Решение № 149 от 26.02.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Бургас, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20242120205045 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е въз основа на жалба от Н. М. Н., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адв. П. П. от АК - Ямбол, против Наказателно постановление № 22-0002001/19.11.2024г., издадено от * Началник ОО "АА", гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 23, § 1, изр. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014г. и на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно, за което се излагат подробни съображения. Претендират се и разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В депозирана от адв. П. молба вх. № 3261/24.01.2025г. по хода на делото се излага и становище по същество на жалбата, като се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление и присъждане на разноски, съобразно представения списък.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. В предварително депозирана писмена защита вх. № 3314/24.01.2025г. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, поради което моли за потвърждаване на оспорваното наказателно постановление.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е 1 подадена в законоустановения срок (предвид връчването на процесното наказателно постановление на жалбоподателя на 04.12.2024г., видно от разписката към същото и депозирането на жалбата в съда на 12.12.2024г.), от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е и основателна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 23.10.2024г., около 14:05 часа, в гр. Бургас, КПП-4, в посока гр.

Средец, Н. М. Н., ЕГН **********, управлявал товарен автомобил – влекач, марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ 105.460Т“ с peг. № * от кат. N3 с прикачено към него полуремарке SEMI с peг. № * от кат. о4, собственост на *“ ЕООД.

Съгласно пътен лист серия ВА №:740194/23.10.2024г. същият извършвал обществен превоз на товари (в момента на проверката бил без товар) на територията на Република България, по маршрут от гр. Бургас до с. Малко Шарково.

В хода на извършена проверка било констатирано, че управляваният от водача влекач марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ 105.460Т“ с peг. № *, е оборудван с дигитален тахограф марка Siemens AG SV 1381.1051100003, който не е бил представен за контролна проверка в срок – 2 години от предишната контролна проверка, която е извършена на 05.09.2022г., съответно с валидност до 05.09.2024г., видно от Протокол от контролна проверка №: BG177002700 от 05.09.2022г.

Във връзка с така констатираното нарушение, на жалбоподателя, в качеството му на водач на МПС-то бил съставен Акт № 00853 от 23.10.2024г. за установяване на административно нарушение /АУАН/, в който нарушението било квалифицирано като такова по чл. 23, § 1, изр. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014г.

АУАН бил предявен на жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него без да направи възражения. В срока по чл. 44 ЗАНН не били депозирани и писмени възражения срещу акта.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление № 22-0002001/19.11.2024г. на Началника ОО "АА", гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 23, § 1, изр. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014г. и на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр, е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които като еднопосочни и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на 2 наложеното административно наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. Със съставяне на АУАН на 23.10.2024г. е спазен преклузивния 3-месечен срок по чл. 34 от ЗАНН, доколкото нарушението е установено при извършена на тази дата проверка, видно и от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта. Както АУАН, така и НП, са издадени от компетентни органи, съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗАвтП и чл. 47, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 92, ал. 2 от ЗАвП и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. В административнонаказателната преписка е приложена Заповед № РД-08-107/29.02.2024г. на Министъра на транспорта и съобщенията, в която са посочени длъжностните лица от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", които имат право да издадат НП за установени нарушения на Регламенти на Европейския парламент и на Съвета, ЗАвПр, Закона за движение по пътищата и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях. Наказателното постановление също притежава необходимите реквизити, регламентирани в чл. 57 ЗАНН.

В АУАН и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, даващо възможност на жалбоподателя да разбере за какво е санкциониран, съответно не е нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем.

Не са налице и допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, даващи основание за отмяна на последното.

Въпреки това, при извършената служебна проверка на НП и АУАН настоящият съдебен състав намира, че при издаването и на двата акта е допуснато неправилно приложение на материалния закон, което обуславя отмяната на атакуваното наказателно постановление на основание чл. 63, ал.

3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 23, § 1, изр. 2, предл. последно от Регламент (ЕС) № 165/2014, тахографите се подлагат на редовни технически прегледи от одобрени сервизи. Редовните технически прегледи се извършват най-малко веднъж на всеки две години. Цитираната разпоредба на регламента не посочва, чие е това задължение, както това е сторено във връзка с останалите вменени на транспортните предприятия и водачите задължения.

Ето защо и поради допуснатата непрецизност, разпоредбата следва да се тълкува с оглед цялостния смисъл на Регламент (ЕС) № 165/2014. Логично е процесното задължение да е за превозвача. Посочената разпоредба се намира в глава IV "Монтиране и технически преглед". Всички норми в същата, обаче не са адресирани като задължения към конкретен правен субект, както това е сторено в останалите глави от Регламента. Единствено в чл. 24, т. 4 се говори за "конфликти на интереси между монтьорите или сервизите и транспортните предприятия", от което евентуално може да се заключи, че след като се цели избягване на такъв конфликт на интереси, то именно транспортното 3 предприятие е субектът, който следва да осигури извършването на периодични технически прегледи на тахографите.

