Решение № 111 от 13.12.2024, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Айтос, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Дж. Богданова при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно наказателно дело № 20242110200484 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод жалбата на Г. С. Г., ЕГН **********, с адрес: *** против Наказателно постановление (НП) № 22-0001869 от 11.09.2024 г., издадено от и.д. Началник на ОО„Автомобилна администрация“-гр.Бургас, с което за нарушение на чл.43, т.2, б. „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) във връзка с чл.31, ал.1, пр.5, т.2 от същата наредба и на основание чл.178а, ал.7, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя Г.Г. е наложено наказание глоба в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева.

Жалбоподателят Г. С. Г. оспорва законосъобразността на наказателно постановление и моли да бъде отменено, като в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.Ж. А. от АК-Бургас поддържа жалбата. Твърди наличието на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, както и липса на виновно извършено административно нарушение, а също и несъответствие на наложената санкция с конкретното деяние. Ангажира писмени доказателства. Претендира заплащане на съдебно-деловодни разноски, съобразно приложен списък.

Въззиваемата страна ОО „Автомобилна администрация“ - гр.Бургас, при изпращане на преписката, излага писмено становище за правилност и законосъобразност на обжалваното Постановление, като моли за потвърждаването му. В съдебно заседание, след редовно призоваване, не се явява процесуален представител на АНО. Не се представят доказателства извън събраните в хода на административната преписка писмени такива.

1

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че на 30.07.2024 г. в пункт за ПТП на „Г. Груп“ ЕООД, след извършен анализ на видеозапис от информационната система на ИААА, на Г. С. Г. в качеството на Председател на комисия за периодичен прегледи е съставен АУАН за това, че е допуснал преглед в нарушение на изискванията на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с протокол № 361792619/30.07.2024г. на л.а.

„Фолксваген Голф“ с рег. № А0482РН, собственост на Ф. Х. Х., като техническият специалист М. П. П., участвала в технически преглед на цитираното МПС и не е извършила проверка на състоянието на кормилния механизъм на поставеното над канала МПС, съгласно методиката на чл.31, ал.1, пр.5, част 1, т.2, позиция на 2.1.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, така че колелата да не докосват повърхността, като колелото се завърта от едното крайно положение до другото. В съставения на място акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 339416/09.08.2024 г., било отразено, че на дата 30.07.2024 г. около 11,25 часа е установено, че жалбоподателят в качеството на Председател на комисията за извършване на периодичен технически преглед е допуснал преглед в нарушение на изискванията на Наредба № Н-32 от 16.12.2011, с което е извършено нарушение на чл.43, т.2, б.„б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

По този начин от актосъставителя се създава впечатлението, че датата на установяване на адм.нарушение е 30.07.2024 г., като в обстоятелствената част на АУАН е посочено, че актосъставителят е изгледал видеозапис на проверка на техническата изправност на МПС на дата 30.07.2024г.с протокол № 36172619/30.07.2024 г. В съдебно заседание както актосъставителя Д., така и св.по акта А. са категорични, че са установили нарушението, след като са изгледали видеозапис, но това е станало на на 09.08.2024г., а не посочената в АУАН и НП дата. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, като в него е пресъздадено съдържанието на АУАН и като дата на нарушението от АНО е възприета и посочена датата 30.07.2024 г. Едва в обстоятелствената част на НП е споменато, че е изгледан видеозапис на технически преглед от 30.07.2024 г., което е единствената индикация за действителната дата на твърдяното нарушение. Съгласно представеното по делото копие от АУАН бл.№ 339416 от 09.08.2024 г., актът е съставен на 09.08.2024 г. и подписан единствено от актосъставителя М. Г. Д. и само от един свидетел С.

Г. А., присъствал на нарушението. Свидетелката С. А. в показанията си пред съда категорично заявява, че не е очевидец на извършване на нарушението (проведения технически преглед на л.а.), както неправилно е посочено в акта, а единствено на установяването му (чрез участието й в преглед на видеозаписа). Твърди, че е свидетел и по 2 съставяне на АУАН. Сочи, че констатирането на нарушението е станало на база на анализ на видеозаписа от информационната система на ИААА и при съпоставка с протокол от 30.07.2024 г. за техн. преглед на горепосочения л.а.

Горната фактическа обстановка, съдът възприема въз основа на отразеното в АУАН и при съпоставката му със събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното Наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което и процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна, по следните съображения:

Настоящото производство е от административно-наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административнонаказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между „неправилно“ и „незаконосъобразно“ НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т.е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже 3 извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН). НП е издадено от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон. НП е редовно връчено лично на нарушителя на 24.09.2024г. съгласно отбелязването направено в текста на НП.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление констатира следното: в хода на административно-наказателното производство е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, с което е нарушено и правото на защита на жалбоподателя. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното: Процесуалният закон – ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица, както от посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства, като съгласно трайно установената съдебна практика, при установяване на административни нарушения, АУАН може да бъде съставен в присъствието само на един свидетел, ако той е очевидец на нарушението отразено в акта. Според показанията на св.Д., актът е съставен само с участие н а един свидетел (Ст.А.), като същият не е очевидец на нарушението. Отделно от това следва да се отбележи неяснотата и досежно момента на установяване и извършване на самото нарушение доколкото (както се посочи по-горе) в процесния АУАН като дата на установяване на нарушението е посочена датата на извършването му, а не на прегледа на видеозаписа „09.08.2024 г.”. Това е и датата, която е посочена в НП от АНО като в допълнение фигурира и като дата на нарушението 30.07.2024 г. По време на разпита в хода на съдебното следствие и двете свидетелки – М.Д. и Ст.А., при описание на конкретните си действия уточняват, че на 09.08.2024г. е прегледан видеозапис от проверка на пункт за ПТП 4 на „Г. Груп“ ЕООД от дата 30.07.2024 год. Посоченото несъответствие ограничава правото на защита на жалбоподателя, т.к. обективно му пречи да разбере на коя дата се твърди, че е установено и извършено нарушението (на 30.07.2024 г. или на 09.08.2024 г.) и да организира правилно защитата си. Следва да се отрази, че остава неизяснен въпроса досежно самото деяние и в частност дали АНО е приел, че е извършеното в лично качество от нарушителя Г.