Решение № 192 от 17.04.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Б., 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Миглена Йовкова

Членове:

Гюлфие Яхова

Крум Динев при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20241200500041 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. И. К., процесуален представител на Т. А. Ш., А. Е. Ш. и А. А.. Ш., против Решение № 500038/05.01.2021г., постановено по гр.д. № 1290/2019г. по описа на Районен съд Р., в частта с която предявените искове са уважени.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. Сочи се, че неправилно съдът не е спрял производството по делото до произнасяне с влязло в сила решение по гр. дело № 838/2019г. на РС Р., с което се оспорват решения на ОС на ЕС, провело се на 13.07.2019г. На следващо място се сочи, че решенията на ОС на ЕС са незаконосъобразни. При положение, че е дължима такса за поддръжка, то тя е дължима за апартамент, а не чрез солидарно осъждане на собствениците. По делото не е представена книга по чл. 7 ЗУЕС. Сочи се, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Твърди се, че ответниците не са ползвали собствеността си, поради което не дължат заплащане на исковите суми. Районният съд не е обсъдил представената по делото електронна кореспонденция между управителя на ЕС и ответницата Ш.. Сочи се, че законна лихва върху сумата 274,87 евро не е дължима, тъй като ответниците нямат вина за забавеното плащане. Прави се искане за отмяна на атакувания акт и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от другата страна, с който се оспорват наведените от жалбоподателите твърдения, като 1 се сочи, че решението е правилно и законосъобразно, постановено при обсъждане на всички доказателства по делото. Сочи се, че инцидентен контрол на решение на ОС на ЕС в настоящото производство е недопустим.

Сочи се, че жалбоподателите отговарят солидарно за задълженията си към ЕС. Ответниците не са установили, че са ползвали имота си в рамките на до 30 дни за една календарна година, а тежестта за доказване в случая е тяхна.

Налице е вина за забавено плащане на сумата дължима за Фонд Ремонт и обновяване. Прави се искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Претендират се разноски.

Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.

269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, следното:

Районен съд Р. е сезиран с осъдителни искове по чл. 38, вр. с чл. 50, вр. чл. 51 ЗУЕС във вр. с чл. 86 ЗЗД, предявени от ищеца Етажна собственост /ЕС/, представляваща апартаментен комплекс „Р.Б.“ град Б. срещу ответниците Т. А. Ш., А. Е. Ш. и А. А.. Ш..

Първоначално претенциите са заявени, както следва: за заплащане на сумата 1662,45 лева, представляваща дължима такса за поддръжка и управление към Етажната собственост за 2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата 537,60 лева, представляваща дължима вноска за Фонд „Ремонт и обновяване” към ЕС за 2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата 1662,45 лева, представляваща дължима такса за поддръжка и управление към ЕС за 2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и сумата 342,10 лева, представляваща мораторна лихва в размер на законната лихва върху главниците, считано от датата на падежа на всяко от задълженията до датата на подаване на исковата молба.

В о.с.з., проведено на 21.05.2020г., поради оттегляне на един от исковете - за заплащане на сумата за Фонд ремонт и обновление с протоколно определение е прекратено частично производството по делото по отношение на предявения иск за заплащане на сумата 537,60 лв., представляващи дължима вноска за Фонд ремонт и обновление към ЕС за 2018 г., ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба в съда 15.11.2019 г. Прекратителното определение не е обжалвано и е влязло в законна сила.

С решението си районният съд е уважил частично исковете, като е осъдил ответниците да заплатят на ищеца следните суми: сумата от 1 564,66 лв., представляваща дължима такса за поддръжка и управление към ЕС за 2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.11.2019г., до окончателното й изплащане; сумата 1 564,66 лв., представляваща дължима такса за поддръжка и управление към ЕС за 2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.11.2019 г., до окончателното й изплащане и сумата 253,39 лв., представляваща мораторна лихва в размер на законната лихва върху 2 главниците, считано от датата на падежа на всяко от задълженията до датата на подаване на настоящата искова молба, както и сумата 73,47 лв., представляваща лихва за забава за периода 16.07.2018 г. - 19.11.2019 г. за дължимата такса за фонд „Ремонт и обновяване“.

Пред първата съдебна инстанция са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена е съдебно - счетоводна експертиза, от които се установява следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, че през 2011г. ответниците Т. А. Ш., А. Е. Ш. и А. А.. Ш. са закупили апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор В., находящ се в гр. Б.. Не е спорно и това, че имотът се намира в сграда в режим на ЕС, представляваща апартаментен комплекс Р.Б.. Управител на ЕС е „Л.П.М.“ ЕООД, чийто управител е Р.В., видно от удостоверение за подадено уведомление по чл. 46б ЗУЕС.

По делото е представен Протокол от проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в жилищна сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. Б., ул. „В.“ № 15, известна като „Б.Р.“ от дата 16.06.2018г. На посоченото общо събрание по т. 4 е взето решение за заплащане на такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС в размер на 750 евро годишно за апартамент с минимум двама обитатели, а за всеки следващ деклариран член на семейството да се доплаща по 50 евро годишна такса. Взето е решение, че таксите следва да се заплатят до един месец след провеждане на общото събрание, т.е до 16.07.2018г.

На същото събрание е взето решение по т. 5 за приемане и одобряване на ежемесечните вноски за фонд Ремонт и обновление в размер на 1.3 евро.

Вноските следвало да се заплащат на годишна база в срок до един месец от провеждане на събранието, т. е до 16.07.2018г.

