Решение № 151 от 02.07.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Плевен, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА в присъствието на прокурора П. П. П. като разгледа докладваното от ЕМИЛ СТ. БАНКОВ Въззивно частно наказателно дело № 20264400600363 по описа за 2026 година С определение № 514/15.04.26 г., постановено по ЧНД № 744/26 г.

Районен съд-Плевен определил на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК едно общо най-тежко наказание на осъдения Ц. Н. К., ЕГН: ********** по влезлите в сила съдебни актове по НОХД № 1609/2025г., НОХД № 1932/2025г., НОХД № 296/2026г. и НОХД № 64/2026г. – всички по описа на РС – Плевен, а именно - 1 /ЕДНА/ ГОДИНА лишаване от свобода, което да бъде търпяно при първоначален ОБЩ РЕЖИМ.

Недоволен от постановения съдебен акт е останал осъдения, който го обжалва. Защитникът му навежда доводи за неправилност на определението в частта, с която е постановено реално изтърпяване на наказанието. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени определението на Районния съд в тази част.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен изразява становище, че жалбата е неоснователна, а постановеното от РС определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

1

Въззивният жалбоподател поддържа изложеното от защитника му.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните, констатира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирана страна, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Оплакването за неправилност на съдебния акт в частта, с която е постановено реално изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е неоснователно. От приложеното към делото свидетелство за съдимост е видно, че въззивния жалбоподател е осъждан многократно. При всички случаи е прилаган института на условното осъждане, който обаче се е оказал неефективен-не е подействал предупредително-възпиращо и поправителновъзпитателно върху дееца. Очевидна е нуждата от по-радикални мерки за реализиране на целите на наказанието. В конкретния случай младата възраст на подсъдимия не е смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като предмет на делото не е изолирано явление в живота му, плод на младежко лекомислие. Напротив същият е лице което е придобило трайни противообществени навици, изразяващо постоянно пренебрежително отношение към установения в страната социален ред и правата на гражданите.

Ето защо е законово и морално оправдано спрямо него да бъде предприета поинтензивна репресия. Разсъждавайки в същия смисъл РС е достигнал до единствения правно и обществено оправдан извод, че единствената възможност за постигане на целите на наказанието е реалното му изтърпяване.

Предвид изложеното по-горе Окръжният съд счита, че жалбата на осъдиния е неоснователна, а постановеното от Районния съд определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 514/15.04.26 г., постановено по ЧНД № 744/26 г. по описа на Районен съд-Плевен.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3