Решение № 77 от 08.01.2020, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 77 08.01.2020 г. гр.Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ

На десети декември две хиляди и двадесета година в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Моника Яханаджиян секретар Ж.С., като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр. дело №4681 по описа на БРС за 2019 г.

Производството е образувано по искова молба на „Експо Вижън БГ“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.“Обеля-2“, бл.238, вх.Г, ет.1, ап.71, представлявано от Управителя Д. Х., адрес за призоваване и съобщения в .................., чрез адв.И.Н., против „ТК Рувитекс Индъстри“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Адам Мицкевич“ №3, ет.1, ап.3, представлявано от Управителя Н.Ч., с която се претендира установяване съществуването на вземания в полза на ищеца за сума в размер на 2520,00 лева с включен ДДС, представляваща неизплатено задължение по фактура №706/13.11.2017 г., 210,00 лева представляваща неустойка за забава по чл.6.1. от сключения между страните договор за услуга от 09.10.2017 г. и сумата от 10 458,00 лева, представляваща неустойка за забава по чл.6.2 от договора, ведно със законната лихва върху неизплатената главница, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№1903/2019 г. по описа на БРС.

Твърди се в исковата молба, че на 09.10.2017 г. между страните е бил сключен договор за услуга, по силата на който ищецът има качеството на изпълнител, а ответникът на възложител с предмет дизайн, изграждане, монтаж и демонтаж, транспорт на рекламен щанд за изложение ......................... в гр.П., Ф., срещу заплащане на възнаграждение от 7000 лева без ДДС.

Ищецът твърди, че качествено и в срок е изпълнило задълженията си по договора, поради което и е издал фактури с №№680/16.10.2017 г. на стойност 3000 лева с ДДС, №681/18.10.2017 г. на стойност 2800 лева с ДДС и №706/13.11.2017 г. на стойност 2520,00 лева. Твърди се още, че ответникът не е изпълнил задължението си да плати пълния размер на посочената в договора услуга, като остава за доплащане сума в размер на 30 % от цената или 2520,00 лева с ДДС, дължима по фактура №706/13.11.2017 г., за плащането на която има отправена нотариална покана от 15.01.2019 г., връчена на 22.01.2019 г. Твърди се и това, че за търсените суми има подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК, по което има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №1046/06.03.2019 г. по ч.гр.д.№1903/2019 г. по описа на БРС.

В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от надлежно упълномощения си процесуален представител – адв.Н., която поддържа иска и моли за уважаването му.

В срока по чл.131 от ГПК ответната страна се е възползва от правото си да депозира писмен отговор на исковата молба, в който иска се оспорва като неоснователен на подробно изложени твърдения, а именно, че между страните липсва валидно сключен писмен договор, тъй като подписът не е на представляващия дружеството ответник управител и в тази връзка без да оспорва уговорките между страните за проектиране, изработка, монтаж и демонтаж на рекламен щанд на изложение в П., оспорва твърдението на ищеца, че между страните има уговорени каквито и да е клаузи за неустойка, като по отношение на чл.6.2 от договора въвежда възражение за нищожност. Оспорва се и твърдението на ищеца, че изработеното е било прието без възражения от страна на ответника и в тази връзка се твърди, че подписът положен в приемо-предавателен протокол от 05.11.2017 г. за възложител е подписан от лице без представителна власт. Наред с това въвежда възражение за прихващане със сумата от 7932,66 лева с ДДС, за която има издадена фактура №427/11.12.2017 г., представляваща дължима от ищеца сума за материали и стенд, които не са им били върнати. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът не се представлява – редовно уведомен.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск е по чл.422 от ГПК, вр.чл.79 и чл.92, вр.чл.258 и сл. от ЗЗД, а възраженията на ответника за прихващане и нищожност са съответно с правно основание чл.59 и чл.26 от ЗЗД.

Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Приет като доказателство по делото е договор за услуга, от съдържанието на който става ясно, че е сключен на 09.10.2017 г. между страните по делото, като ищецът има качеството на изпълнител, а ответникът на възложител. Предмет на договора е извършването на дизайн, изграждане, монтаж и демонтаж, транспорт на рекламен щанд на изложение .................... в гр.П., Ф., като в чл.3, раздел III от договора са регламентирани и сроковете за изпълнението му – монтиране и предаване на рекламния щанд на възложителя на 05.11.2017 г. с подписване на приемо-предавателен протокол и демонтиране на 11.11.2017 г. Цената за изпълнение на договора е уговорена в размер на 7000 лева без ДДС, от които 70 % е уговорено да се заплатят авансово до три дни след подписване на договора, но не по-късно от 11.10.2017 г., а разликата от 30 %, представляваща окончателното плащане е уговорено от страните да се заплати до 10 дни след подписване на Приемо-предавателния протокол при предаване на щанда от изпълнителя на възложителя, но не по-късно от 22.11.2017 г. В раздел VI от договора страните са предвидили и санкции при забава в плащанията, като същите са в размер на 0,5 % за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от стойността на неизплатената сума и в размер на 1 % за всеки просрочен ден от стойността на неизплатената сума до пълното изплащане на дължимата сума при забава в плащанията повече от 30 дни.

Приет като доказателство по делото е подписан между страните на 05.11.2017 г. приемо-предавателен протокол, според съдържанието на който работата на изпълнителя е била приета без забележки.