На следващо място, вмененото на жалбоподателя нарушение е както следва: " Водачът г-н Н. извършва обществен превоз на товари с влекач марка ДАФ с peг. №: *, оборудван с дигитален тахограф марка Siemens AG SV 1381.1051100003, който не е преминал редовен технически преглед най-малко веднъж на всеки две години, видно от Протокол от контролна проверка №:

BG177002700 от 05.09.2022г.“.

В Регламент (ЕС) № 165/2014 обаче липсва посочено изпълнително деяние на нарушение „извършване на обществен превоз на товари с влекач, оборудван с дигитален тахограф, който не е преминал редовен технически преглед“ или иначе казано – използването на тахограф, който не е преминал необходимата контролна проверка, а единствено е предвидено подлагане на редовни технически прегледи на тези устройства. Соченото задължение, обаче, няма как да се тълкува разширително, като се приеме, че използването на непредставени за такава проверка уреди от страна на водача на превозното средство се явява самостоятелно нарушение.

Видно от текста на разпоредбата на чл. 23, § 1, изр. 2, предл. последно от Регламент (ЕС) № 165/2014, тя не вменява конкретно задължение за водача на превозното средство, оборудвано с тахограф. Същият не е адресат на задължението за осигуряване тахографа на редовни технически прегледи.

В този смисъл неправилно АНО е приел, че водачът на товарния автомобил може да бъде субект на нарушението по чл. 23, § 1, изр. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014. Субект на това задължение, според съда, е транспортното предприятие – превозвач, което е длъжно да осигури правилната работа на тахографа /арг. и от чл. 37 от Регламента/.

Тук следва да се посочи, че направените с жалбата възражения за това, че процесният влекач е бил оборудван с друг дигитален тахограф, различен от посочения в НП /дигитален тахограф марка Siemens AG SV 1381.1051100003/, а именно – дигитален тахограф марка Continental Automotive GmbH, както и за това, че не е посочена масата на амтомобила, за да се прецини следва ли задължително да бъде поставен тахограф, съдът намира за неоснователни.

Видно от приложената към цитирания в обжалваното НП Протокол от контролна проверка №: BG177002700 от 05.09.2022г. разпечатка от извършената проверка и калбриране, в която са посочени всички данни на дигиталния тахограф – обект на проверката, същият е марка Siemens AG SV 1381.1051100003.

Наред с това, в самото НП е посочено и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателствени средства се установява, че управляваният от жалбоподателя влекач марка ДАФ с peг. №: * е от категория „N3“, от което и предвид т. 1.2.3. от ПРИЛОЖЕНИЕ II – „ОБЩИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ, КРИТЕРИИ ЗА КАТЕГОРИЗАЦИЯ НА ПРЕВОЗНИТЕ

СРЕДСТВА, ТИПОВЕТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА И ТИПОВЕТЕ

КАРОСЕРИИ“ към Регламент (ЕС) № 678/2011 на Комисията от 14 юли 2011 година, същият представлява превозно средство, чиято максимална маса превишава 12 тона.

4

Отделно от гореизложеното за субекта на нарушението по чл. 23, § 1, изр. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014, съдът намира, че АНО неправилно е приложил и санкционната разпоредба на чл. 105, ал. 1 ЗАвтПр за нарушение на този регламент.

Разпоредбата на чл. 105, ал. 1 ЗАвтПр предвижда, че „за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв.“. От текста на същата следва, че тя е неприложима при нарушения на европейските регламенти.

Съгласно чл. 41 от Регламент (ЕС) № 165/2014, държавите-членки, в съответствие с националните конституционни механизми, установяват система от санкции, приложими за нарушения на настоящия регламент, и предприемат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане.

Тези санкции трябва да са ефективни, пропорционални, възпиращи и недискриминационни и да са в съответствие с категориите нарушения, предвидени в Директива 2006/22/ЕО.

Така в разпоредбата на чл. 104 от ЗАвтПр са предвидени различни състави на административни нарушения на разпоредби от пряко приложимото вторично право на ЕС, в т.ч. и за нарушения на разпоредбите на Регламент (ЕС) № 165/2014, досежно осигуряване правилното функциониране на тахографите - чл. 104, ал. 3 от ЗАвтПр, която предвижда задължение именно за превозвача да осигурява правилното функциониране на тахографа, а не на водача на превозното средство.