Решение № 2595 от 22.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2595 гр. София, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Стою Хр. Згуров

Валерия Банкова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно гражданско дело № 20231100505587 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от „П.” АД – длъжник по изп.д.

№20238410400939 срещу разпореждане на съдебния изпълнител от 15.03.2023 г., с което по искане на взискателя са му присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1044 лв.

Жалбоподателят поддържа, че постановлението за разноските е незаконосъобразно: към момента на искането за присъждане на разноски и представяне на договора за адвокатска защита, всички дължими по изпълнителното производство суми са погасени чрез плащане в срока за доброволно изпълнение. Сочи, че в поканата за доброволно изпълнение, в която е посочено задължението, не са включени суми за разноски за адвокатско възнаграждение, както и че в посочения в поканата срок доброволно са заплатени всички, посочени в нея, суми. Счита за неправилно присъждането на разноски, които към момента на образуване на изпълнителното дело и към момента на връчване на поканата за доброволно изпълнение не са били претендирани като размер и на годно основание. Освен това оспорва достоверността на посочената в адвокатския договор дата. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на 1 адвокатското възнаграждение и моли същото да бъде намалено до минималния размер съобразно Наредба №1/2004 г.

В мотивите си съдебния изпълнител сочи, че постановлението за разноските е правилно, тъй като събирането на сумата, предмет на делото, е в резултат на наложен запор върху банкова сметка на длъжника, а не на негово доброволно изпълнение.

Въззивният съд намира следното:

Процесното изпълнително производство е образувано по молба на взискателя „Д.“ ЕООД, депозирана на 09.02.2023 г., в която е отправено искане за присъждане на всички разноски, направени в изпълнителното производство. Към молбата не е представен договор за правна помощ или друг документ, сочещ да са направени разноски за адвокат. На 25.02.2023 г. на длъжника в връчена покана за доброволно изпълнение, в която са посочени дължимите суми съгласно изпълнителния лист, както и дължимите такси в полза на съдебния изпълнител, като не е посочено да е дължимо адвокатско възнаграждение на взискателя (в графата юрисконсултско възнаграждение е посочено 0,00 лв.). На 13.03.2023 г. е постъпило плащане за пълната дължима сума, посочена в поканата за доброволно изпълнение. На 14.03.2023 г. е постъпила молба от взискателя, с която сочи по коя банкова сметка да му бъде преведена сумата, както и отправя искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1044 лв. Към молбата е представен документ, представляващ празна бланка на договор за правна защита и съдействие, с попълнен единствено номер на договора – 0077460, както и адвокатско пълномощно, което в попълнено, но в представения препис от изпълнителното дело текстът е нечетлив. С обжалвания акт – разпореждане от 15.03.2023 г., съдебният изпълнител е присъдил в полза на взискателя разноски в размер на 1044 лв.

Обжалваният акт е незаконосъобразен.

Искането за присъждане на разноски от взискателя е заявено несвоевременно. Макар законът да не предвижда изрично краен момент, до който може да бъде заявено искането и представени доказателствата за разноските, разумно е да се приеме, че това следва да бъде извършено непосредствено, след като са извършени съответните разноски и при всички 2 случаи – преди приключване на делото. В случая взискателят представя пълномощно, съставено на дата, предхождаща образуване на изпълнителното дело, съответно – могъл е да заяви разноски за адвокат с молбата за образуване на делото. По силата на чл.433, ал.2 ГПК, изпълнителното производство приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението, ето защо следва да се приеме, че на 13.03.2023 г., с постъпване на сумите, посочени в поканата за доброволно изпълнение, са настъпили основанията за приключване на производството и всички искания, заявени след този момент, следва да се считат несвоевременни.

Основателно е и възражението на длъжника относно достоверността на датата на пълномощното на адвоката и номерирания към него договор.

Съобразно чл.181 ГПК, доколкото длъжникът е трето за договора лице, той има достоверна дата, считано от представянето му пред съдебния изпълнител – 14.03.2023 г. Към този момент е налице плащане на задълженията по изпълнителното дело, поради което други действия няма основание да бъдат извършвани, т.е. договорът за правна защита по приключило дело е сключен без валидно основание, доколкото липсва необходимост да се предоставя правна защита.

Не на последно място следва да се отбележи, че разноски за адвокатско възнаграждение могат да се присъдят, само при наличие на доказателства такова да е уговорено и възнаграждението да е заплатено. В настоящия случай представеният договор за правна защита и съдействие представлява празна, непопълнена бланка, в която единствено е вписан номер, но друго съдържание, включително уговорено възнаграждение и размера му, липсва.

Не са представени и доказателства за заплащане на възнаграждение в претендирания размер – 1044 лв. Това също представлява основание да отхвърли искането за присъждане на разноски.

По изложените съображения, обжалваното незаконосъобразно и следва да се отмени. разпореждане е

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане на съдебния изпълнител от 15.03.2023 г., по изп.д. №20238410400939, с което по искане на взискателя са присъдени 3 разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1044 лв.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4