Решение № 553 от 15.12.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 553 гр. Плевен, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20224400500806 по описа за 2022 година С решение №1447 от 10.10.2022 г. по гр.д. №2859/2022 г. Плевенски Районен съд е:

ОСЪДИЛ ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И

ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ - МВР, представлявана от Главен комисар Н.С.Н., съд. адрес: гр. **********, да заплати на И. О. Г., ЕГН **********, от гр.***********, следните суми:

-сумата от 787.73лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 25.05.2019г.10.07.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба- 25.05.2022г., до окончателното изплащане на сумата, и -сумата от 178.09лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяко плащане до 25.05.2022г. - датата на завеждане на исковата молба.

ОСЪДИЛ, на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА

НАСЕЛЕНИЕТО“ - МВР, представлявана от Главен комисар Н.С.Н., съд. адрес: гр. **********, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. П. от АК-Плевен, адрес: гр.*******, като процесуален представител на ищеца И. О. Г., ЕГН **********, сумата 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за 1 оказаната по производството безплатна правна помощ.

ОСЪДИЛ ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И

ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ - МВР, представлявана от Главен комисар Н.С.Н., съд. адрес: гр. **********, да заплати по сметка на Плевенски Районен съд държавна такса в размер 50.00 лв.

Недоволен от решението е останал ответникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ към МВР и е подал въззивна жалба срещу него, в която моли да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, което да бъдат отхвърлени ищцовите претенции. Претендират се разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК.

Препис от въззивната жалба е връчен на 11.11.2022 г. на И. О. Г. и в указания срок – на 14.11.2022 г. е депозиран отговор чрез адв. В. П., в който се моли да бъде потвърдено обжалваното решение и да бъде присъдено на основание чл.38, ал.2 от ЗА адв. възнаграждение за защита пред пред въззивната инстанция.

С определение №1584 от 17.11.2022 г. въззивната жалба е приета за допустима и редовна и делото е насрочено в о.с.з. за разглеждането ѝ.

На 28.11.2022 г. въззивникът е представил счетоводни изчисления, съобразно дадените му от въззивната инстанция указания. В становище от 06.12.2022 г. юриск. Н. моли за отмяна на обжалваното решение и претендира присъждане на разноските, направени във въззивната инстанция.

Процесуалният представител на И. О. Г. – адв. В. П. също е депозирала – на 30.11.2022 г. становище, в което моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение, както и да бъде присъдено на основание чл.38, ал.2 от ЗА адв. възнаграждение за защита пред пред въззивната инстанция.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Не е спорно, че през периода от 25.05.2019 г. до 10.07.2020 г. И. О. Г. е бил „началник дежурна смяна“ в Районна служба “Пожарна безопасност и защита на населението“ – Плевен при Областна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ – Плевен към Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР – София, работещ 2 на 12-часови смесени смени.

Не е спорно, че в Областна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ – Плевен е установено сумирано изчисляване на работното време – за тримесечен период.

В исковата молба се твърди, че през периода от 25.05.2019 г. до 10.07.2020 г. И. О. Г. е положил общо 800 часа нощен труд и за тях е претендирал допълнително заплащане в размер на 915.20 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на делото – на 25.05.2022 г.

И. О. Г. претендира и сумата от 100 лв. като лихва за забава върху главницата, начислена от 01.07.2019 г. до завеждане на делото – на 25.05.2022 г.

Според ищеца, е приложима разпоредбата на чл.9, ал.2 от НОСРЗ, предвиждаща, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Ищецът сочи като съответен коефициент 1.143, който се получава при отношение „8 часа дневно работно време : 7 часа нощно работно време“.

След преизчисление с този коефициент процесните 800 часа стават 914.40 часа.

Според ищеца, разликата от 114.40 часа /914.40 – 800/ се явява извънреден труд, който следва да му бъде възмезден при часова ставка 8.00 лв.

В отговора на ответника се съдържат счетоводни изчисления в табличен вид, според които положеният през периода от 25.05.2019 г. до 10.07.2020 г. нощен труд е 649 часа, а часовата ставка, изчислена на база основните работни заплати на ищеца през процесния период, в т.ч. и 50 % за извънреден труд, варира между 8.13 лв. и 8.91 лв. Така за 93 /742 – 649/ часа при съответните за тримесечието часови ставки се получават 787.73 лв., а лихвата за забава възлиза на 178.09 лв.

В о.с.з. на 16.09.2022 г. ищецът е поискал и Плевенски Районен съд е 3 допуснал изменение на предявените искове, съгласно което те да се считат предявени съответно за 787.73 лв. и за 178.09 лв. Тези именно суми Плевенски Районен съд е присъдил с обжалваното решение.

