Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 351 от 08.03.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 27/2024
Вид
Решение № 351
Подписан
08.03.2024
В сила
02.04.2024
Състав
Валерия Братоева

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 250 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 250, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 264, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 90 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. София, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20241100900027 по описа за 2024 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ№ гр. София, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар Симона Илиева, като разгледа търг. дело № 27 по описа за 2024 година, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявени от „НТН" ЕООД, ЕИК ****, със седалище с. Хрищени и адрес на управление с. Хрищени, общ. Стара Загора, ул. ****, срещу „П.Х.” ЕООД (с предишно наименование и правноорганизационна форма „Д.Х.“ ООД), ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на управление гр. София, бул. ****, искове за заплащане на сума в размер на 136400 лева - главница, представляваща неплатен остатък от договореното възнаграждение по договор за изработка на метални изделия от 03.05.2022 г. и сума в размер 1 на 7820 лева, представляваща мораторна неустойка по чл. 13, ал. 1 от договора, претендирана за периода от 04.11.2022 г. до 17.04.2023 г..

В исковата молба са изложени твърдения, че на 02.03.2023 г. в гр. Стара Загора, страните сключили договор за изработка на метални изделия, съгласно който ищецът следвало да извърши преработка на 90 броя метални шкафа - разглобяване на съществуващи шкафове, преработка на елементите, прахово пребоядисване и изработка на нови шкафове, по спецификация на възложителя, срещу възнаграждение в размер на 156400 лева, платимо в 5-дневен срок, считано от предаване на металните шкафове. Ищецът „НТН" ООД изпълнило задълженията си по договора и в уговорения срок с приемно-предавателен протокол от 16.03.2023 г. възложителят приел изработеното без забележки и възражения, като срокът за заплащане на възнаграждението изтекъл на 21.03.2023 г.. За дължимото възнаграждение изпълнителят

„НТН"

ООД издало данъчна фактура

№

1000004702/16.03.2023 г. на стойност 156400 лева, която била счетоводно отразена и от двете страни по сделката, но плащане не последвало. Съгласно чл. 14, ал. 1 от договора, при забавено плащане на възнаграждението се дължала неустойка в размер на 0,2 % от размера на забавеното плащане за всеки просрочен ден, но не повече от 5 % или 156400 лева * 5 % = 7820 лева, която неустойка в максимален размер се претендира в настоящото производство.

Ответникът, „П.Х.” ЕООД, оспорва исковете, като твърди, че възложил на ищеца изработване и предаване на 200 броя метални шкафа с прахово боядисване с договор за изработка на метални изделия, сключен на 03.05.2022 г., като на 30.06.2022 г. изпълнителят издал фактура № 1000004195/30.06.2022 г. за авансово плащане на 200 броя шкафа на стойност 375360 лева с ДДС, от които в периода след 04.11.2022 г. ищецът предал 180 броя, а 20 броя от тях останали в склад на изпълнителя. На 01.03.2023 г. страните сключили анекс към договора за изработка на метални изделия от 03.05.2022 г., съгласно който на изпълнителя били върнати 90 броя метални шкафа за доработка поради промяна на изискванията на клиента на възложителя, съответно за върнатите метални шкафове ищецът "НТН" ЕООД издало кредитно известие № 1000004698/15.03.2023 г. за сумата от 156400 лева с включен ДДС към фактури № 1000004195/30.06.2022 г. и № 1000004444/04.11.2022 г..

Не оспорва сключването на новия договор за изработка на метални изделия и за преработка на 90 метални шкафа, като на 16.03.2023 г. страните сключили споразумение за прихващане между своите две насрещни, изискуеми и ликвидни вземания, а именни вземането на „П.Х.“ ЕООД по кредитното известие № 1000004698/15.03.2023 г. за 156400 лева с ДДС и вземането на "НТН" ЕООД по фактура № 1000004702/16.03.2023 г. за 156400 лева с ДДС.

Ето защо, претендираната от ищеца сума в размер на 136400 лева (остатък по фактура 1000004702/16.03.2023 г.) била изцяло погасена на основание прихващане, направено съгласно подписано от страните споразумение от дата 16.03.2023 г.. С погасяване на главното вземане изобщо не се пораждало задължение за престиране на мораторна неустойка.

