дневен срок от провеждане на събранието, друг състав на съда по несъстоятелността може да отмени решение на събранието на кредиторите, ако то е незаконосъобразно или съществено ощетява част от кредиторите. Съдът се произнася с определение.

В закона е регламентиран преклузивен седмодневен срок, в който недоволните кредитори и/или длъжник могат да заявят възраженията си, като с оглед контролно-отменителния характер на производството съдът следва да се произнесе само по наведените доводи в самата молба, като допълнителното излагане в ход по същество на други аргументи не следва да бъде отчитано предвид факта, че те не са включени в молбата за отмяна. Не може да се 3 приеме, че в производството по чл. 679 от ТЗ съдът следи служебно и независимо от доводите за нарушения при взетите решения на Събранията на кредиторите, тъй като едно от основанията за отмяна е да е налице съществено ощетяване на кредитори с взетото решение, а всеки от кредиторите сам преценява обективно дали решението го ощетява и ако не е повдигнал възражение, съдът не може да следи служебно за същото.

Съобразно нормата на чл. 676 ТЗ, събранието на кредиторите се провежда независимо от броя на присъстващите и се ръководи от съдията, който разглежда делото. При вземането на решение всеки кредитор има толкова гласа, каквато част представлява неговото вземане от размера на приетите вземания и тези с право на глас по чл. 673, ал. 3 от ТЗ. Решенията се вземат с обикновено мнозинство, освен ако в този закон е предвидено друго, като при съвместното тълкуване с правилото на чл. 670, ал. 2 ТЗ се извежда принципа за обикновено мнозинство от размера на В. та на кредиторите.

В Търговския закон е предвидена процедура по предоставяне на право на глас на кредитор, чието вземане не е безспорно, като съобразно разпоредбата на чл. 673, ал. 2 от ТЗ право на глас в събранието на кредиторите имат само кредиторите с приети вземания, като изключенията са изброени в чл. 673, ал.

3 от ТЗ, съгласно която разпоредба съдът може да предостави право на глас на кредитор по чл. 637, ал. 3 от ТЗ , ако в подкрепа на вземането му са представени убедителни писмени доказателства, на кредитор с неприето вземане, който е предявил иск по чл. 694 от ТЗ, както и на кредитор с прието вземане, срещу който е предявен иск по чл. 694 за установяване несъществуване на вземането му.

Съгласно т.2 от ТР №1/2017г. на ОСТК на ВКС, предвиденото в чл. 673, ал. 3 ТЗ изискване за представяне на убедителни писмени доказателства, за да бъде предоставено право на глас в събранието на кредиторите, се отнася не само за кредиторите по чл. 637, ал. 3 ТЗ, но и за кредиторите със спорни (приети и неприети) вземания, по отношение на които е предявен иск по чл.

694, ал. 1 ТЗ. Следователно в тази хипотеза, макар в редакцията на чл.673,ал.3 ТЗ неточно да е реферирано към целия текст на чл.694 ТЗ, а не само към ал.1 от него, се имат предвид само кредиторите с приети вземания, спрямо които са предявени искове по чл.694, ал.1 ТЗ-от длъжника, а не такива по чл.694, ал.2 и ал.3 ТЗ-от останалите кредитори. Затова, в случая не е било налице основание за съда да се произнесе по реда на чл.673,ал.3 ТЗ относно това на кои кредитори с приети вземания по отношение на които са предявени исков по чл.694,ал.3 ТЗ предоставя право на глас, а съгласно разпоредбата на чл.693 ТЗ е приел, че не е налице кредитор с прието вземане, което да е оспорено по реда на чл.694,ал.1 ТЗ.

Затова съдът намира, че искането за отмяна на взетите решения от събранието на кредиторите като нищожни и евентуално като незаконосъобразни при нарушение на чл.673, ал.3 и ал.4 ТЗ е неоснователно.

Съгласно § 1а ДР ТЗ (ДВ бр. 70/1998 г.) "Обособена част" по смисъла на този закон е организационна структура, която може самостоятелно да осъществява стопанска дейност (магазин, ателие, кораб, цех, ресторант, хотел 4 и други подобни). В случая притежаваните от длъжника земеделски земи, дори понастоящем да представляват цялото му имущество, не могат да бъдат третирани като „обособена част“. Такава може да бъде земеделската земя заедно със стопански постройки и техника за обработването й, но не и тя самата. Затова, в случая от страна на кредиторите е допуснато нарушение на закона при приемане на решението: правата на собственост по отношение на всички недвижими имоти от масата на несъстоятелността, които са с трайно предназначение на територията по ККР-земеделска земя да се осребряват като една обща обособена част, поради което в тази му част то следва да бъде отменено.