Решение № 95 от 24.04.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. гр. Добрич, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243200500652 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба с рег. № 2139/04.07.2024 год. (получена по пощата, с дата на пощенското клеймо 01.07.2024 г.) на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителните директори В.В.И. и В.М., чрез юрисконсулт К. М., срещу решение № 69 от 29.05.2024 г. на Районен съд - К. по гр. дело № 57/2023 г., с което въззивникът на основание чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД е осъден да заплати на К. Р. Ж. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. К., сумата от 2 304 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. Съдът е осъдил също така „Застрахователна компания Лев Инс“ АД да заплати на К. Р. Ж. на основание чл. 86 от ЗЗД обезщетение за забавено плащане на главното задължение в размер на 93,16 лв., както и сторените по делото съдебни разноски в размер на 1 028 лв.

Жалбата, предмет на разглеждане по настоящото дело, е постъпила на 1

01.07.2024 г. от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчен на жалбоподателя, чрез неговия процесуален представител на 15.06.2024 г.

При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК. В жалбата не е отправено искане за събиране на нови доказателства по смисъла на разпоредбата на чл.

260, т. 6 от ГПК.

Според жалбата решението на районния съд е неправилно, необосновано и в противоречие със събраните по делото доказателства.

Оспорват се изводите на РС - К. за основателност на предявените искове, които изводи са обосновани в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Въззивникът, в качеството му на ответник в първоинстанционното производство, настоява, че в условията на пълно и главно доказване, не е установено наличието на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 432 от КЗ, като в тази връзка се оспорва изцяло механизма на настъпване на ПТП, така както е изложен от ищеца. Сочи се, за да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, възникнало от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. В случая водачът на л.а. марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № *** не е проявил противоправно поведение, което да се явило пряка и непосредствена причина за настъпилото ПТП. Според въззивника процесното ПТП от техническа гледна точка е било непредотвратимо за водача на тегленото МПС, застраховано при ответното дружество. Водачът на тегленото МПС е бил поставен в обективна невъзможност да избегне удара между 2 автомобилите, а единствено водачът на теглещото МПС е имал възможност да предотврати ПТП. Същият е следвало да съобрази маневрата си за заобикаляне на спрялото МПС така, че да не постави водача на тегленото МПС в ситуация, в която траекторията на тегленото МПС да минава през паркираното МПС.

На следващо място, според въззивника, районният съд неправилно е определил размера на дължимото обезщетение, което не съответствало на реално претърпените от застрахования имуществени вреди. Районният съд не е съобразил, че присъденото обезщетение е следвало да бъде намалено със стойността на увреденото МПС по цени за скрап. В противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване на собственика на увредения автомобил със сумата, която би получил ако предаде автомобила за скрап.

Оспорва се също така предявеният иск по чл. 86 от ЗЗД по основание и размер. Предвид изложеното се настоява за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от въззиваемата страна, чрез упълномощения адвокат М. Я. от АК – гр. Добрич, според който решението на Районен съд – К. като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

Производството по гр. дело № 57/2023 г. по описа на Каварненския районен съд е образувано по искова молба с рег. № 483/10.025.2023 г. на К. Р.

3

Ж. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. К., чрез упълномощения адвокат М. Я., с която срещу Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано заедно от изпълнителните директори П.В. Д. и В.В.И., са предявени обективно съединени искове за заплащане на сумите от: 2 560 лв., предявен като частичен иск, целият в размер на 5 060 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди по образуваното пред ответника производство по щета № 2401-5000-22-000131, изразяващи се в нанесени щети върху лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № ***, претърпени вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на *** г., около 10,30 ч. в гр. К., предизвикано виновно от водача на лек автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“ с ДК № ***, със сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ № BG 22 / 122001381012, със срок на действие от 12.05.2022 г. до 11.05.2023 г., който автомобил се е предвижвал, теглен с гъвкава връзка /въже/ от лек автомобил, марка „Рено“, модел „Клио“ с ДК № ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 93,16 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главното задължение, определено по размер на законната лихва за времето от 03.10.2022 г. – датата, на която ответникът е постановил отказ да заплати застрахователно обезщетение до датата на подаване на исковата молба – 10.02.2023 г., както и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание чрез упълномощения адвокат, на *** г., около 10,30 ч. в гр.

