Решение № 3477 от 27.07.2020, Районен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№3477

27.07.2020 г., гр. В.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Варненски районен съд, гражданско отделение, 43-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Т.Л.

Секретар:

Д.Д. сложи за разглеждане гр. дело №16203 по описа на съда за 2019 година, докладвано от съдията и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на Я.Й.Я., ЕГН ********** с адрес: ***, с която против Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, със седалище и адрес на управление: гр. С., ****, след допуснато изменение по реда на чл.214, ал.1 ГПК, са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на следните суми: 1798,50 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 15.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска -

09.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 228,76 лева – обезщетение за забава, начислено за периода от 15.10.2016 г. до 09.10.2019 г., по адвокатска банкова сметка *** ***, BIC ***, на осн. чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД. Претендират се сторените разноски.

Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права:

През периода от 15.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът заема длъжността „командир на отделение“ в ГПУ - гр. В. към РДГП Аерогари, което е на структурно подчинение на Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, гр. С.. Ищецът е със статут на държавен служител при нормална продължителност на работното време, регламентирана в чл.187, ал.1 ЗМВР от 8 ч. дневно и 40 ч. седмично при 5-дневна работна седмица.

Съгласно чл.178 ЗМВР към основното месечно възнаграждение се изплаща и допълнително възнаграждение за извънреден труд. Нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица.

Твърди, че от 14.10.2016 г. работното време на държавните служители се изчислява в работни дни сумирано за тримесечен период, а преди това – ежемесечно. Работата извън работното време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд. Съгласно чл.9, ал.2 НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Коефициентът е 1,143. За процесния период ищецът е положил 1784 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 2039,11 часа. Пояснява, че разликата от 255,11 часа труд следва да бъде допълнително заплатен. Сочи, че размерът е 1581,69 лв., като е изчислен на база основното месечно възнаграждение на ищеца, увеличено с 50 %, съгласно чл. 187 ал. 6 ЗМВР. След допуснато, на основание чл.214, ал.1 ГПК, изменение на предявените искове, ищецът претендира заплащане на сумата от 1798,50 лв. – по главния иск и 228,76 лева – по акцесорния.

В срока по чл.131 ГПК е представен отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на предявените искове. Ответникът не оспорва, че през процесния период, ищецът е бил държавен служител, както и че работата му е изпълнявана на смени при сумирано изчисляване на работното време. Твърди, че целият положен от ищеца извънреден труд му е бил заплатен своевременно, на основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР, доколкото приложимите за ищеца, като държавен служител в МВР, норми са тези по ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл и КТ.

Сочи, че процесните отношения се регулират от Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба 8121з-908 от 02.08.2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, които не предвиждат преизчисляване на нощния труд в дневен.

Оспорва приложимостта на Наредба за структурата и организацията на работната заплата, доколкото считат че съгласно чл. 9 ал. 2 и ал. 3 от същата, се установява, че тя е приложима само за работници и служители по трудово правоотношение, но не и за държавни служители, какъвто е ищецът. Счита, че за ищеца са приложими само нормите на ЗМВР.

Твърди, че в разпоредбата на чл.178 ал.1 ЗМВР са изчерпателно изброени възнагражденията, които се изплащат на служителите на МВР и съгласно чл. 179 от