Решение № 2651 от 23.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2651 гр. София, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20211100114789 по описа за 2021 година

Ищцата Е. М. поддържа в исковата молба, че на 21.04.2008г. е сключила с ответника „Ю.Б.“ договор за покупка на недвижим имот №HL 35308 с уговорката банката да предостави кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността на швейцарски франкове на 300 000 евро. Счита, че изрично посочени в исковата молба клаузи от договора /относно превалутирането и уговарянето на възнаградителната лихва/ са нищожни, т.к. са неравноправни и приложението им е довело ищцата до невъзможност да обслужва кредита. Страните са пристъпили към сключването на допълнителни споразумения, с които допълнително са утежнили положението й.

На 30.08.2013г. страните сключили договор за рефинансиране на жилищния ипотечен кредит, чрез който остатъчната главница в швейцарски франкове, определена съгласно счетоводните записвания на банката, се превалутира в лева по курса на БНБ за деня. Съгласно Приложение №1 към договора, главницата е нараснала на сума в размер на 538 854,51 лева. След превалутирането в лева по официалния курс на БНБ за шв. франк за лев, сумата на главницата по договора за рефинансиране е определена на 857 491 лв.

Към този договор също са сключени няколко доп. споразумения, всяко от които ищцата счита за нищожно, т.к. размерът на задължението е определен въз основа на нищожни клаузи и при прилагане на анатоцизъм.

Ето защо, предявява следните искове:

1. Да се прогласи нищожността на чл.1, ал.1 (в частта „кредитен лимит в 1 швейцарски франкове, в размер на равностойността на швейцарски франкове“), чл. 3(5), чл.6, ал.2 (в частта на изр.1 „швейцарски франкове“ и на изр.2), чл.12, чл. 20 и чл. 22 от Договора от 2008г.; на допълнителни споразумения от 10.03.2009г„ 05.05.2010г„ 15.12.2010г„ 31.05.2011г„ 27.11.2011г„ 30.12.2012г. към Договор за покупка на недвижим имот HL35308; на Договора за рефинансиране от 30.08.2013г. и Приложение №1 от 30.08.2013г. ; на Допълнително Споразумение от 09.12.2013г„ от 03.02.2015г„ от 17.09.2016г„ 22.03.2019г„ 05.01.2021г. и 29.09.2021г. в частта, в която са извършвани капитализации на лихви към главницата.

2. Да се признае за установено, че не дължи на „Ю.Б.” АД, ЕИК**** сумата от 200 000 лева, частичен иск от 633 074, 40 лева, представляваща главница по договор Договор от 30.08.2013г. и Приложение №1 от 30.08.2013г.

С молба, депозирана в открито съдебно заседание, проведено на 24.02.2023г. ищцата е изменила предявения установителен иск по размер, като е поискала да бъде признато за установено, че не дължи на ответника сумата от 407 382,92 лв., частичен иск от 633 074,40 лв. - представляваща главница по договор Договор от 30.08.2013г. и Приложение №1 от 30.08.2013г.

В срока за това ответникът подава отговор на исковата молба, в който оспорва допустимостта и основателността на исковете.Оспорва ищцата да е имала качеството „потребител“, т.к. закупеният с кредита недвижим имот е използван от нея за търговска дейност. Оспорва фактите, на които ищцата основава твърденията си за нищожност на процесните клаузи от договора за кредит за покупка на недвижим имот. Оспорва да е налице нищожност на договора за рефинансиране и излага подробна обосновка на становището си.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове, за прогласяване нищожността на чл.1, ал.1 (в частта „кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността на швейцарски франкове“), чл. 3(5), чл.6, ал.2 (в частта на изр.1 „швейцарски франкове“ и на изр.2), чл.12, чл. 20 и чл. 22 от Договора от 2008г.; на допълнителни споразумения от 10.03.2009г„ 05.05.2010г„ 15.12.2010г„ 31.05.2011г„ 27.11.2011г„ 30.12.2012г. към Договор за покупка на недвижим имот HL35308; на Договора за рефинансиране от 30.08.2013г. и Приложение №1 от 30.08.2013г.; на Допълнително Споразумение от 09.12.2013г„ от 03.02.2015г„ от 17.09.2016г„ 22.03.2019г„ 05.01.2021г. и 29.09.2021г. в частта, в която са извършвани капитализации на лихви към главницата и за признаване за установено, че ищцата не дължи на „Ю.Б.” АД, ЕИК**** сумата от 407 382,92 лв., лева, частичен иск от 633 074, 40 лева, представляваща главница по договор Договор от 30.08.2013г. и Приложение №1 от 2

30.08.2013г.

