Решение № 1281 от 12.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1281 гр. София, 12.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело № 20251100901655 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 274 - 278 ГПК.

Образувано е по жалба на „Омниса България“ ЕООД срещу отказ № 20250813160651/15.08.2025 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията по заявление - Образец Б7 № 20250813160651/13.08.2025 г.

Доводите са за незаконосъобразност, изведени при твърдения за неправилно тълкуване на чл.63, ал.6 от ЗМИП, който не създава задължение за посочване в декларацията по чл.63, ал.4 ЗМИП на всички юридически лица, упражняващи пряк и непряк контрол върху съответното дружество, още повече в хипотеза на изключението по § 2, ал.1, т.1 от ДР на ЗМИП, в което попада дружеството. В тази хипотеза последното е освободено от задължението да сочи действителен собственик, тъй като дружеството, което го контролира е публично и по отношение на това дружеството информацията за собствеността се събира и съхранява от специалните органи, регулатори на пазара, което прави безпредметно оповестяването на тези данни в ТР. Длъжностното лице е излязло извън обхвата на дължимата проверка като е изискало документи за недекларирани обстоятелства, касаещи веригата на собственост на дружеството и не следва да извършва проверка за истинност на данните, предмет на декларацията по чл.63, ал.4 ЗМИП, както и в тази връзка е направило необоснован извод, че представената декларация не по образец по ППЗМИП, изменен през 2024 г.

Постановеният отказ е мотивиран с това, че в представената декларация по чл.63, ал.4 ЗМИП не са посочени данни и от представените доказателства не се установява връзката между българското дружество и посоченото публично дружество, чрез което се упражнява контрол, съответно не може да се проследи веригата на собственост, а отделно от това представената декларация не е съгласно изменения през 2024 г. образец по ППЗМИП.

От Агенция по вписванията е постъпил отговор, в който се излагат съображения за законосъобразност на отказа, идентични с изложените в обжалвания акт. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 150 лв.

1

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, в законоустановения срок и от страна, която има интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

От жалбоподателя „Омниса България“ ЕООД е подадено заявление Образец Б7 № 20250813160651/13.08.2025 г. с искане за вписване по партидата на дружеството на „ККР & Ко“ ИНК, публично дружество като юридическо лице, чрез което непряко се упражнява контрол и заличаване на обстоятелства, относно действителен собствени.

В представена обяснителна записка е уточнено, че на последното ниво във веригата на собственост на дружеството стои „ККР & Ко“ ИНК, което е публично дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, под индекс „ККР“ на Нюйоркската фондова борса, поради което по смисъла на § 2, ал.1, т.1 от ДР на ЗМИП и е приложимо изключението за разкриване на действителен собственик физическо лице.

Съгласно чл.61, ал.1 ЗМИП, вр. чл.63, ал.4 ЗМИП по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица се вписва информация, относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни, относно притежаваните от тях права. С легалната дефиниция на § 2, ал.1 от ДР на ЗМИП са посочени условията, на които следва да отговарят физическите лица, за да се считат за действителни собственици, съответно обстоятелствата, относно тях да подлежат на вписване. С оглед на това, на кое условие от дефиницията, отговаря физическото лице, на вписване подлежат различни обстоятелства, посочени в чл.63, ал.4 от ЗМИП.

В тази връзка чл.63, ал.4 ЗМИП и конкретно т.2, съгласно, която се вписват данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол върху лицата по чл. 61, ал. 1 и по чл. 62, ал. 1, следва да се тълкува във връзка с т.1 на § 2, ал.1 от ДР на ЗМИП.

Така, единствено, в случай, че по отношение на юридическо лице има физическо лице, отговарящо на условие за действителен собственик, по смисъла на § 2, ал. 1, т. 1 ЗМИП, което косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, наред с данните за това лице, на вписване подлежат и данните, относно юридическите лица, чрез които физическото лице опосредено управлява, контролира или получава полза от дейността, в случай, че не е изпълнено изискването на чл. 63, ал. 5 ЗМИП за вписване на тези лица като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица.

Следователно правилото е, че вписването на обстоятелства в поле 538 от заявление Б7, относно юридически лица, чрез които непряко се упражнява контрол, е приложимо в хипотеза на действителен собственик физическо лице, което отговаря на условие по § 2, ал.1, т.1 от ДР на ЗМИП и упражнява контрол, именно чрез подлежащото на вписване юридическо лице и то ако тези лица не са вписани по партидите на участващите във веригата на собственост юридически лица ( чл.63, ал.6 ЗМИП ).

В случай, че юридическото лице няма действителни собственици - физически лица, които да покриват хипотезите на § 2, ал. 1, т. 1 ЗМИП, юридическото лице няма задължение за подаване на декларация и заявление по чл. 63, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като обстоятелствата, относно юридически лица, които пряко и непряко упражняват контрол не подлежат на вписване, а следва да намери приложение хипотезата на § 2, ал.5 ЗМИП.

Изключението е в т.1 на § 2, ал.1 ЗМИП, съгласно който този ред изобщо е неприложим, в случай, че участието на физическото лице е в дружество, чиито акции се 2 търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. В хипотеза като процесната, когато дружеството, чрез което се упражнява непряк контрол, е публично чуждестранно юридическо лице, поради което от вписванията в търговския регистър не може да се установи как се упражнява контролът, то следва да се заяви за вписване това юридическо лице – арг. от чл.63, ал.6 ЗМИП, вр. § 2, ал.1, т.1 ЗМИП. Изискванията за посочване на дружествата по веригата на собственост са относими към хипотезата на вписване на действителен собственик и установяване на факти, от които да се направи извод, че физическите лица, посочени за действителни собственици, попадат в обхвата на съответните дефиниции по § 2 от допълнителните разпоредби, за които към декларацията се представят и доказателства, съгласно чл.63, ал.5, вр. чл.63, ал.4 от ЗМИП. При хипотеза като процесната, при която непряк контрол се упражнява от чуждестранно публично дружество, на което акциите се търгуват на регулиран пазар ( видно от представената справка от “NYSE“ ), поради което е подчинено на специален режим за регистриране на основните си акционери, регулярно деклариране и разкриване на информация, с това се постига информираност, обслужваща специалната цел на ЗМИП, включително по отношение на веригата на собственост.

Предвид изложеното постановеният отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Отговорността за разноски в гражданския процес е правоотношение между страните по делото, с оглед изхода от спора и преценката за основанието този спор да се поддържа.

Именно в посочения контекст следва да се тълкува разпоредбата на чл.541 ГПК. В охранителното производство не се разрешава правен спор със силата на пресъдено нещо. С това производство се цели единствено да се оповестят промени /обстоятелства/, възникнали и подлежащи на вписване по определени партиди, поради което не е уредена отговорността за разноски и такива не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „Омниса България“ ЕООД, ЕИК 207772355 отказ № 20250813160651/15.08.2025 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише промени по партидата на дружеството, заявени със заявление

- Образец Б7 №

20250813160651/13.08.2025 г.

УКАЗВА на Агенция по вписванията да впише промени по партидата на дружеството, заявени със заявление - Образец Б7 № 20250813160651/13.08.2025 г.

Решението е окончателно.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3