Заявява, че упражнява право на задържане за плащане на възнаграждението до предаване на 20 броя метални шкафа. Изложени са и твърдения за обремененост на шкафовете с недостатъци, което обуславяло намаляването на цената им.

В допълнителна искова молба "НТН" ЕООД признава фактите, изложени в отговора на исковата молба, като твърди, че на 02.03.2023 г. страните сключили нов договор за изработка на метални изделия за преработка на 90 метални шкафа, като с приемопредавателен протокол на 15.03.2023 г. изпълнителят приел от възложителя 90 бр. метални 2 шкафа на цената, за която са били продадени (термин, използван от ищеца), съгласно предходния договор от 03.05.2022 г. – 1564 лева/бр. без ДДС. В същия протокол страните удостоверили, че поради повреди на елементи от престоя им при възложителя, изпълнителят ги приема, но възложителят ще му заплати допълнително сума в размер на 12512 лева с ДДС, а изпълнителят ще издаде кредитно известие за върнатите метални шкафове. Такова е издадено - № 1000004698/15.03.2023 за сумата от 156400 лева, с включен ДДС, към фактури № 1000004195/30.06.2022 г. и № 1000004444/04.11.2022 г..

Преработените 90 броя метални шкафа били получени от възложителя на 16.03.2023 г. с приемо-предавателен протокол от същата дата и била издадена данъчна фактура № 1000004702/16.03.2023 г. за изработка на 90 бр. метални шкафа на стойност 156400 лева.

Тази сума със споразумението за прихващане от 16.03.2023 г. била компенсирана с вземането по кредитното известие № 1000004698/15.03.2023 за 156400 лева с ДДС. Затова ищецът изменя основанието на предявените искове, като претендира главницата като възнаграждение за изработените и предадени на ответника 200 броя метални шкафа по договор за изработка на метални изделия от 03.05.2022 г., а сумата 7820 лева - като мораторна неустойка, съгласно чл. 13, ал. 1 от договора за изработка на метални изделия от 03.05.2022 г. за периода от 04.11.2022 г. до 17.04.2023 г., което изменение е допуснато с определение от 17.01.2024 г..

Изпълнителят твърди, че в приемно-предавателните протоколи при приемане на шкафчетата от страна на възложителя не били отразени никакви забележки за некачествени елементи, липсващи или повредени части, поради което твърденията за некачествено изпълнение били неоснователни. Право на задържане възложителят нямал, тъй като всички шкафове му били предадени.

В отговора на допълнителната искова молба „П.Х.” ЕООД поддържа направените оспорвания на осъдителните претенции.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и с определение от 17.01.2024 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията помежду им са отделени фактите, че „НТН" ЕООД и „П.Х.” ЕООД са сключили договор за изработка на метални изделия от 03.05.2022 г., с който ищецът се задължил да изработи 200 броя метални шкафа, срещу заплащане на възнаграждение в размер на 312800 лева без ДДС.

Видно от съдържанието на договора, сключен на 03.05.2022 г. „П.Х.” ЕООД възложило на „НТН" ЕООД изработването на метални шкафове с прахово боядисване, по проект на възложителя, срещу цена в размер на 1564 лева без ДДС за брой. Шкафовете следвало да бъдат предадени до 05.11.2022 г. с подписването на приемно-предавателен протокол (чл. 3, ал. 2 от договора), а възнаграждението следвало да се плати на две части – 50 % преди предаване на готовите изделия, а остатъкът – до 6 месеца след това – чл. 2 от договора. При забава в плащането, възложителят, съгласно чл. 13 от договора дължал неустойка от 0,2 % върху неплатената сума за всеки ден забава, но не повече от 5 % от забавеното плащане.

Видно от приемо-предавателен протокол от 04.11.2022 г., подписан от страните, възложителят приел без забележки изработените 200 метални шкафа, но същите останали на съхранение в склад на изпълнителя, който да ги съхранява за своя сметка до изтеглянето им от възложителя, съобразно нуждите и заявките на негови клиенти.

