Определение № 5334 от 20.11.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5334 гр. София, 20.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Снежанка Николова Касационно гражданско дело № 20238002103716 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по постъпили три касационни жалби от страни по делото срещу основното въззивно решение № 176/16.02.2023 год., постановено по в. гр. д № 1634/2022 год. на Окръжен съд – Варна и решение № 577/16.05.2023 год. по същото дело, постановено по реда на чл. 250 ГПК.

С касационна жалба вх. № 7332/22.03.2023 год., подадена от М. И. В. чрез пълномощника й адв. М. С. от ВАК, се обжалва въззивното решение № 176/16.02.2023 год. по в. гр. д № 1634/2022 год. на ОС-Варна в частите относно:

- определените квоти и площта на допуснатия до делба недвижим имот УПИ *-* в кв. 54 по плана на [населено място], с идентификатор *** и

- определените квоти и площта на допуснатия до делба недвижим имот УПИ *-* в кв. 54 по плана на [населено място] с идентификатор *** и построените в него едноетажна кирпичена сграда и второстепенна стопанска постройка.

Жалбоподателката релевира доводи за недопустимост и очевидна неправилност на решението в сочените части поради неучастие на задължителен необходим другар – Община Аксаково, притежаваща съответно 180 кв. м. ид. ч. от първия и 60 кв. м. ид. ч. от втория, а евентуално - поради липса на съсобственост и неправилно определяне на делбените квоти и площите на двата имота.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК /р. ІІ, т. 1/ касаторката формулира правни въпроси относно задължението на съда в делбеното производство да конституира всички лица, притежаващи титул за собственост върху спорния имот, както и за доказателствената сила на констативните нотариални актове и актовете за частна общинска собственост и 1 разпределението на доказателствената тежест при тяхното оспорване. Поддържа наличието на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК.

От ответниците по тази жалба единствено П. М. А. в представения писмен отговор изразява становище за липса на релевираните в нея основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на направените от него разноски, съгласно представен списък.

С насрещна касационна жалба вх. № 10780/02.05.2023 год., подадена от П. М. А., чрез пълномощника му адв. П. С., се обжалва решение № 176/16.02.2023 год. по в. гр. д. № 1634/2022 год. на ОС-Варна в частта, с която е допусната до делба сграда със застроена площ от 36 кв.м, състояща се от кухня, хол, спалня, баня и тоалетна, килер, коридор, отразена в кадастралната карта с идентификатор № ****, ведно с прилежащите й веранда и навес, находяща се в УПИ *-* в кв. 54 по плана на [населено място], с идентификатор *** при квоти 3/4 ид. ч. за М. В. и 1/4 ид. ч. за П. А.. Навеждат се оплаквания за неправилност на решението в сочената част поради това, че така индивидуализираната постройка представлява незаконен строеж и няма характеристиките на самостоятелен обект на правото на собственост, с оглед на което и не би следвало да се допуска до делба. Поддържа се също и довод за неправилност при определяне на квотите между съделителите.

В приложеното към нея изложение на основанията за допускане до касация се формулират правни въпроси, които уточнени и конкретизирани от настоящата инстанция, съобразно правомощията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. по тълк. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС се свеждат до следното: за възможността незаконен строеж по смисъла на ЗУТ да бъде самостоятелен обект на правото на собственост, представлява ли такъв незаконен строеж, изграден в дворно място, индивидуална собственост на единия съпруг, съпружеската имуществена общност в случай, че е изграден без инвестиционен проект и разрешение за строеж и след влизане в сила на ЗУТ, както и за задължението на въззивния съд да изложи мотиви относно всички искания, възражения и доводи на страните, както и да извърши анализ на събраните по делото доказателства относно правнорелевантните факти.

Касаторът поддържа наличието на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3, и ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответницата по тази жалба - М. И. В. в представения писмен отговор поддържа становище за липса на основания за допускането й до касационен контрол, респ. за нейната неоснователност. Претендира направените разноски.

С касационна жалба вх. № 13994/06.06.2023 год., подадена от М. И. В., чрез пълномощника й адв. М. С. от ВАК, се обжалва постановеното по реда на чл. 250 ГПК решение № 577/16.05.2023 год. по в. гр. д. № 1634/2022 год. на ОС-Варна, с което е оставена без уважение молбата на касаторката за допълване на основното решение по делото. Излагат се оплаквания за очевидна неправилност на обжалвания акт поради липса на диспозитив по обективираните в т. 2.1, предложение второ и т. 3.1, предложение последно искания в петитума на въззивната й жалба.

Сочи се, че обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.18 и т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. на ВКС по т. д. № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС по въпроса относно задължението на 2 въззивния съд да постанови диспозитив по целия въведен с жалбата предмет на въззивното производство, като остави в сила или постанови ново решение след като отмени изцяло или частично решението на първата инстанция.

По тази жалба нито един от съделителите не е изразил становище.

Върховният касационен съд, в настоящия състав на II г. о., като обсъди доводите на страните намира следното:

Касационните жалби са редовни и процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 283 ГПК, от надлежно легитимирани страни и срещу подлежащи на касационно обжалване актове на въззивен съд.

Делото е образувано по иск за делба, предявен от П. М. А. срещу М. И. В., Х. П. А., С. А. С. и П. А. С., с който се иска делба на два недвижими имота, а именно:

1. УПИ *-* в кв. 54 по плана на [населено място], В. област, с площ от 840 кв. м., при граници УПИ *-*, УПИ *-*, УПИ *-* и улица, като съсобствен между ищеца и първата ответница и

2. УПИ *-* в кв. 54 по плана на селото, с площ от 1000 кв. м., при граници: УПИ *-*, УПИ **, от две страни улици, заедно с построената в имота едноетажна кирпичена сграда и второстепенна стопанска постройка, като съсобствен между ищеца и М. И. В., Х. П. А., С.

А. С. и П. А. С..

С отговора на исковата молба М. И. В. е направила искане за включване в делбената маса и на намиращата се в УПИ *-* едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 40 кв. м., ведно с прилежащите веранда и навес.

С решението си първоинстанционният съд допуснал делбата на УПИ *-* при квоти от по 1/2 ид. ч. за П. А. и М. В., а на УПИ *-* при квоти: за П. А. – 87/216 ид. ч., за М. В. – 21/216 ид. ч., за Х. А. – 36/216 ид. ч., за С. С. – 36/216 ид. ч., за П. С. – 36/216 ид. ч. По отношение едноетажната жилищна сграда със застроена площ от 40 кв. м., ведно с прилежащите веранда и навес, намираща се в УПИ *-*, съдът отхвърлил иска.

За да обезсили решението по отношение на едноетажната жилищна сграда /по иск на М. В./, въззивният съд приел, че когато е предявен иск за делба на застроено дворно място, то предмет на делбата са и всички построени в него сгради, без оглед дали са самостоятелни обекти, освен ако в исковата молба изрично е посочено, че се предявява иск за делба само на дворното място без построените в него сгради, т. е. ако при предявяването на иска изрично някоя от тях не е изключена от делбената маса с твърдения, че не е съсобствена между съделителите. Ако подобно уточнение в исковата молба липсва, не е необходимо постройките, които представляват самостоятелни обекти на право на собственост и по отношение на които е предявен иск за делба, да бъдат индивидуализирани чрез посочване на тяхното предназначение (жилищни, стопански), застроена площ, етажност, както и дали се състоят от няколко самостоятелни обекта на право на собственост. Всички тези признаци на допуснатата до делба сграда подлежат на съобразяване във втората фаза на делбеното производство във връзка с разрешаването на въпроса за поделяемостта й, респ. - броя на самостоятелните обекти, които могат да бъдат обособени в нея.

Прието е, че в случая от страна на ищеца в исковата молба е направено искане за допускане 3 на делбата на УПИ *-* в кв. 54 по плана на [населено място], като изрично изключване на находящата се в него сграда не е налице.

Направеното искане в отговора на исковата молба от насрещната страна за включване в делбената маса и на построената в този имот сграда, със застроена площ 40 кв. м., ведно с прилежащите веранда и навес, впоследствие и направеното искане по чл. 341, ал. 2 ГПК за включване на горепосочената сграда към делбената маса, при равни квоти, всъщност не представлява въвеждане на нов, друг съсобствен имот по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК, доколкото така или иначе съдът е сезиран с произнасяне по същия съобразно наведените твърдения за наличие на застрояване в имота, които не са оспорени от ищцовата страна.

Затова и следвало да се приеме, че изследването дали сградата, която не е била изрично изключена с исковата молба, представлява самостоятелен обект, респ. между кои съделители и при какви квоти следва да бъде допусната или не до делбата са въпроси, по които съдът дължал произнасяне по същество на спора. Това е така, защото доводите, че конкретната постройка, предмет на производството по съдебна делба, представлява или не самостоятелен обект, не обуславят извод, че се касае за отделен иск, който следва да бъде обективно съединен по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК, поради което и въззивният съд направил извод, че е налице недопустимо произнасяне по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК, съответно обезсилил решението в тази му част.

За да отмени решението в частта за квотите по отношение на допуснатата съдебна делба на построената в УПИ *-* в кв. 54 по плана на [населено място] едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 40 кв. м., ведно с прилежащите веранда и навес, въззивният съд приел, че в производството не се оспорвали квотите в съсобствеността между П. А. и М. В. по отношение на УПИ *-*, който бил придобит от двамата по наследяване от М. С. при равни квоти. Спорни се явявали единствено въпросите досежно статута на постройката, изградена в УПИ *-* и нейното правно и фактическо положение.

След съвкупен анализ на приетия по делото доказателствен материал, в т. ч. заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза, въззивният съд достигнал до извод, че процесната сграда представлявала строеж, макар и без строителни книжа, доколкото е изградена върху бетонова основа и е трайно прикрепена към същата по начин, че не може да бъде демонтирана, без да се наруши нейната цялост по начин, по който да се позволи преместването й в пространството и използването й на друго място. И макар, че същата не притежавала характеристиките на жилище не следвало да бъде отречен самостоятелния й статут на сграда и делбата й следвало да бъде допусната. За неотносими са приети доводите за недопускане на делбата поради липсата на строителни книжа, поради факта, че няма влязла в сила заповед за премахването й. Обстоятелството дали строежът е законен и търпим е ирелевантно за първата фаза на делбеното производство в хипотеза, при която до делба се допуска дворното място с всички постройки. В подобна хипотеза и незаконните постройки, за които не е издадена заповед за премахване, могат да бъдат предмет на делбата, като обстоятелствата около тяхното изграждане и статут следвало да бъдат отчетени във втората фаза на делбеното производство при установяване на пазарната цена на имота и формирането на дяловете.

4

Въззивният съд приел също, че съобразно събрания доказателствен материал по делото, в частност – представеният договор от 18.05.2004 год. за поръчка на сграда, се установява, че наследодателят М. А. и съпругата му М. В., като възложители, са сключили с ЕТ „Конистра Кр. Ковачев“ договор за изработка на едноетажна постройка с площ от 35 кв. м., с фундаментална основа от 40 кв. м. срещу заплащане на сумата в общ размер на 5800 евро. В договора бил предвиден краен срок за изпълнение до 30.11.2004 год.