Решение № 176 от 31.07.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Кюстендил, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20251500500574 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 12481/23.10.2025 г., депозирана по пощата с дата на пощенското клеймо от 21.10.2025 г., подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, чрез процесуалния представител юрисконсулт Е.Д., със съдебен адрес: С., ул. "*************"№ **, насочена против Решение № 506 от 10.10.2025 г., постановено от РС – Дупницал, по гр.д. № 719/2025 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Дупнишкият районен съд е отхвърлил, като неоснователен иска на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, С., ул. "*************"№ ** срещу Н. И. А. от гр.Д. за заплащане на 101.25левас равностойност 51.77 евро главница, ведно със законна лихва и 1.09лева с равностойност 0.56 евро дялово разпределение.

Въззивното дружество обжалва решението на районния съд като неправилно, поради постановяването му при нарушение на материалния закон. Релевира доводи за неяснота на съдебния акт, поради липса на изложение в мотивната му част, кога и по какъв начин е извършено плащане от длъжника. Счита, че не били представени доказателства за извършено плащане, както и че не била дадена възможност за изразяване на становище от ищеца в тази връзка. Сочи и че не били постъпвали суми по банков път към дружеството, респективно претендираните процесни суми не са заплатени. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

1

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещнaтa странa – ответник в първоинстанционното производство Н. И. А.. Извън законоустановения срок до въззивната инстанция е депозиран отговор на искова молба, с неясно искане. С отговора въззиваемият в качеството му на единствен наследник на С. П. Т. уведомява съда, че същата е починала на ******* г. Уточнява, че не е поддържал твърдение за недължимост на процесните суми поради извършено плащане, а поради изтекъл давностен срок /изречението е незавършено. Иска се исковата претенция да бъде обявена за нищожна.

Съдебният състав, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства /включително събраните във въззивното производство доказателства/, на доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В изпълнение на задълженията си, произтичащи от горепосочената процесуална норма и съобразявайки, че решението на първоинстанционния съд е обжалвано изцяло, настоящата въззивна инстанция намира, че постановеното от ДнРС решение е нищожно.

Районен съд Дупница е бил сезиран с искова молба, подадена от „Топлофикация – София“ ЕАД срещу наследниците на С. П. Т. /без тяхната изрична конкретизация/ , с която е заявено искане за осъждане на наследниците на ползвателя на топлинна енергия за топлоснобден имот, находящ се в гр. С, п.к. *****, община *****, ж.к. „******“, бл.****, вх.*, ет.**, ап.**, да заплатят на ищцовото дружество сума в общ размер на 127.24 лева, от които 101.25 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, 24.53 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, дължима за периода от 15.09.2022 г. до 22.08.2024 г., както и сума за дялово разпределение за периода от м.08.2021 г. до м.08.2021 г. в размер на 1.09 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, и сумата от 0.37 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода от 16.10.2021 г. до 22.08.2024 г. С исковата молба са заявени искания за назначаване на съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи, за привличане на трето лице – помагач, искания по чл.192, ал.1 от ГПК и чл.186 от ГПК.

В хода на производството като единствен наследник и ответник по иска е конституиран Н. И. А., с ЕГН ********** и адрес: гр. Д., ул. „******** *“ бл.**, ет.*, ап.** В срока по чл.131 от ГПК насрещната страна – Н. И. А. депозира отговор, с който изразява становище за нищожност на исковата претенция.

В мотивите на решението липсва изложение на фактическата обстановка, а правните изводи са лаконични, като съдът единствено е посочил, че ответника е заплатил дължимите 2 суми, като така и не става ясно по каква конкретна претенция / предявени самостоятелни искове/ съдът се е произнесъл. С диспозитива на решението е отхвърлен иска на Топлофикация София ЕАД срещу Н. И. А. за заплащане на 101.25 лв. главница ведно със законна лихва и 1.09 лева дялово разпределение /отново в диспозитива липсва произнасяне по исковете за присъждане на мораторна лихва, като и законна лихва върху главницата за дялово разпределение, като не е посочен и начален момент на присъждане на законната лихва върху главницата за потребена топлинна енергия/. Не става ясно какво представлява сумата посочена като главница, ца какъв период се дължи .

Процесуалният закон не съдържа норми, които да определят кога един съдебен акт е нищожен, но такива критерии са въведени от съдебната практика. Приема се, че нищожност на съдебно решение е налице в хипотезата на особено съществени пороци /например когато решението не е постановено в предвидената от закона форма или е постановено от незаконен състав /в случаите, когато актът е постановен от лице, което няма качеството съдия или в състав без необходимия брой членове/, както и когато съдебният акт е напълно неясен в степен правораздавателната воля на решаващия орган да не може да се изясни по пътя на тълкуването. Пороците, които водят до нищожност на решението следователно са свързани с начина на формиране и изразяване на волеизявлението на съда.

