Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 235 от 07.12.2022, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно гражданско дело 237/2022
Вид
Решение № 235
Подписан
07.12.2022
В сила
07.12.2022
Състав
Ваня Драганова Богоева, Веселина Димитрова Джонева, Евгения Христова Стамова

Цитирани разпоредби

  • чл.179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.7 изр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.150 · Закон за движението по пътищата
  • чл.42 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.84 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.500 ал.1 т.1 и ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.500 ал.1 т.1 и ал.2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Кюстендил, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20221500500237 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „ Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по подадени въззивни жалби, насочени срещу различни части от решение №141/07.03.2022 г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д.

№1115/2021г. по описа на същия съд, както следва:

- въззивна жалба от Б. Й. М., действащ чрез особения представител адв.К. Д. от АК-Кюстендил, със служебен адрес: гр.Кюстендил, ул.„Цар Освободител“ №64, ет.2, кантора 13, и

- въззивна жалба от „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.„Княз Ал.Дондуков“ №68.

С подадената от Б. Й. М., чрез особения представител адв.К.Д., въззивна жалба, се атакува решението на КнРС в частта, в която съдът е признал за установено между „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК ********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Княз Ал. Дондуков“ №68 и Б. Й. М., с ЕГН ********** от гр.Кюстендил, ул."Л."***, че в полза на ищцовото дружество съществува против ответника вземане за сумата от 4873.34 лева - главница, представляваща изплатените от ищеца застрахователни обезщетения по преписка №210241346, №210241345 и №210241376, във връзка с претърпени от Д.Е. Й. и М.Р.С. неимуществени вреди и във връзка с увреждания на л.а. марка „Алфа Ромео“ с рег.№******** в следствие на ПТП, настъпило на 11.03.2017г., ведно 1 със законната лихва върху главницата считано от 19.02.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 474.04 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 18.02.2018г. до 18.02.2021г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д.№312/2021г. по описа на КнРС, както и в частта, в която ответника е осъден да заплати на ищцовото дружество деловодни разноски по компенсация в размер на 170.86 лева – сторени разноки в заповедното производство и 1321.17 лева разноски в исковото.

Въззивникът, чрез назначеният по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител адв.К. Д., оспорва правилността на решението на районния съд в обжалваната част, приемайки същото за порочно, несправедливо, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон. Акцентира се на неправилно възприета от решаващия съд фактическа обстановка и изградени на база на последната неправилни изводи, водещи до порочност на решението в обжалваната част. На тази плоскост се оспорва доказателствената стойност на събраните в производството гласни доказателства от пострадалите от деликта лица. Сочи се неяснота относно изводите и мотивите на съда за присъждане на регресната претенция, твърдейки, че направените изчисления са неправилни.

Липсвала и яснота защо при частично уважаване на претенцията за мораторна лихва върху главното вземане, не са уважени направените възражения за погасяване на вземанията по давност. Не ставало ясно и откъде съдът е извел наличието на причинна връзка между деянието и настъпилите вреди. Възразява се срещу размера на настъпилата щета, като се сочи, че при своевременно оспорване на заключението на вещото лице, съдът изцяло се бил доверил на последното. Доказателствената съвкупност не била правилно анализирана, а само изброена в мотивите на оспорвания съдебен акт. При задълбочен анализ на последната се стигало до извод за неоснователност на исковата претенция. Искането е за отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на исковата преетнция.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна – „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********, е депозирала отговор по въззивната жалба. Оспорват се изложените във въззивната жалба доводи като неоснователни и необосновани. Подробно се анализират представените с исковата молба писмени доказателства, които в съвкупността си, безспорно установявали основателността на исковата претенция, нейният размер и причинноследствената връзка между противоправното поведение на ответника и настъпилите вреди.

Поддържа се искане за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се деловодни разноски за въззивното производство.

С постъпилата въззивна жалба от „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********, се обжалва решението на районния съд, в частта, в която съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от „Дженерали застраховане“ АД, против Б. Й. М. искове да бъде признато за установено вземането на ищцовото дружество срещу ответника за горницата над 4 873.34 лева главница до пълно претендирания размер от 5 373.37 лева, както и за горницата над 1 474.04 лева мораторна лихва до пълно претендирания размер от 2

1 855.45 лева.

Решението в обжалваната част се приема за неправилно. Счита се, че необосновано съдът е приел, че изплатеното в полза на пострадалия Д.Е. Й. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, следва да се намали, тъй като последният не бил доказал, че е претърпял „мозъчно сътресение“. Акцентира се, че токова увреждане не е сочено нито в исковата молба, нито в производството по делото, както и че такова увреждане е взето предвид при изплащане на обезщетението. В тази насока се пояснява, че в приложеното по делото споразумение от 28.08.2017г. , в което били посочени претърпените от Й. телесни увреждания, липсвало соченото от съда „мозъчно сътресение“. Премахвайки от изплатеното обезщетение стойността на увреждане, което никога не е било претендирано, районният съд е постановил неправилен в тази си част съдебен акт. При задълбочен анализ на приложените в производството доказателства въззивното дружество мотивира извод, че правилно е определило и съответно изплатило размера на дължимото обезщетение на пострадалия Й..

Поддържа се искане за отмяна на решението в охвърлителната му част и изцяло уважаване на исковите претенции. Претендират се разноски за заповедното и двете искови производства.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК насрещната страна – Б. Й. М., чрез особения представител адв.К.Д., е депозирала отговор по въззивната жалба. Счита, че правилно районният съд е отхвърлил иска в тази му част. Иска се потвърждаване на решението в обжалваната част. Възразява се срещу претендираните разноски от страна на въззивното дружество.

