Определение № 886 от 03.05.2019, Окръжен съд - Пловдив

О П Р

Е Д Е Л Е

Н И Е № 886

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД, VІІІ граждански състав, в закрито заседание на 03,05,2019 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

НЕДЯЛКА СВИРКОВА

НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА разгледа докладваното от съдия Свиркова в. ч. гр. д. № 526/2019 г. и прие следното:

Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба от И.Г.П. ***, Пловдивска област, с ЕГН **********; против Заповед № 8588/02,10,2018 г., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 15377/2018 г., В ЧАСТТА ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ, с която е разпоредено същият да заплати на взискателя „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********; сумата от 360 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Твърди се, че присъдените да кредитора разноски са прекомерни и на това основание от съда се иска да отмени атакуваната заповед в частта за разноските и вместо това да намали същите до нормативно установения минимален размер.

Ответникът по жалбата „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********; заявява становище за неоснователност на същата и иска потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

След проверка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството пред РС е образувано по заявление по чл. 410 от ГПК от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********; против И.Г.П. ***, Пловдивска област, с ЕГН **********; за заплащане на сумата от 416,01 лв. – задължения по сключени между страните Договор за мобилни услуги и Договор за лизинг.

Въз основа на заявлението е издадена Заповед № 8588/02,10,2018 г., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати посочената по-горе сума, както и сторените от заявителя разноски за производството в размер на 25 лв. – заплатена държавна такса и 360 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Срещу заповедта не е постъпило възражение от длъжника и същата е влязла в сила. При това положение частната жалба по чл. 413 ал. 1 от ГПК следва да се приеме за допустима и да се разгледа по същество.

Според разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може – по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от ЗА. Настоящата инстанция приема, че прекомерност в случая не е налице. Уговореното и заплатено от страната възнаграждение е в размер на минималния нормативно предвиден размер, съобразно разпоредбата на чл. чл. 7 ал. 7 вр. ал. 2 и пар. 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения съдът

О П Р

Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Заповед № 8588/02,10,2018 г., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 15377/2018 г., В ЧАСТТА ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ, с която е разпоредено И.Г.П. ***, Пловдивска област, с ЕГН **********; да заплати на взискателя „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********; разноски за адвокатско възнаграждение сумата от 360 лв.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: