Определение № 4059 от 19.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4059 гр. София, 19.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Маврова

Членове:

Стилияна Григорова

Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Въззивно частно гражданско дело № 20261100501360 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 вр. чл. 420, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от Л. Д. Г., заявител, срещу определение № 4417 от 27.10.2025 г. по ч.гр.д. № 893/2025 г. по описа на СРС, 168 състав в частта, в която принудителното изпълнение е спряно при условие, че длъжникът О.В.О. внесе обезпечение в размер на 700 лева.

Жалбоподателят моли обжалваното определение да бъде отменено изцяло или евентуално в частта на определеното обезпечение от 700 лева и да се определи гаранция в пълния размер на вземането. Твърди, че неправилно съдът е приел длъжникът да има качеството „потребител“ и че размерът на обезщетението не следва да надхвърля 1/3 от вземането. Имотът, за който се дължал наем бил предназначен за заведение за обществено хранене и това изключвало потребителската защита за О.О..

От длъжника е постъпил отговор, в който заявява, че определението е правилно; че имал качеството „потребител“; че не дължал наем за период след неплащане на две последователни наемни вноски, тъй като в този случай договорът автоматично се прекратявал.

Съдът, като взе предвид съображенията, изложени в частната жалба и данните по делото, намира за установено следното:

Със заповед № 1430/14.01.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 893/2025 г., поправена с 1 разпореждане № 12254/20.01.2025 г. сезираният съд е разпоредил длъжниците О.В.О. и Р.Г.О. да заплатят солидарно на заявителя Л. Д. Г. сумата от 7 000 лева, представляваща главница за неизплатени месечни наеми за периода декември 2023 г. – януари 2025 г., дължими по договор за наем от 16.09.2020 г., с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва от 06.01.2025 г. до окончателното изплащане, както и държавна такса в размер на 140 лева и 950 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

Допуснато е незабавно изпълнение на заповедта по чл. 417 от ГПК от 14.01.2025 г. и е издаден изпълнителен лист в полза на заявителя.

Образувано е изп.д. № 20257810400908 по описа на ЧСИ peг. № 781. На 29.09.2025 г. на длъжника О.О. е била връчена покана за доброволно изпълнение.

На 13.10.2025 г. О. е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение и молба с искане за спиране на принудителното изпълнение.

Посочил е основанието по чл. 420, ал. 1 от ГПК, но възражението е мотивирано с оспорване на вземането в неговата цялост, тъй като според чл. 7 от договора за наем при неплащане на две последователни месечни наемни вноски договорът автоматично се прекратявал. Последното плащане наемателите извършили на 23.07.2024 г.

С обжалваното определение № 44717/27.10.2025 г. съдът е коментирал липсата на внесено обезпечение, макар да било направено искане за определяне на неговия размер. Направил е и разграничение с искането за спиране по чл. 420, ал. 2 от ГПК. Като е приел, че е сезиран с молба по чл. 420, ал. 1 от ГПК, съдът е определил размер на обезпечението в размер на 700 лева и при условие, че то бъде внесено, е допуснал спиране на принудителното изпълнение.

С разпореждане № 166311/27.10.2025 г.е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането по заповедта.

С молба от 12.12.2025 г. Л. Г. е представила доказателства за подаване на искова молба за установяване съществуването на вземането по заповедта.

След извършена служебна проверка на обжалвания съдебен акт, настоящата съдебна инстанция намира обжалваното определение за недопустимо по следните съображения:

2

Основанията за спиране на изпълнението по чл. 420 от ГПК са разделени в две групи: основания за спиране по силата на закона (ex lege) и основания за спиране по разпореждане на съда.

Съгласно чл. 420, ал. 1 от ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, ал. 1, т. 1 – 9 от ГПК, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД. Когато длъжникът е потребител, обезпечението е в размер до една трета от вземането. В случая документът, от който произтича вземането, е договор с нотариална заверка на подписите (чл.

417, ал. 1, т. 3 от ГПК). Следователно, подаването в срок на възражение срещу заповедта за изпълнение и предварително представяне от длъжника на надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД спира изпълнението по силата на закона. В определението си съдът само констатира и прогласява настъпилото спиране. Съгласно трайната практика по чл. 250 ГПК (отм.), обезпечението трябва да е представено с възражението и да е в размер на дължимата сума, заедно с лихвите до датата на депозиране на възражението, което следва да се възприеме и по действащия ГПК. В този смисъл обезпечението по чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД е определено от закона, а не определяемо, поради което и за съда не съществува задължение да дава указания на длъжника във връзка с размера му (В този смисъл определение № 163/01.03.2010 г. по ч.т.д. № 504/2009 г. на ВКС, II т. о. и определение № 293/22.05.2009 г. по ч.т.д. № 285/2009 г. на ВКС, I т. о.).

Различна е хипотезата на чл. 420, ал. 2 от ГПК. Съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; или 3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.

В настоящия случай, макар длъжникът да е посочил основанието по чл.

420, ал. 1 от ГПК, мотивите на възражението се основават на хипотезата по чл.

420, ал. 2, т. 1 от ГПК. Това е така, защото длъжникът категорично отрича да дължи претендираната със заявлението сума, като в подкрепа на тези свои възражения представя писмени доказателства. При условията на определена от съда гаранция О. е поискал спиране в молба от 31.10.2025 г., подадена след 3 произнасяне на съда с обжалваното определение от 27.10.2025 г.

Съдът не е обвързан от квалификацията на искането, а следва да изходи от неговото съдържание. То сочи недвусмислено на основанието по чл. 420, ал. 2, т. 1 от ГПК, за което мотиви в определението от 27.10.2025 г. не са изложени. Вместо това, районният съдия се е произнесъл с недопустим диспозитив. Дори и да е искал спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 1 от ГПК, съдията докладчик дължи да провери внесено ли е обезпечението и да констатира спиране.

С обжалваното определение районният съд се е произнесъл по незаявено с подаденото в срок искане за спиране на незабавното изпълнение: вместо по чл. 420, ал. 2, т. 1 от ГПК, по чл. 420, ал. 1 от ГПК. О. е обосновал искането си единствено на съображения за недължимост на вземането по заповедта, за което е представил писмени доказателства – основание по чл.

420, ал. 2 от ГПК.

С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното определение по чл. 420, ал. 1 от ГПК е недопустимо, тъй като е постановено по непредявено и непоискано от длъжника основание за спиране на изпълнението, което налага обезсилването на първоинстанционният съдебен акт и връщането му на районният съд за произнасяне по молбата за спиране на изпълнението на заявеното от длъжника основание по чл. 420, ал. 2 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА определение № 44717/27.10.2025 г. по ч.гр.д. № 893/2025 г. по описа на СРС, 168 състав, с което е допуснато на основание чл. 420, ал. 1 от ГПК спиране на принудителното изпълнение по изп.д. № 20257810400908 по описа на ЧСИ, рег. № 781 при условие, че бъде внесено обезпечение в размер на 700 лева.

ВРЪЩА делото на СРС за произнасяне по искането на О.В.О. за спиране на изпълнението на посоченото от него основание - чл. 420, ал. 2 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5