Приети като доказателства по делото са фактури с №№706/13.11.2017 г., №681/18.10.2017 г. и №706/13.11.2017 г., от съдържанието на които се установява, че са издадени във връзка с изграждането на рекламен щанд на изложение ....................., гр.П..

Ищецът признава неизгодния за него факт, че по издадените от него фактури има извършени от ответника плащания в общ размер на 4900 лева с ДДС. По отношение на остатъка от 2520 лева с ДДС, за който има издадена от ищеца фактура с №706/13.11.2017 г., не са ангажирани доказателства за плащане от страна на ответника, като този факт не се оспорва от последния и се потвърждава от приложената на л.21-25 нотариална покана, приета като доказателство по делото.

В подкрепа на гореизложеното като фактология са и свидетелските показания на Л.Д., служител при ищеца, които съдът кредитира като достоверни и непротиворечащи на събрания по делото доказателствен материал.

По делото е приложено и ч.гр.д.№1903/2019 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието на което става ясно, че е образувано на 05.03.2019 г. по заявление на ищеца в настоящето производство, като по същото има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №1046/06.03.2019 г., с която е разпоредено длъжникът – ответник в настоящето производство да заплати на „Експо Вижън БГ“ ЕООД сумата от 13 188,00 лева, от която 2520 лева е частта от неплатеното възнаграждение по фактура №706/13.11.2017 г., а 10 668,00 лева е неустойката за забавено плащане, от която 210 лева е по т.6.1 от договора, а 10 458 лева е по т.6.2 от договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 05.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумите.

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

На първо място, при условията на чл.422 от ГПК са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.92 от ЗЗД за установяване на вземания на ищеца, предмет на издадена по ч.гр.д.№1903/2019 г. по описа на БРС

Заповед №1046/06.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Размерът на иска е под 25 000 лева, поради което и родово компетентен да се произнесе по него е настоящия съд.

Настоящият иск е предявен след успешно провеждане на производство по чл.410 от ГПК, в срока, предвиден в разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК, което го прави допустим, като за ищеца в настоящето производство съществува правен интерес от установяване на оспореното вземане за главница и неустойка, ведно със законна лихва със сила на присъдено нещо по отношение на длъжника.

Съобразно правилата на чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже, че е налице валидно сключен между страните договор за изработка, наименован от тях като договор за услуга, изпълнение на задълженията си по него, приемане на изработеното от страна на ответника и размера на дължимото възнаграждение.

Ответникът следва да докаже наличието на правопогасяващ факт – плащане и възраженията си.

В настоящето производство ответникът не прояви процесуална активност досежно възраженията си, че договорът и съпътстващият го приемо-предавателен протокол не са подписани от негов представител, поради което и същите останаха недоказани, като съдът приема, че ответникът е валидно обвързан от договорното правоотношение и възникналите с него права и задължения. Дори и да се приеме, че договорът е подписан за ответника от лице без представителна власт, то от приетите като доказателства банкови извлечения, л.35 и 36, издадени от „УниКредит Булбанк“ за периода 14.10.2017 г. – 16.10.2017 г. и за периода 18.10.2017 г. – 18.10.2017 г., от съдържанието на които се установява твърдения от ищеца факт за извършени от страна на ответника авансови плащания по издадените от него фактури с №№681/18.10.2017 г. на стойност 2880 лева и №680/16.10.2017 г. на стойност 3000 лева, се налага извод, че действията по подписване на договора са били потвърдени от търговеца. Този извод съдът извлича от нормата на чл.301 от ТЗ, съгласно която когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. По делото не се установи каквото и да е противопоставяне от страна на ответника, както във връзка с подписването на договора, така и във връзка със съпътстващия го приемо-предавателен протокол от 05.11.2017 г., поради което и настоящият съдебен състав приема, че ответникът е валидно обвързан, както от договора, чието съдържание е обективирано в писмена форма, така и от приемо-предавателния протокол, който удостоверява по несъмнен начин, че изработеното от ищеца е било прието от ответника без забележки.

С извършването и приемането на работата за ответното дружество е възникнало задължението да заплати уговореното възнаграждение. Ответното дружество нито твърди, нито доказа да е заплатило остатъкът от 2520,00 лева с ДДС, за който има издадена фактура №706/13.11.2017 г., поради което и предявеният в тази му част иск е основателен и доказан по размер и следва да се уважи ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 05.03.2019 г.

При тези обстоятелства е налице неизпълнение на парично задължение, за което съгласно чл.6 от договора е уговорено от страните плащане на неустойка, като съгласно т.1 на чл.6, същата е в размер на 0,5 процента за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от стойността на неизплатената сума, а съгласно т.2 на чл.6, при забава в плащанията повече от 30 дни възложителят дължи неустойка за забава в размер на 1 % за всеки просрочен ден от стойността на неизплатената сума до пълното изплащане на дължимата сума.

Съгласно нормата на чл.92, ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение от вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват като кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.

Не се твърди и не се установява от съда договорената в чл.6.1 от договора неустойка да противоречи на закон или правна норма. Така регламентирана клаузата е действителна, не противоречи на добрите нрави, нито е без основание, поради което и претенцията на ищеца за заплащането й в размера от 210,00 лева се явява основателна и следва да се уважи.

Разпечатката съдържа 34 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7ed3b82f-a440-4846-8732-558bd41a0a63