Решение № 86 от 03.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. София, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана К. А.а при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Диана К. А.а Гражданско дело №

20221110157839 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. Т. К., ЕГН **********, в качеството си на собственик на ...... в Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. С, с адрес на кантората гр. С срещу Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. С, представлявана от управителя ИЛ.

Ищецът твърди, че на 29.09.2022 г. било проведено общо събрание на етажната собственост, находяща се на адрес в гр. С, като за проведеното общо събрание, взетите решения и съдържанието на протокола от него, ищецът е узнал и се запознал, след като е получил съобщение чрез мобилното Приложение WhatsApp на дата 04.10.2022 г., заедно с протокола от проведеното на 29.09.2022 г. общо събрание.

Твърди, че не е била спазена процедурата, предвидена в чл. 13 от ЗУЕС за свикване на Общото събрание, както и че изготвеният протокол не отговарял на изискванията, посочени в ЗУЕС, регламентирани в чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС. Според ищеца процесният протокол е незаконосъобразен, изготвен в нарушение на чл. 15, ал. 5 и ал. 6 от ЗУЕС, тъй като не съдържал законоустановените реквизити, не била спазена законоустановената форма при съставянето му и липсвало изрично посочване на мястото на провеждане на процесното общо събрание.

Поддържа, че в протокола от проведеното на 29.09.2022 г. общо събрание липсвали подписи на явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представлявали, поради което и не ставало ясно дали общото събрание е имало нужния кворум за провеждането му, нито можело да се прецени колко идеални части от общите части са представени на събранието. Никъде не били представени пълномощни от собствениците и ползвателите, който не са могли да участват в общото събрание.

Сочи, че не ставало ясно дали решенията са взети с мнозинство - повече от 50 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост, понеже не били 1 отбелязани поименно гласувалите етажни собственици, начинът, по който са гласували „за“, „против“ или „въздържал се“, техен подпис, което е в нарушение на чл. 16 ал. 5 от ЗУЕС. Изтъква, че не била спазена и процедурата по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС - протоколът от 29.09.2022 г. не бил обявен по предвидения в закона ред.

Липсвал протокол от управителя за поставеното съобщение със съставения протокол, в който да е посочен датата, часът и мястото на поставяне на съобщението.

Твърди, че решенията взети по т. 2 от дневния ред, касаещи определянето на такса за Ап. 17, са изцяло незаконосъобразни, до степен на нищожност, тъй като в настоящия случай била приложима хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, според която не се заплащат разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост от собственик, ползвател или обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Общото събрание на сграда, находяща се на адрес: гр.

С, не е посочило изрично начин на разпределяне на разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост, предвид на което следвало да се прилага нормата на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, която гласи, че разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.

Сочи, че в нарушение на ЗУЕС, етажната собственост приела решение за заплащане на такса в размер на 160 лева месечно, за което използвала приетата в същата точка от дневния ред такса в размер на 10 лева. Таксата в размер на 10 лева била дължима за всички собственици, обитатели и ползватели, и членовете на техните семейства, но неправомерно и в разрез с постановеното в ЗУЕС, етажната собственост използвала терминът „легло“ и увеличила приетата такса четирикратно, след което отново увеличила същата такса четирикратно, съгласно приетото увеличение за извършваната дейност от ищеца.

Ищецът твърди, че взетото решение по т. 2 е незаконосъобразно и иска същото да бъде отменено като недействително.

Прави се искане за присъждане на направените съдебни разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи, че при свикването и провеждането на общото събрание на етажните собственици са спазени всички изискуеми от страна на собствениците процедури и изисквания на ЗУЕС.

С Определение № 32588 от 30.11.2022 г. настоящият съдебен състав е уважил искането за допускане на обезпечение на предявения иск чрез налагане на посочената в исковата молба обезпечителна мярка. Мотивите за уважаване на искането се състоят в това, че съдът е намерил за допустим и вероятно основателен предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 40, ал.1 от ЗУЕС. Искът е допустим, доколкото съдът е установил, че исковата претенция отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и произлиза от лице, което има правен интерес, родово подсъдна е на районен съд като първа инстанция, защото е предвидена специална подсъдност за иска по чл.40, ал.1 от ЗУЕС, искането за допускане на обезпечение по аргумент от чл.390 ал.1 от ГПК е заявено пред съда по адрес на ищеца.

