Решение № 240 от 15.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Пловдив, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Господинова

Членове:

Миглена Маркова

Борис Попов при участието на секретаря Христина Борисова като разгледа докладваното от Катя Господинова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20265300600513 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

С Присъда рег.№ 198/23.10.2025г., постановена по НЧХД № 1433/2024г., Районен съд Пловдив е признал за виновен П. Д. Д. за извършено престъпление по чл.130 ал.1 НК, като го е освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лв. Осъдил го е да заплати и обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата от 2000 лв., като отхвърлил разликата над този размер до пълния предявен размер от 5000 лв. Присъдил му направени разноски и държавна такса за уважения граждански иск.

Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба и допълнение към нея от подс. П. Д. Д., чрез защитника му адв.А. Д. от АК - Пловдив в която се излагат доводи, че присъдата с която подсъдимият е признат за виновен и е осъден е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение процесуалния и материалния закон. Сочи се, че съдът е постановил съдебния акт при превратно тълкуване на доказателствения материал, без да вземе предвид множеството противоречия, които са налице, като се излагат съображения в тази насока. Прави се искане въззивният съд да отмени така 1 постановената присъда, като постанови нова с която да признае подсъдимия за невинен и да го оправдае изцяло по така повдигнатото му обвинение по чл.130, ал.1 от НК, като и да отхвърли изцяло уважената част на гражданския иск.

Препис от въззивната жалба е изпратен на страните по делото.

Депозирано е становище от частния тъжител Т. В., чрез повереника му адв. В.

М.. В същото се излагат твърдения, че подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като е подадена след изтичане на срока за обжалване. Сочи се, че присъдата е правилна, законосъобразна и обоснована, като се излагат съображения в тази насока. Прави се искане въззивният съд да потвърди така постановената присъда.

В съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция, жалбоподателя – подсъдим П. Д. не се явява. За него се явява упълномощеният защитник адв. А. Д..

Частния тъжител и граждански ищец Т. В. се явява лично повереника си адв. В. М.. и с

Адв. А. Д. – защитник на подсъдимия Д. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея, като моли първоинстанционната присъда да бъде отменена. Твърди, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин, тъй като осъдителният извод се основава предимно на косвени доказателства и свидетелски показания на лица, които не са очевидци на инцидента. Оспорва преценката на районния съд относно достоверността на свидетелските показания, като изтъква противоречия в тях и липса на доказателства относно механизма на деянието и условията на възприемане.

Поради това счита, че не е доказана вината на подсъдимия и иска постановяване на оправдателна присъда.

Адв. М., повереник на частния тъжител и гр. ищец В., оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Поддържа, че виновността на подсъдимия е доказана от съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства, вкл. и от съдебномедицинската експертиза, която потвърждава механизма на причиняване на увреждането и изключва защитната версия за настъпването му. Поддържа, че мотивите на първоинстанционния съд са логични и пълни, съответстват на постановената присъда и събраните по делото доказателства, поради което моли същата да бъде оставена в сила. Претендира присъждане 2 на направените разноски за въззивното производство.

Частния тъжител и гр. ищец В. поддържа казаното от неговия повереник.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед оплакванията и доводите, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 319, ал. 1 НПК тя се подава в 15-дневен срок от обявяването на присъдата. Съгласно чл. 183, ал. 2 НПК срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден. В случая, видно от датата на пощенското клеймо, въззивната жалба е изпратена на 06.11.2025 г., а срокът за обжалване е изтичал на 07.11.2025 г., поради което е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От събраните по делото доказателства, се установява фактическа обстановка: следната

Подсъдимият П. Д. Д. е роден на *** в гр. К., обл. П., б.,б.г., с постоянен адрес ***, и настоящ адрес в ***, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият Д. и свид. К.В. имали общо дете В., която отглеждала В., заедно със съпруга си - частния тъжител и граждански ищец Т. В.. К.В. и подсъдимият П. Д., който живеел с приятелката си - свид. Ц.П. водили редица дела по семейни и имотни спорове. Отношенията им били влошени, до степен, че В. се чувствала застрашена от бившия си приятел, което водило до необходимостта частния тъжител да общува с подсъдимия по повод на детето В..

На 25.12.2023 г., В. и В. били на семейно тържество, където В. употребил алкохол и към 20 ч. се прибрали в дома си в ***. По повод спор за това при кого от двамата си родители детето В. ще прекара празниците, подс.

П. Д. Д., изпратил съобщение, че се намира пред входа на посочения адрес, за да се разберат.

Около 20.20 ч. частният тъжител слязъл пред входа, където били 3 подсъдимия и свид. Ц.П.. Докато разговаряли се намесила и П.. В един момент П. Д. нанесъл удар с юмрук в областта на брадата, от който частният тъжител загубил равновесие и паднал на земята на лявата си предмишница. От удара се отворила разкъсно-контузна рана на брадата, която започнала да кърви.

Подсъдимият и свид. П. опитали да окажат помощ на пострадалия, но той не я приел изправил се и се върнал в жилището си. Инцидента бил възприето от свид. В., която наблюдавала площадката пред входа, която била осветена, от стълбищната площадка на 4 тия етаж.

Когато се прибрал в дома си, детето В. го видяло окървавен и се изплашило, което наложило В. да я успокои, от притеснение се обадила на свид. М. и З.Д., които се отзовали и пристигнали в дома на В. След като дошли семейство Д., К.В. подала сигнал до 112 като обяснила за инцидента, от където ги насочили до 05 РУП, за подаване на жалба. Дежурният полицай приел сигнала и извикал линейка на Спешна помощ, която пристигнала след около 40-50 минути, като линейката откарала частния тъжител до болницата, където му била оказана медицинска помощ. Същият доброволно се отказал от допълнителните грижи които му били предложени.

На 28.12.2023 г. частният тъжител посетил Отделение по съдебна медицина в Пловдив и му било издадено съдебно-медицинско удостоверение.

На 12.03.2024 г. тъжителят В. депозирал настоящата тъжба пред РСПловдив, с която повдигнал обвинение против подс. Д. за извършеното престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.

При така приетата фактическа обстановка, първостепенният съд е направил извода, че подс. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130 ал.1 от НК, тъй като на 25.12.2023г., в град Пловдив е причинил на Т. Г. В. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, като му нанесъл силен удар с юмрук в лицето, поради което същият паднал на земята и по този начин му е причинил разцепване на брадичката и охлузвания по тялото.

Настоящата въззивна инстанция споделя напълно заключенията и правните съображения на Районния съд, като намира същите за правилни, обосновани и законосъобразни.

Правилно първоинстанционният съд е кредитирал изцяло показанията на свидетелите К.В. и М. Д. и частично показанията на свид. Ц.П..

4

Настоящият въззивен състав не установява твърдяното в жалбата превратно тълкуване на доказателствения материал. Районният съд е обсъдил събраните по делото гласни, писмени и експертни доказателства както поотделно, така и в тяхната взаимна връзка, като е изложил съображения кои доказателствени източници кредитира и поради какви причини не дава вяра на други части от тях.

Показанията на свид. К.В. правилно са приети за достоверни относно обстоятелството, че подсъдимият е нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на частния тъжител, след който последният е загубил равновесие и е паднал.

Обстоятелството, че свидетелката е съпруга на частния тъжител и се намира във влошени отношения с подсъдимия, е отчетено от първата инстанция и е наложило внимателна проверка на показанията . Само по себе си обаче наличието на близка връзка с една от страните или на влошени отношения с другата не е достатъчно основание показанията на свидетеля да бъдат отхвърлени, когато те намират подкрепа в останалите доказателства.

В случая съобщеното от свид. В. относно механизма на причиняване на уврежданията е съпоставено със заключението на съдебномедицинската експертиза, с дадените от вещото лице д-р М.Б. разяснения и с приложената медицинска документация. Именно съответствието между показанията и медицинските данни е дало основание на районния съд да ги кредитира.

Неоснователно е възражението на защитата, че свид. В. не е могла да възприеме случилото се поради това, че е наблюдавала от стълбищната площадка на четвъртия етаж, през затворен прозорец и в тъмната част на денонощието. Първоинстанционният съд е приел за установено, че площадката пред входа е била осветена и че не е съществувала пречка свидетелката да наблюдава инцидента. Посочването, че прозорецът е бил затворен, не изключва само по себе си възможността за зрително възприемане на действията на намиращите се пред входа лица. Твърденията във въззивната жалба за наличие на растителност от двете страни на алеята и за отдалеченост на участниците не опровергават направения от районния съд извод, доколкото от кредитираните доказателства съдът е приел, че мястото е било осветено и свид. В. е могла да възприеме нанасянето на удара и последвалото падане.

Неоснователно е и оплакването, че районният съд необосновано е предпочел показанията на свид. В. пред тези на свид. Ц.П.. Показанията на двете свидетелки са били проверени не само с оглед близките им отношения 5 със съответната страна, но и чрез съпоставянето им с обективните медицински находки и със заключението на съдебномедицинската експертиза.

Свид. Ц.П. е заявила, че по време на разгорещения разговор тя е бутнала частния тъжител, който поради употребения алкохол залитнал и паднал върху бордюр и на лявата си страна. Тази част от показанията е отхвърлена не само поради близката връзка с подсъдимия, а преди всичко поради несъответствието с установения характер,механизъм на извършване и съчетание на получените телесни увреждания.

От заключението на съдебномедицинската експертиза и от разясненията на вещото лице първоинстанционният съд е приел, че при падане от собствен ръст с удар на брадата върху бордюр би следвало да се очакват и други наранявания около раната. Съдът е съобразил и обстоятелството, че наличното охлузване на лявата предмишница не подкрепя убедително версията за едновременно падане върху предмишницата и директен удар на брадата върху бордюра. Доводът, че вещото лице не е изключило абсолютно възможността увреждането да е причинено при падане, не обосновава различен извод. При оценката на експертното заключение от значение е не само дали даден механизъм е теоретично възможен, а дали той съответства на всички установени увреждания и на останалите доказателства по делото. Районният съд правилно е приел, че показанията на свид. В. съответстват в по-пълна степен на медицинските находки и на обяснения от вещото лице механизъм.

Обстоятелството, че частният тъжител е употребил алкохол, не е било пренебрегнато. За употребата на алкохол съобщава и свид. В.. Това обстоятелство обаче само по себе си не доказва защитната версия, че пострадалият е получил уврежданията вследствие единствено на бутане и падане върху бордюр. Решаващо значение имат характерът и местоположението на уврежданията, както и тяхното съответствие с единия или другия описан механизъм,които правилно са били отчетени от решаващия съд относно начина на получените увреждания.