ОС - Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото прие, че въззивните жалби са допустими, като подадени в срок, от страни, които имат право на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства (във въззивното производство не са приобщавани такива), в контекста на заявените от страните оспорвания и възражения, намира следното от фактическа страна:

РС-Кюстендил е бил сезиран с предявени от „Дженерали застраховане“ АД, с ЕИК ********, против Б. Й. М. с адрес в гр.Кюстендил, обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника М., че в полза на ищцовото дружество съществува вземане срещу него за сумата от 5 373.37 лева - главница, представляваща подлежащи на възстановяване на ищеца изплатени от него застрахователни обезщетения по преписки с №210241346, №210241345 и №210241376 във връзка с претърпени от лицата Д.Е. Й. и М.Р.С. неимуществени вреди и във връзка с имуществени такива, изразяващи се в увреждания на лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с рег.№********, настъпили при ПТП на датата 11.03.2017г., причинено виновно от Б. Й. М., като водач на лек автомобил марка „Ровер 420“ с рег.№********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.02.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1855.45 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 25.09.2017г. до 18.02.2021г.

3

По делото не е било спорно, че към датата 11.03.2017г. за лекия автомобил марка „Ровер 420“ с рег.№******** е имало сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при дружеството „Дженерали застраховане“ АД по полица BG/**************.

От представения по делото и неоспорен от ответната страна протокол за ПТП №1509013 от 11.03.2017г., изготвен от мл. автоконтрольор при ПП – ОД на МВР е установено, че на 11.03.2017г., в гр.Кюстендил, на кръстовището, образувано от пресичането на улиците „Цар Освободител“ и „Даскал Димитрий“ ответникът Б. М., управлявайки лекия автомобил марка „Ровер 420“ с рег.№********, собственост на Л.А.С., е причинил ПТП като е предприел маневра „изпреварване“ без да съобрази, че движещият се пред него участник в движението ще завива наляво, в резултат на което ударил управлявания от Д.Е. Й. лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с рег.№********, собственост на същия, при което настъпили увреждания за двата автомобила. В протокола за ПТП е било вписано, че водачът М. е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма – над 1.2 промила, както и без свидетелство за управление на МПС. Установено е, че в управлявания от Д.Е. Й. автомобил към момента на настъпване на ПТП е имало пътник, а именно - М.Р.С..

Видно от приобщените от КнРС документи, на Б. Й. М. във връзка с гореописаното ПТП е бил съставен акт за установяване на административно нарушение от дата 11.07.2013г., а в последствие на 31.03.2017г. е било издадено наказателно постановление №17-1139-000365/31.03.2017г. за нарушения на чл.42 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.150 от ЗДвП, с което на М., на основание чл.179 ал.1 т 5 предл.6 и чл.177 ал.1 т.2 предл.1 от ЗДвП, са били наложени административни наказания глоби.

На 07.04.2017г. Д. Й. отправил към „Дженерали застраховане“ АД покана за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди в резултат на виновно причиненото от М. ПТП, към която приложил два броя амбулаторни листове и медицинско свидетелство. Според амб.лист с №1765/14.03.2017г., издаден от ОПЛ, Й. е бил прегледан с оплаквания, че на 11.03.2017г. е претърпял ПТП и чувства главоболие, световъртеж, гадене, болки в ляв крак и в дясна ръка, тежест в гърдите. Поставена е диагноза „последици от злополука, свързана с МПС“; не е била изписана терапия. От амб.лист №000260/14.03.2017г. се установява, че на същата дата Й. е бил прегледан от хирург. Поставена е диагноза „контузия на гръден кош“, с придружаващо заболяване „други повърхностни травми на раменния пояс и мишницата“ и „мозъчно сътресение“. При прегледа е констатирана палпаторна болка в областта на лявото ухо и темпорално с лек оток; в областта на лявата мишница и рамото – оток с хематом и палпаторна болка; в областта на гърдите – палпаторна болка и отслабено везикуларно дишане със зачервяване по типа на колан; в областта на лявото бедро – оток с палпаторна болка. Назначена е терапия с компреси и аналгетици.

По образуваната преписка по щета при застрахователя, между дружеството и Д.Й.

4 е било подписано споразумение на дата 28.08.2017г., в което страните са се съгласили, че в резултат на настъпилото на 11.03.2017г. ПТП, причинено виновно от Б.М., Й. е получил телесни повреди, изразяващи се в контузия на главата, контузия и хематом на лявата ръка, контузия на гръден кош и контузия на левия крак, както и, че за така претърпените от Й. вреди на същия се следва заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 2 500 лева, включващи и преживения стрес и неудобства и всички бъдещи вреди. Обезщетението е било изплатено на Й. на 01.09.2017г.

На 07.04.2017г. до застрахователното дружество покана за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отправила и спътничката на Й. – М.С. като към поканата е приложила амбулаторен лист с №000394/14.03.2017г. за извършен преглед от психиатър с поставена диагноза „остра реакция на стрес“. Според анамнезата, пациентката се е оплакала, че след ПТП на 11.03.2017г., когато тя и приятеля й били блъснати от пиян шофьор, изпитва страх да излиза навън, да се качва в превозно средство, не може да спи, сънува кошмари, свързани със случилото се, страхува се за сигурността на приятеля си, не може да се храни, има постоянно главоболие, световъртеж и гадене, загуба на телесно тегло. Вписано е, че обективно С. е с остра стресова реакция с изобилна НВ симптоматика, тревожни очаквания, кошмарни сънища, свързани с преживяното, избягващо поведение, депресивни нагласи за бъдещето, церебрастенни, мигренозни симптоми, резултат от преживения стрес. Предписана е медикаментозна терапия.