3

За 20 броя от металните шкафове, възложителят отправил нотариална покана до изпълнителя за предаването им в рамките на 3 календарни дни, като поканата е получена от адресата „НТН" ЕООД на 28.08.2023 г. (след предявяването на исковете, предмет на настоящото производство).

На 01.03.2023 г. страните постигнали съгласие част от металните изделия, предмет на договора от 03.05.2022 г., а именно 90 броя да бъдат върнати на изпълнителя, поради промяна в изискванията на клиент на „П.Х.” ЕООД, като за тези върнати изделия „НТН" ЕООД следвало да издаде кредитно известие.

Между страните на 02.03.2023 г. е сключен нов договор, касаещ преработката на върнатите 90 броя метални шкафа, която преработка изпълнителят „НТН" ЕООД се съгласило да извърши срещу заплащане на възнаграждение в размер на 156400 лева с включен ДДС. На 16.03.2023 г. страните подписали двустранен приемо-предавателен прокотол за предаване на преработените 90 броя шкафове, както и споразумение за прихващане, съгласно което вземането на „П.Х.” ЕООД за стойността на издаденото в негова полза кредитно известие № 1000004698/15.03.2023 г. - 156400 лева с ДДС, се прихваща с вземането на „НТН" ЕООД по фактура № 10000004702/16.03.2023 г. в размер на 156400 лева с ДДС, представляваща дължимото възнаграждение за преработката на 90 броя метални шкафа.

В производството е прието неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира и въз основа на което приема за установено, че от ищеца „НТН" ЕООД във връзка с изпълнението на процесния договор от 03.05.2022 г. е издадена фактура № 1000004195/30.06.2022 г. на стойност 312800 лева без ДДС или 375360 лева с ДДС, с посочено основание „аванс“, като по тази фактура от страна на възложителя на 30.06.2022 г. са извършени две плащания на суми в размер на 3960 лева и 215000 лева или общо е заплатена сумата 218960 лева. Така неплатената стойност на издадената авансова фактура е в размер на 156400 лева. От изпълнителя е издадена и фактура № 1000004444/04.11.2022 г. на стойност 312800 лева без ДДС за изработката на метални шкафове, която е по същество с нулева стойност, тъй като от същата е приспаднат авансът, за който е издадена фактура № 1000004195/30.06.2022 г.. Към двете фактури (№ 1000004195/30.06.2022 г. и № 1000004444/04.11.2022 г.) е издадено кредитно известие № 1000004698/15.03.2023 г. за стойността на върнатите 90 броя метални шкафа – в размер на сумата 156400 лева, вземането по което известие е компенсирано с вземането по фактура №

1000004702/16.03.2023 г. на същата стойност за дължимото възнаграждение по сключения на 02.03.2023 г. договор. След извършеното със споразумение от 16.03.2023 г. прихващане, от ответника „П.Х.” ЕООД на 19.04.2023 г. е заплатена сумата 20000 лева, представляваща частично плащане по фактура № 1000004702/15.03.2023 г. (стойността на която е погасена чрез прихващането). Това плащане в счетоводството на „НТН" ЕООД е отразено като погасяване на задължението по фактура № 1000004195/30.06.2022 г., издадена по първия договор и така непогасеният остатък по тази фактура възлиза на сумата 136400 лева.

В заключението вещото лице е изчислило размерът на мораторната неустойка да възлиза на сумата 6820 лева, но същата е определена на база остатъка от задължението за престиране на възнаграждение – 136400 лева, а претендираната неустойка е върху главница от 156400 лева и се твърди да е възникнала като задължение преди извършеното частично погасително плащане на 19.04.2023 г..

Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.

4

По отношение предявения главен иск с правна квалификация чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на иск за реално изпълнение на задължение за престиране на възнаграждение за изпълнена конкретно възложена работа, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието, на което да е задължението за заплащане на претендираната парична сума, представляваща възнаграждение за изработени метални шкафове; настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията за реално изпълнение, предвидена в чл. 266, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.