От обжалвания акт, разгледан в неговата цялост, като единство от мотиви и диспозитив, не става ясна действителната воля на съда относно предмета на производството, чрез който се очертават обективните предели на силата на пресъдено нещо. В диспозитива на решението, както и в целият му текст, липсват съществени елементи, които да индивидуализират спорното материално право, а именно: липсва идентификация на топлоснабдения имот /не е посочен адрес, абонатен номер, номер на партида или друг идентификатор на имота, и най-вече посочената сума като главница какво представлява, а именно незаплатена потребена топлинна енергия/, както и липсва идентификация на периода на задължението /не е посочен началният и крайният момент на периода, за който се претендира заплащане/. Това прави невъзможно да се установи за кои отчетни периоди се отнася претенцията, дали не е погасена по давност или дали не е вече платена. Тези липси правят волята на съда абсолютно неразбираема. Не може да се установи за кое конкретно задължение съдът е приел, че е недължимо.

Основната функция на съдебното решение е да разреши правния спор със сила на присъдено нещо, която съгласно чл. 298, ал. 1 от ГПК се разпростира само между същите страни, за същото искане и на същото основание. За да се определят обективните предели на силата на присъдено нещо, спорното право трябва да е ясно и недвусмислено индивидуализирано в съдебния акт.

В настоящия случай, поради липсата на каквато и да било индивидуализация на спорното право, е обективно невъзможно да се установи върху какво би се разпростряла силата на присъдено нещо. Ако ищецът предяви нов иск за същите суми, но посочи конкретен имот и период, ответникът не би могъл да направи успешно възражение за пресъдено нещо, тъй като не е ясно дали първото решение се отнася за същия спор.

3

Съдебната практика последователно приема, че когато диспозитивът не позволява да се очертаят обективните предели на силата на присъдено нещо, решението е нищожно /Решение № 6869 от 10.10.2019 г. по в.гр.д. 6687/2019 на СГС; Решение № 2551 от 24.04.2025 г. по в.гр.д. 1660/2024 на СГС/. В Определение № 82 от 09.01.2026 г. по к.гр.д. № 567/2025 г. ВКС изрично посочва, че неяснотата относно суми и периоди при искове за топлинна енергия е основание за проверка на нищожността поради пълна неразбираемост.

При това положение, въззивният съд намира, че обжалваното решение не отговаря на изискванията за валидност на съдебното решение, доколкото изразената от съда воля е неясна и не може да бъде проверена от въззивната инстанция.

С оглед посоченото, на основание чл. 270, ал. 1 от ГПК, следва да бъде прогласена нищожността на така постановеното по гр. д. № 719/2025 г. решение №506/10.10.2025 г. на ДнРС и тъй като делото не подлежи на прекратяване, същото следва да се върне обратно на Районен съд Дупница за разглеждането му от друг състав на съда.

При този изход на въззивното производство съдът не следва да се произнася по направените искания за присъждане на съдебни разноски, тъй като не е налице произнасяне по съществото на спора, а по отношение на валидността на атакуваното решение. Предвид изхода на производството, по отношение на отговорността за разноски във въззивното производство следва да се произнесе Районен съд- Дупница при новото разглеждане на делото, тъй като същите следва да се присъдят с оглед изхода на делото при новото му разглеждане и постановяване на решение по съществото на спора от първоинстанционния съд, като същият съобрази и разноските, направени при първото разглеждане на делото от първоинстанционния съд.

Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № 506 от 10.10.2025 г., постановено от РС – Дупница, по гр.д. № 719/2025 г. по описа на същия съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд– Дупница.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Кюстендил, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20251500500574 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 12481/23.10.2025 г., депозирана по пощата с дата на пощенското клеймо от 21.10.2025 г., подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, чрез процесуалния представител юрисконсулт Е.Д., със съдебен адрес: С., ул. "*************"№ **, насочена против Решение № 506 от 10.10.2025 г., постановено от РС – Дупницал, по гр.д. № 719/2025 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Дупнишкият районен съд е отхвърлил, като неоснователен иска на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, С., ул. "*************"№ ** срещу Н. И. А. от гр.Д. за заплащане на 101.25левас равностойност 51.77 евро главница, ведно със законна лихва и 1.09лева с равностойност 0.56 евро дялово разпределение.

Въззивното дружество обжалва решението на районния съд като неправилно, поради постановяването му при нарушение на материалния закон. Релевира доводи за неяснота на съдебния акт, поради липса на изложение в мотивната му част, кога и по какъв начин е извършено плащане от длъжника. Счита, че не били представени доказателства за извършено плащане, както и че не била дадена възможност за изразяване на становище от ищеца в тази връзка. Сочи и че не били постъпвали суми по банков път към дружеството, респективно претендираните процесни суми не са заплатени. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.