К., се е движел лек автомобил, марка „Рено“, модел „Клио“ с ДК № ***, управляван от Г.И.Г., теглейки на буксир с гъвкава връзка (въже) лек автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“ с ДК № ***, с водач А. П. Т.. По същото време в най-десния край на дясната пътна лента на същата улица бил паркиран лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № ***, собственост на К. Р. Ж.. При разминаването на теглещият и тегленият автомобили с автомобила на ищеца, л.а. „Опел“ се отклонил от траекторията си на движение и се е ударил с предната си дясна част в задната лява част на л.а. „Фолксваген“. В резултат на това са нанесени следните щети за последния автомобил: облицовка на предна броня, лайсна, задна лява броня, ляв стоп, 4 заден ляв панел, заден ляв подкалник PVC, задна престилка, отдушник на багажник – ляв, заден мост

Сочи се, че за настъпилото ПТП бил съставен Двустранен констативен протокол за ПТП. Във връзка с нанесените щети по автомобила, ищецът реализирал разходи и в размер на 60 лева, за диагностика на ходова част и сВ.не на задна броня. Посочва, че лекият автомобил, който реализирал ПТПто при управлението си е бил застрахован в ответната застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с полица № BG 22/122001381012, с начална дата на покритие от 12.05.2022 г. и крайна дата 11.05.2023 г. По повод предявената от ищеца претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди, ответното дружество образувало производство по щета №2401-5000-22-000131, по която дружеството се произнесло с отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, поради липса на представени документи, от които да се направи извод за безспорна вина на водача на застрахованото в ЗК „Лев Иинс“ АД МПС „Опел Астра“ с рег. № ***.

С писмена молба вх.№2984/12.10.2023г. ищецът е направил на основание чл. 214 от ГПК искане за изменение на предявения иск, чрез неговото увеличение до размера на сумата от 3 209,43 лева. С молба вх. № 1449/08.05.2024 г. ищецът е поискал намаление на предявения иск от 3 209,43 лева на 2 304 лева.

С протоколно определение от 08.05.2024 г., съобразно искането на ищеца, обективирано в молба с вх. 1449/08.09.2024 г., съдът е допуснал намалението на предявения главен иск от 3 209,43 лв. на 2 304,00 лева.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК застрахователна компания „Лев Инс“ АД е депозирала писмен договор, според който предявените искове са неоснователни и недоказани. Оспорва се наличието на покрит риск по застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективиран в застрахователна полица

№BG22/122001381012. Съображенията на ответника са свързани с обстоятелството, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 479, ал. 1 от КЗ, тъй като застрахователят на тегленото МПС „Опел Астра“ с ДК № *** не носи отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение за вредите от настъпилото ПТП, а такава отговорност носи застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на теглещото МПС 5

– „Рено Клио“ с рег. № ***.

Според посочената разпоредба на чл. 479, ал. 1 от ГПК вреди, нанесени от ремарке по чл. 481, ал. 1, изречение второ и ал. 2, т. 3, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно превозно средство.

Аргумент в подкрепа на този извод ответникът извлича от установената фактическа обстановка по делото: към момента на настъпване на ПТП л.а. автомобил „Опел Астра“ с ДК № *** е бил теглен от л.а. „Рено Клио“ с рег. № ***, респ. тегленият автомобил е бил функционално зависим от теглещия автомобил.

Извън тези възражения ответникът настоява, че в случай на установена вина на водача на „Опел Астра“ за настъпване на ПТП, отговорност за вредоносното събитие носи и водача на л.а. „Рено Клио“. Ответникът оспорва механизма на настъпване на ПТП, изложен в исковата молба, както и виновното поведение на водача на МПС „Опел Астра“, застраховано в ЗК „Лев Инс“ АД. Твърди, че не са налице основания за ангажиране на договорна отговорност на ответника, защото водачът на МПС „Опел Астра“ няма вина за настъпването на ПТП.