Заповед за изпълнение № 1215 от 19.12.2025, Районен съд - Велико Търново

ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

№ 1215 гр. Велико Търново, 19.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Частно гражданско дело № 20254110103777 по описа за 2025 година

По аргумент от § 13, т. 12, във връзка с т. 1 от ДР на ЗЗП заявените в настоящото производство вземания произтичат от договор, сключен с потребител, поради което и предвид разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК /Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019г./ съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и следва да отхвърли искането за издаване на заповед за изпълнение за онези вземания, които са основани на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това. Съдът, след като се запозна с изложените от заявителя факти и обстоятелства, и с представените от него писмени доказателства намира, че вземанията за главница, възнаградителна - договорна и мораторна лихва, не произтичат от неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП. Освен това твърденията на заявителя и съдържанието на договора не водят до извод за вероятност в тази насока. В този смисъл за тях следва да бъде издадена заповед за изпълнение. Претендираните със заявлението вземания за неплатени, дължими такси и за неустойка по чл. 6.2. от договора за потребителски кредит обаче, се основават на неравноправни клаузи, респективно - на такива, които противоречат на закона и/или добрите нрави, поради което и на основание по чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на тях. Таксите и разходите, предвидени допълнително в приложената Тарифа /л. 15/ са посочени само като стойност и са обвързани единствено с броя дни забава за плащане на погасителни вноски, но не и ясно във връзка с каква конкретна дейност са начислени. От една страна следва да се има предвид, че дейността по събиране на вземанията е част от управлението на кредита, а в разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК законодателят изрично е предвидил забрана кредиторът да изисква заплащането на такси от потребителя за управлението на кредита, поради което договорната клауза, която предвижда за него такова задължение е нищожна, поради противоречие със закона.

Нищожността на това основание следва и от това, че таксата за разходи е в предварително уговорен размер, който зависи не от извършените дейности, а от броя дни забава, поради 1 което по характера си това вземане не е такса, а обезщетение за забава. Кредиторът обаче вече е начислил такова обезщетение при просрочие на длъжника и кумулирането му с т. нар. такса разходи е в пряко противоречие със забраната на чл. 33, ал. 1 ЗПК и заобикаля изискването максималния размер на обезщетението за забава да е до размера на законната лихва. Следователно договорната клауза, която предвижда заплащането на тази такса е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. На следващо място неустойката, предвидена в чл. 6.2. от договора за потребителски кредит за неизпълнение на задължението по чл. 6.1. от договора е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Въведените с договора изисквания за вида на обезпечението и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Уговорена по този начин претендираната сума не съставлява неустойка, а част от печалбата на кредитора, която е единствената цел за начисляването й. Клаузата за неустойка е и с неравноправен характер по смисъла на чл. 143 ал. 2 т. 5 ЗЗП, тъй като е необосновано висока. Размерът й е фиксиран отнапред и с оглед вторичния характер на задължението, което обезпечава - неизпълнение на задължение за обезпечаване на главното задължение по договора, чрез поръчители или банкова гаранция, безспорно създава значително неравновесие между търговеца и потребителя.

Водим от което и на основание чл. 411, ал. 3 ГПК и чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

Длъжникът М. Д. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора ***, СУМИТЕ ОТ: 350 лв. (триста и петдесет лева) – главница; 53,04 лв.

(петдесет и три лева и четири стотинки) – договорна лихва за периода от 22.07.2020 г. до 22.01.2021 г.; 141,66 лв. (сто четиридесет и един лева и шестдесет и шест стотинки) - лихва за забава за периода от 23.01.2021г. до 02.12.2025г., представляващи парични задължения по Договор за потребителски кредит № ***, сключен между „Сити Кеш“ ООД и М. Д. П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението (18.12.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 21,25 лв. (двадесет и един лева и двадесет и пет стотинки) - платена държавна такса и 100 лв. (сто лева) за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

ОТХВЪРЛЯ подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 266,98 лв. (двеста шестдесет и шест лева и деветдесет и осем стотинки) - дължими такси за събиране на вземането; за сумата в размер на 238,96 лв.

(двеста тридесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки) – неустойка по чл. 6.2 от 2 договора.

