Решение № 1962 от 31.05.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1962 гр. Варна, 31.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20243110113425 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.422 от ГПК. Образувано е по искова молба от „Сити кеш” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” №115 Е, ет.4, подадена след провеждане на производство по чл. 410 от ГПК, с искане да бъде признато за установено, че ответникът К. И. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., дължи на „Сити Кеш” ООД сумата от 800 лв.

(осемстотин лева), представляваща главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №4429/09.08.2024 г. по ч.гр.д.

№9945/2024 г. на ВРС.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Посочва се, че Договор за паричен заем № 723851 от 22-08-2022 г. между К. И. Н., ЕГН ********** и „Сити Кеш" ООД, ЕИК 202531869 е сключен въз основа на молба за сключване на договор за паричен заем. Договорът за заем е сключен съобразно законовите разпоредби на Закона за потребителския кредит. Заемателят, съобразно установената форма за кандидатстване от Заемодателя, е предоставил своите лични данни, телефон за връзка, параметри на желания заем (размер на главница и период на погасяване), две лица за контакт. Твърди се, че по този начин Заемателят е обективирал волята си, че желае да сключи договор за паричен заем със „Сити Кеш" ООД. Заявява, че параметрите и условията на сключения договор за потребителски кредит са описани и в предоставените на Заемателя от Заемодателя Погасителен план, Стандартен европейски формуляр и Тарифа към договора за паричен заем, с които Заемателят се е съгласил изрично и безусловно. Индивидуализацията на начина на 1 плащанията от страна на Заемателя във връзка с паричните задължения към „Сити Кеш" ООД, като размер на плащане и брой на погасителните вноски, както и падеж на задълженията, е в Погасителен план към договор за заем № 723851.

Твърди се, че сумата е получена от заемателя в брой в деня на сключване на договора, като договорът служи за разписка за получената/предадената сума съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора.

Заявява, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е погасил дължимите суми, поради което дружеството е депозирало заявление по чл. 410 ГПК срещу длъжника и е образувано ч.гр.д. № 9945/2024г. РС-Варна е издал Заповед за изпълнение на парично задължение за сумите по заявлението. Посочва, че длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, като за заявителя е възникнало правото по чл. 415 ГПК - да предяви установителен иск за описаните по-горе суми.

Твърди, че ако длъжникът не изпълни задължението си, както е в настоящия случай, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетението за забава.

Претендират се сторените разноски.

Ответникът в срока по чл.131 от ЗЗД подава отговор на исковата молба, в който заявява, че не оспорва предявената сума. Моли на основание чл.241 от ГПК при постановяване на решението да разсрочи задължението. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ищецът с писмена молба по хода на делото е направил искане, за постановяване на решение при признаване на иска, на основание чл. 237 от ГПК, поради което на осн. чл. 237, ал. 1 от ГПК съдът е прекратил съдебното дирене и определил, че ще се произнесе с решение при признание на иска.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Същото е направено от ответника, който може да се разпорежда с признатото право, съгласно изискванията на чл. 237, ал.3, т.2 от ГПК и не противоречи на закона и добрите нрави, с което е спазено и условието на чл. 237, ал.3, т.1 от ГПК.

От ответника е направено искане за с правно основание чл. 241, ал.1 от ГПК за разсрочване на изпълнението на решението.

Съгласно разпоредба на чл. 241, ал.1 от ГПК при постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или други обстоятелства.

От ответника не е изтъкната причина, поради която се иска да бъде приложената разпоредбата на чл.241, ал.1 от ГПК. От направената служебна справка за трудови договори на ответника е видно, че същият е трудово зает, като работи като продавачконсултант при продажба на автомобилни части. Същият е заемал през годините и длъжности като автомонтьор и шофьор. От справка в деловодната система на ВРС по 2

ЕГН на ответника се установява, че същият е длъжник по още 3 дела, едното от които от 2021 г., а другите две от 2024 г. В съда е висящо и производство по иск за развод от ответника, като от исковата молба е видно, че същия няма непълнолетни деца, на които да дължи издръжка, както и живее в жилище, собственост на родителите си, което предполага, че няма разходи за наем. Само по себе си тегленето на кредити не обоснована задължително извода, че лицето е материално затруднено. Същото може да е имало текущи нужди или зависимости. С оглед на изложеното съдът намира, че не се установиха елементите на фактическия състав на чл.241, ал.1 ГПК за постановяване на отсрочено или разсрочено плащане на задължението.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год. и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производството и в производството по ч.гр.д.№ 9945/2024 г. на ВРС. Претендират за направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 475,00., от които заплатена държавна такса в размер на 25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450,00 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.1, вр. ал.2 от Наредба за заплащане на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. при дела до 10000 лв. С оглед цената на иска от 800 лв., фактическата и правна сложност на спора и извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия съдът намира, че не са налице основания за присъждане на юрисконсултско възнаграждение над минималното такова. Така в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 125,00 лв.

В производството по ч.гр.д. №9945/2024 г. на ВРС, ищецът претендира разходи в размер на 126,65 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 26,65 лв., възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100,00 лв. От тази сума в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от припадаща се на предявената част от иска следва да заплати за държавна такса сумата от 16,00 лв. С оглед направеното възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение от страна на ответника, съдът намира, че същото следва да бъде присъдено отново в минималния размер от 50,00 лв.

От сума съобразно със заявената част от вземането следва да бъде присъдена сумата от 30 лв., или общо сумата от 46,00 лв.

Мотивиран от горното и по реда на чл. 237 от ГПК, Варненският районен съд РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът К. И. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ДЪЛЖИ на ищеца „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, сгр. София, бул. „Цариградско шосе” №115 Е, ет.4 сумата от 800 лв. (осемстотин лева), представляваща главница по договор за паричен 3 заем №723851/22.08.2022 г., сключен между ищеца и ответника, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в районен съд – 07.08.2024г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №4429/09.08.2024 г. по ч.гр.д.№9945/2024 г. на ВРС.

ОСЪЖДА ответникът К. И. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” №115 Е, ет.4 сумата от 125 (сто двадесет и пет) лв., направени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и сумата от 46,00 (четиридесет и шест) лв., представляваща, разноските, направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 9945/2024 г. на ВРС, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖНИЕ искането на ответника К. И. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В. за постановяване на разсрочено изпълнение на решението, на осн. чл. 241, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4