По делото са ангажирани доказателства, за това че на 19.11.2019г. собствениците на процесния апартамент са заплатили дължимите вноски за фонд Ремонт и обновление в размер на 274,87 евро, поради което и искът за посочената сума е оттеглен. С оглед десезирането на съда производството по делото е прекратено частично за посочената сума, ведно с дължимата законна лихва, считано от 15.11.2019г. Останала е претенция за заплащане на лихва за забава върху сумата дължима за фонд Ремонт и обновление за останалия исков период – от забавата до подаване на исковата молба.

Няма данни решенията взети на проведено ОС от дата 16.06.2018г. да са атакувани по реда на чл. 40 ЗУЕС, поради което са влезли в сила.

Видно от Протокол от проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в жилищна сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. Б., ул. „В.“ № 15, известна като Б.Р. от дата 13.07.2019г. е взето решение по т. 4 размерът на таксата за поддръжка и управление да бъде запазен на 750 евро годишно за апартамент, като апартамент с повече от двама обитатели следвало за всеки следващ деклариран член на семейството да се доплаща по 50 евро годишна такса. Таксите следвало да се заплатят до един месец след провеждане на общото събрание.

Пред въззивната инстанция е представено влязло в сила съдебно 3 решение, постановено по гр. дело № 838/2019г. по описа на Районен съд Р., с което решението по т. 4 от събрание на ЕС, проведено на 13.07.2019г. е отменено по предявен иск по чл. 40 ЗУЕС.

Представен е протокол от проведено общо събрание от дата 09.03.2019г. на собствениците на самостоятелни обекти в жилищна сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. Б., ул. „В.“ № 15, известна като „Б.Р.“, с който е взето решение таксата за поддръжка и управление да се заплаща от всички без значение на периода и на продължителността на ползване на апартамента годишно. Няма данни взетото решение да е отменено по реда на чл. 40 ЗУЕС.

Като доказателства по делото са представени писма, изпращани между ответницата Т. Ш. и Р.В., управител на „Л.П.М.“ ЕООД, което дружество е управител на процесната ЕС.

На 13.07.2018г. ответницата Т. Ш. е изпратила писмо по електронната поща до Р.В. по повод искане за внасяне на такса по решение на ОС от 2018г., в което е посочила, че тя и семейството й не са посещавали гр. Б. през 2017г. и 2018г., поради което не е длъжна да плаща разходи за управление и поддръжка. На 09.12.2018г. Т. Ш. е изпратила писмо до управителя, в което го е уведомила, че ключ за обекта има Е.Г.. На 01.11.2019г. Ш. е изпратила писмо, в което е посочила, че няма да отдава имота под наем, като ще плаща такса поддръжка, когато ще ползва апартамента. Останалата кореспонденция е за дати след проведените общи събрания и касае въпроси във връзка с отдаване на имота под наем и продажбата му.

Представени са копия на паспорти на ответниците с дати на отбелязване на техните пътувания, като видно от отбелязванията няма данни за периода 2018г. - 2019г. да са пътували до България.

По делото са ангажирани гласни доказателства относно направеното възражение на ответниците, че не дължат заплащане на процесните такси, поради това че не са пребивавали в апартамента си за една календарна година повече от 30 дни.

Св. Георги Ергин посочва, че за периода 2018г. - 2019г. е работил в процесната сграда като портиер. Апартаментът на ответниците не се обитава от собствениците му. В апартамента постоянно идвала някаква жена, която представила пълномощно, но не може да каже дали жената е оставала за по дълго време или си е тръгвала още същия ден. Идвали и други хора с нея.

Св. Е.Г. посочва, че познава ответниците от 2014г., притежава ключ от техния апартамент. Последно собствениците идвали в гр. Б. през 2016г. От 2017г. апартаментът е обявен за продажба и свидетелката е водила там лица на оглед, но никой не го е ползвал.

От назначената пред районния съд съдебно - счетоводна експертиза се установява, какви са дължимите суми при положение, че годишната такса е 750 евро, 800 евро и 850 евро, както и какви са дължимите мораторни лихви.

Въз основа на така установеното от фактическа страна въззивната инстанция прави следните правни изводи:

4

Претенцията за заплащане на такса за поддръжка и управление към ЕС за 2019г., уважена за сумата 1564,66 лв., съдът намира за изцяло неоснователна.

Пред настоящата съдебна инстанция се представиха доказателства, видно от които с влязло в сила съдебно решение, взетото решение от проведено ОС за определяне на дължима такса за поддръжка и управление към ЕС за 2019 г. е отменено.

Поради отмяната му етажните собственици, измежду които и ответниците, не дължат заплащане на такси. Неоснователно въззиваемият сочи, че след като решението за 2019г. е отменено, то за дължимата такса за 2019г. е приложимо преходно решение на ОС от 2018г. В исковата молба изрично ищецът е посочил, че претендира дължима такса за поддръжка и управление към ЕС за 2019 г. въз основа на решение от 13.07.2019г., а не на предходно такова. След като това решение е отменено, то ответниците не дължат заплащане на претендираната сума. Освен това с всяко решение на ОС на ЕС, вкл. и с тези от 2019г. и 2018г., се определят годишни такси за поддръжка на общи части, поради което няма как да се приеме, че решението от 2018г. ще важи за всички следващи години.

Ето защо уваженият иск за заплащане на сумата в размер 1 564, 66 лева, представляваща дължима такса за поддръжка и управление към Етажната собственост за 2019г., е изцяло неоснователен.