По допустимостта на производството:

С отговора на исковата молба ответникът е възразил, че е недопустимо предявяването на частичен отрицателен установителен иск. По този въпрос съдът намира следното – безспорно, предявяването на отрицателен установителен иск като частичен повдига въпроси във връзка с формирането на сила на пресъдено нещо. Актуалната съдебна практика, намерила израз в Определение №60521 от 28.09.2021г. на ВКС по т.д. №1532 по описа за 2020г. н а I ТО, приема, че при решение, с което се уважава частичен отрицателен установителен иск, диспозитивът не разпростира действие за непредявената част, защото отричането на част от задължението, не налага извод за съществуването или несъществуването на останалата част от него. Възможно е частичният отрицателен установителен иск да бъде уважен както в хипотезата, когато цялото задължение не е възникнало валидно, така и когато е погасена само част от задължението, която е въведена като предмет на производството.

Като взе предвид така изложеното становище на ВКС, съдът намира, че е сезиран с допустим, предявен като частичен, иск за признаване за установено, че ищцата не дължи посочената в петитума на исковата молба сума, представляваща главницата по сключения между страните договор за рефинансиране на кредит. При уважаване на така предявения иск, съдебното решение ще формира сила на пресъдено нещо само за размера от главницата, приет за недължим и няма да засегне дължимостта на остатъка от главницата или другите вземания, произтичащи от сключените между страните договори и техните действителни клаузи.

От фактическа страна, не се спори по делото, а и се установява от приетите доказателства, че на 21.04.2008 г. е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 35308 между ищцата и „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД – предишното наименование на ответника, по силата на който банката предоставила на Е. М. кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 300 000 евро, по курс "купува" за щвейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, както следва: равностойността в швейцарски франкове на 60 000 евро по курс "купува" за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита за покупка на описан в договора недвижим имот - къща с гараж в гр. София и равностойността в швейцарски франкове н а 240 000 евро по курс "купува" за швейцарския франк към евро в деня на усвояване на кредита - за други разплащания. Съгласно чл. 1, ал. 3 в деня на усвояване на кредита страните подписват приложение № 1, неразделна част от договора, в което посочват приложимия към същата дата курс "купува" за швейцарския франк. Кредитополучателите са се задължили да върнат кредита, заедно с дължимата лихва, в срок от 324 месеца, на месечни вноски, 3 включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план, приложение № 2 към договора. Съгласно чл. 3, ал. 1 годишната лихва се формира като сбор от базовия лихвен процент ( БЛП ) на банката за жилищни кредити в щвейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1. 15 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП на банката бил в размер на 4.5 %.

Съгласно чл. 3, ал. 5 действащият БЛП на банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони. Договорените в договора надбавки не се променят. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя Е. М. и се ползва при условията на ал. 3 и 4 - усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс "купува" на банката за съответната валута в деня на усвояването, като кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава банката служебно да извършва тези действия. За превалутирането кредитополучателят не дължи на банката определените съгласно Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага при операциите си, такси и комисионни. Превалутираната сума се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в съответната валута. В чл. 6, ал. 2 от договора е посочено, че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която е разрешен и усвоен - швейцарски франкове, като в случай че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс "продава" за швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката. Съгласно чл. 4 от договора кредитополучателят заплаща на банката следните такси: 1. такса за управление - 1.5 % върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при първото усвояване на кредита; 2. в началото на всяка следваща година, считано от датата на усвояване на кредита - годишна такса за управление в размер на 0.3 % върху размера на непогасената главница към същата дата и 3. административна такса от 20 лв., еднократно платима при подаване на молбата за кредит, като с чл. 12, ал.1 банката си запазва правото по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 20. Измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила в деня на приемането им от компетентните банкови 4 органи и са задължителни за страните по договора. Съгласно чл. 2 0 от договора, кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в евро или лева, като се съгласява да заплати съответната комисионна съгласно действащата към датата на превалутирането Тарифа на банката и се съгласява в тези случаи банката да превалутира кредита в български лева или евро по обявения курс "купува" на банката за швейцарски франкове за датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от банката по реда на чл. 12, ал. 2 за съответната валута и вид на кредита. Дефиниция на понятието "превалутиране" е дадено в чл. 21 от договора а именно - промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същия. В чл. 22, ал. 1 кредитополучателят е декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, както и превалутирането по чл. 20 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл.

6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната във валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. В ал.2 на същия текст кредитополочателят е декларирал, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбата на чл.6, ал.2 и чл.20-22 от договора, както и че е съгласен с настъпването им.