Настоящото разпореждане в отхвърлителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред ВТОС в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от влизане на разпореждането в отхвърлителната му част в сила, може да предяви осъдителен иск за вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

*********************************************************************************

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.Да подадете в съда писмено възражение по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по - висок размер от посочения в заповедта.

2.Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете в съда писмено възражение по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

3.Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, заповедта няма да влезе в сила.

4.Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора. Информацията, съдържаща се в заявлението, не е проверявана от съда.

5.Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете писмено възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение.

6.Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново само в частта за разноските в едномесечен срок от връчването.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3

----- следващ документ -----

ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

№ 1215 гр. Велико Търново, 19.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Частно гражданско дело № 20254110103777 по описа за 2025 година

По аргумент от § 13, т. 12, във връзка с т. 1 от ДР на ЗЗП заявените в настоящото производство вземания произтичат от договор, сключен с потребител, поради което и предвид разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК /Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019г./ съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и следва да отхвърли искането за издаване на заповед за изпълнение за онези вземания, които са основани на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това. Съдът, след като се запозна с изложените от заявителя факти и обстоятелства, и с представените от него писмени доказателства намира, че вземанията за главница, възнаградителна - договорна и мораторна лихва, не произтичат от неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП. Освен това твърденията на заявителя и съдържанието на договора не водят до извод за вероятност в тази насока. В този смисъл за тях следва да бъде издадена заповед за изпълнение. Претендираните със заявлението вземания за неплатени, дължими такси и за неустойка по чл. 6.2. от договора за потребителски кредит обаче, се основават на неравноправни клаузи, респективно - на такива, които противоречат на закона и/или добрите нрави, поради което и на основание по чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на тях. Таксите и разходите, предвидени допълнително в приложената Тарифа /л. 15/ са посочени само като стойност и са обвързани единствено с броя дни забава за плащане на погасителни вноски, но не и ясно във връзка с каква конкретна дейност са начислени. От една страна следва да се има предвид, че дейността по събиране на вземанията е част от управлението на кредита, а в разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК законодателят изрично е предвидил забрана кредиторът да изисква заплащането на такси от потребителя за управлението на кредита, поради което договорната клауза, която предвижда за него такова задължение е нищожна, поради противоречие със закона.

Нищожността на това основание следва и от това, че таксата за разходи е в предварително уговорен размер, който зависи не от извършените дейности, а от броя дни забава, поради 1 което по характера си това вземане не е такса, а обезщетение за забава. Кредиторът обаче вече е начислил такова обезщетение при просрочие на длъжника и кумулирането му с т. нар. такса разходи е в пряко противоречие със забраната на чл. 33, ал. 1 ЗПК и заобикаля изискването максималния размер на обезщетението за забава да е до размера на законната лихва. Следователно договорната клауза, която предвижда заплащането на тази такса е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. На следващо място неустойката, предвидена в чл. 6.2. от договора за потребителски кредит за неизпълнение на задължението по чл. 6.1. от договора е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Въведените с договора изисквания за вида на обезпечението и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Уговорена по този начин претендираната сума не съставлява неустойка, а част от печалбата на кредитора, която е единствената цел за начисляването й. Клаузата за неустойка е и с неравноправен характер по смисъла на чл. 143 ал. 2 т. 5 ЗЗП, тъй като е необосновано висока. Размерът й е фиксиран отнапред и с оглед вторичния характер на задължението, което обезпечава - неизпълнение на задължение за обезпечаване на главното задължение по договора, чрез поръчители или банкова гаранция, безспорно създава значително неравновесие между търговеца и потребителя.

Водим от което и на основание чл. 411, ал. 3 ГПК и чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

Длъжникът М. Д. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора ***, СУМИТЕ ОТ: 350 лв. (триста и петдесет лева) – главница; 53,04 лв.

(петдесет и три лева и четири стотинки) – договорна лихва за периода от 22.07.2020 г. до 22.01.2021 г.; 141,66 лв. (сто четиридесет и един лева и шестдесет и шест стотинки) - лихва за забава за периода от 23.01.2021г. до 02.12.2025г., представляващи парични задължения по Договор за потребителски кредит № ***, сключен между „Сити Кеш“ ООД и М. Д. П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението (18.12.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 21,25 лв. (двадесет и един лева и двадесет и пет стотинки) - платена държавна такса и 100 лв. (сто лева) за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.