Решение № 804 от 23.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 804 гр. Пловдив, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330102553 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Енерго – Про Продажби” АД срещу И. Д. И., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.

1 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер от 176,67 лева – главница за предоставени мрежови услуги

(достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност) за периода 16.08.2021 г. – 14.05.2024 г. за обект на потребление, находящи се в гр. Д., ул.

„**“ № ** – **, с абонатен номер ** и кл. № **********, и сумата в размер на 72,76 лева обезщетение за забава за периода от падежа на всяка вноска до 06.06.2025 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.06.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5654/08.07.2024 г. по ч. гр. д. № 11692/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив.

Ищецът поддържа, че се явява краен снабдител с електрическа енергия на територията на Североизточна България, за което притежава съответната лицензия. Твърди, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е потребител на доставяна от 1 ищцовото дружество електрическа енергия при публично оповестени общи условия. Поддържа, че ответникът е небитов клиент – в случая собственик, присъединен към електроразпределителната мрежа за горепосочения обект, като за периода 16.08.2021 г. – 14.05.2024 г. не е заплатил продажната цена за достъп до електроразпределителната мрежа, която се дължи от всички клиенти, присъединени към мрежата. Посочва, че цената, по която продава крайният снабдител се определя по съответния акт на КЕВР, който в случая е Методика за определяне на цените на електрическата енергия на доставчика от последна инстанция, в сила от 01.08.2021 г. Поради изложеното на ответника била начислена сумата в размер на 176,67 лева, представляваща цена за предоставени мрежови услуги, която от страна на същия не била заплатена. С оглед посоченото ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение за събиране на сумата, заедно с дължимото обезщетение за забава, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 11692/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив. По делото била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С оглед изложеното се обосновава правен интерес от предявяване на исковите претенции по чл. 422, ал.1 ГПК. Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника – адв. Д., с който се оспорват предявените претенции по основание и размер. Посочва, че ответникът не се явява задължено лице, доколкото фактурите, издадени от ищцовото дружество, са с получател **, а не физическото лице И. Д. И.. Доколкото ответникът бил физическо лице, същият нямал задължение да плаща таксата за мрежова услуга. Такава се дължала от небитови потребител, а ответникът в качеството му на физическо лице се явявал битов потребител. На следващо място се посочва, че ответникът не консумирал електрическа енергия за посочения период, поради което не се дължала цената за достъп до електропреносната мрежа. Поради изложеното се претендира исковата претенция да бъде отхвърлена.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за 2 установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 11692 по описа за 2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „Енерго- Про Продажби” АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5654 от 08.07.2024 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, предвид което заповедният съд е предоставил указания на заявителя за предявяване на иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното, така предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

По отношение на иска по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.

104а, ал.1 ЗЕ, ищецът носи доказателствената тежест да установи наличието на валидно правоотношение между страните за доставка на електрическа енергия за небитови нужди, по силата на което за ответника е възникнало задължение да заплаща в полза на ищеца цена за предоставени мрежови услуги (достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност), като установи начина на формиране и стойността на същата.

Ищецът следваше да установи, че е изправна страна по правоотношението, включително и че е осигурен достъп до електроразпределителната мрежа, към която са присъединени обектите на ответника, както и да установи наличието на главното парично задължение и неговия размер.

По делото не е спорно, че "Енерго - Про Продажби" АД е търговско дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по Закона за енергетиката. Съгласно чл. 98а, ал.1 от ЗЕ, "Енерго - Про Продажби" АД, като краен снабдител продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.

3

Основният спорен въпрос в производството е има ли качеството на потребител ответникът по предявения иск.

Според настоящия съдебен състав по делото липсват каквото и да е било доказателства, че ответникът И. И. се явява собственик, респ. ползвал на обект, находящ се в гр. Д., ул. „**“ № **. В тази насока следва да се посочи, че всички приложени към исковата молба документи – фактури и справки, са едностранно съставени от ищцовото дружество, респ. не носят подписа на ответника, поради което и са му непротивопоставими. С оглед изложеното и същите не се явяват достатъчни да обосноват качеството на потребител на ответника И. И..

Действително, по делото е представено извлечение от Електронен търговски регистър, от което се изяснява, че на адрес: гр. Д., ул. „**“ № **, е било разположено седалището на **, но от съдържанието на същата се установява, че търговецът е заличен на ** г. От изложеното следва, че не се установява за процесния период посоченият ** да се явява потребител на доставените услуги. Още повече, че ако ищецът претендираше именно посоченото лице да се явява потребител на доставените услуги, същият следваше да насочи изпълнение именно към **. За съда не се изясни в производството поради каква причина исковата претенция се насочва към физическото лице И. И. и то в качеството му на небитов потребител на доставени електрически, респ. мрежови услуги. Още повече и че всички приложени към исковата молба фактури и справки касаят търговецът **, който, както вече бе посочено, е заличен още през ** г.

С всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че ищецът не установи първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника, а именно: между страните да е възникнало правоотношение по повод доставка на електрическа енергия, респ. мрежови услуги. Поради тази причина и предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

При този изход на спора, право на разноски има ответникът.

Доказателства за такива не са представени, поради което и разноски не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

4

ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно съединени искове от „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК: 103533691, срещу И. Д. И., ЕГН:

**********, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер от 90,33 евро – главница за предоставени мрежови услуги (достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност) за периода 16.08.2021 г. – 14.05.2024 г. за обект на потребление, находящи се в гр. Д., ул. „**“ № ** – **, с абонатен номер ** и кл. № **********, и сумата в размер на 37,20 евро обезщетение за забава за 27.08.2021 г. – 10.06.2024 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.06.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5654/08.07.2024 г. по ч. гр. д. № 11692/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Да се издаде РКО на особения представител на ответника И. И. – адв.

Д., за сумата в размер на 204,52 евро.

След влизане в сила на решението, ч. гр. д. № 11692/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, ведно със заверен препис от решението, да се върне, поради отпадане на необходимостта от същото.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5