Относно вероятната основателност на иска, съдът е заключил за наличието на това изискване от представените с исковата молба писмени доказателства и тяхната убедителност.

Поради кумулативното наличие на законовите изисквания, съдът е допуснал обезпечителната мярка „Спиране на изпълнението на Решение на Общото събрание на ответната ЕС, а именно решението по т. 2, предложение трето на Общото събрание на етажната собственост („ОСЕС“) на сграда, находяща се в гр. С, проведено на 29.09.2022 година.“

2

Въз основа на Определението е издадена Обезпечителна заповед № 1153/30.11.2022 година.

В съдебно заседание по делото за ищеца, редовно призован, се е явил надлежно упълномощен процесуален представител.

Ответникът, редовно призован, не се е явил лично, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. А., който прави признание на иска. Не възразява относно разноските, претендирани от ищеца.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на които и след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл. 12 ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:

Доказа се, че ищецът е собственик на имот в процесната сграда, видно от приложения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ....... вписан в служба по вписванията с вх. Рег. № ..........

Доказа се, че ищецът в качеството му на етажен собственик в процесната сграда е бил засегнат от т. 2 от Протокол на ОС на ЕС от 29.09.2022 г., с което ежемесечната такса за поддръжка от 10 лева за апартамент е увеличена на 160 лева, като се изчислява, вземайки предвид броя легла и умножавайки го четирикратно, както е прието с решение на ОС.

В хода на съдебното производство бе направено признаване на иска в открито съдебно заседание, видно от Протокол от 27.03.2024 г.

Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствената съвкупност, като следва да се посочи, че доказателствата са еднопосочни и безпротиворечиви.

Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е мотивиран да стори следните правни изводи:

В настоящото производство е предявен преобразуващ иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решение на общо събрание на етажната собственост. Исковата претенция е допустима, като предявени от лице, което твърди и доказва правен интерес, пред местно и родово компетентния съд.

По същество

В хода на съдебното дирене се доказа по безспорен начин, че ответникът е собственик на жилищен имот в сградата в режим на етажна собственост.

Доколкото ЗУЕС изисква предявяване на иска в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7, установи се, че срокът е спазен, тъй като исковата молба е предявена пред компетентния съд на 26.10.2022 г., а процесното решение на общото събрание на етажната собственост е от 29.09.2022 г.

Безспорно е по делото, че ответникът признава иска в последното открито съдебно заседание. Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 и 2 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, а в мотивите си съдът е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

С оглед на това нормативно основание настоящият съдебен състав признава исковата претенция за основателна.

По разноските

По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, съдът следва да се произнесе по отговорността за разноски в исковото и обезпечителното производство. При този изход на спора, вземайки се предвид размера на уважените претенции, на ищеца се дължат разноски за производството. Ищецът доказва, че е сторил разноски пред съда за заплатена държавна 3 такса и заплатено адвокатско възнаграждение, общо в размер на 760,00 лева, които следва да му бъдат присъдени.

На ответника не следва да се присъдят разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл. 40, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението по т. 2, предложение трето на Общото събрание на етажната собственост на сграда, находяща се в гр. С, проведено на 29.09.2022 година, касаещо определянето на такса за ап. 17, собственост на ищеца Т. Т. К., ЕГН **********.

ОСЪЖДА Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. С, представлявана от управителя ИЛ да заплати на Т. Т. К., ЕГН **********, в качеството си на собственик на ...... в Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. С, с адрес на кантората гр. С сумата на сторените разноски в исковото производството по гр. дело № 57839/2022 година по описа на Софийски районен съд, а именно: заплатена държавна такса – 40,00 лева, заплатено адвокатско възнаграждение - 720,00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4