Плевенски Районен съд е възприел тезата на ищеца, че е приложима субсидиарно разпоредбата на чл.9, ал.2 от НОСРЗ, поради липсата в действащите през процесния период наредби на министъра на вътрешните работи на норма за коефициент за преобразуване на часовете нощен труд. В обжалваното решение е прието, че това преобразуване на нощния труд в дневен води до отчитането му като извънреден.

Плевенски Окръжен съд констатира, че първоинстанционният съд е квалифицирал спорното материално право неправилно, без при това да е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. При това положение погрешната правна квалификация на спора обуславя неправилността на решението и налага след неговата отмяна въззивният съд да определи вярната правна квалификация и да разреши спора по същество.

Спорното право се индивидуализира от ищеца чрез изложените в исковата молба релевантни фактически обстоятелства. В случая – никъде в исковата молба И. О. Г. не сочи каква е нормата за положения от него труд и не твърди, че тя е надвишена, т.е. че е работил извънредно.

И. О. Г. твърди единствено, че е работил на 12-часови смени и че е полагал нощен труд, т.е. такъв между 22 часа и 6 часа. Това означава, че смените са били смесени. Нито ищецът сочи изрично, нито по дедуктивен път е възможно съдът да извлече извод за някакво установено за него работно време, респ. за надвишаване на нормата и за полагане на извънреден труд.

Ищецът сочи общо – за процесния период определен брой часове нощен труд и претендира допълнително възнаграждение за него. По правилото на чл.261 от КТ нощния труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет, т.е. с НОСРЗ. С увеличение означава повече от заплащането на дневния труд. За това в НОСРЗ – в чл.9, ал.2 се урежда преизчисление на нощния труд в дневен чрез коефициент. За сравнение – по правилото на чл.262 от КТ извънредния труд също се заплаща с увеличение, 4 чиито минимални размери обаче са конкретно посочени и не е нужно преизчисление чрез коефициент. Без да сочи основание /факти/, ищецът е квалифицирал нощния си труд като извънреден и е поискал за него плащане с увеличение по двата начина – и чрез преизчисление чрез коефициент, и чрез прилагане на завишена с 50 % часова ставка. Плевенски Районен съд безкритично е приел тази квалификация и е уважил иска, присъждайки възнаграждение за извънреден труд.

Според въззивната инстанция обаче, фактите сочат за положен нощен труд, а претенцията е да бъде платено допълнително възнаграждение за него.

Съдът не е обвързан от посочения от ищеца алгоритъм за изчисляване на това допълнително възнаграждение. Според въззивната инстанция, в случая за часовете нощен труд трябва да е платено възнаграждение като за часове дневен труд /т.е. основно възнаграждение/. За да се получи увеличение, каквото се дължи за нощния труд, се прави преизчисление чрез коефициента по чл.9, ал.2 от НОСРЗ и от полученото се вади базата преди преизчислението /защото тя вече е платена като дневен труд/ и разликата се плаща също като дневен труд, а не при завишена с 50 % ставка. Казано по друг начин – преизчислението с коефициента се прави, за да се определи база за заплащане на допълнително възнаграждение при прилагане на дневната ставка. Това се налага, защото няма два вида ставки – дневна и нощна. Има една ставка – дневната и за това нощния труд се превръща в дневен и разликата между преизчислените дневни и действителните нощни часове, която всъщност се явява увеличение, се възмездява чрез прилагане на дневната ставка. Ако се увеличи и ставката / + 50 %/, ще се получи второ увеличение, за каквото няма основание в закона.

В обжалваното решение Плевенски Районен съд е приел, че празнотата в специалната нормативна уредба относно служителите в МВР налага прилагането на общата нормативна уредба, в частност НСОРЗ. В потвърждение на този извод, според Плевенски Окръжен съд, е нормата на чл.188, ал.2 от ЗМВР, съгласно която държавните служители, които полагат труд за времето между 22 ч. и 6 ч., се ползват със специалната закрила по КТ.

Част от тази специална закрила е закрепена в чл.140 от КТ, предвиждащ, че при 5-дневна работна седмица нормалната продължителност на работното време през нощта е 7 часа. Именно тази нормална продължителност на 5 нощния труд трябва да се ползва при определяне на коефициента по чл.9, ал.2 от НОСРЗ.

Видно от представените във въззивното производство счетоводни изчисления, не е спорен общия брой часове нощен труд за процесния период – 649. Не е спорен и резултата от преизчислението с коефициент 1.143 – 742.

Часовата ставка без увеличение с 50 % варира между 5.42 лв. и 5.94 лв., което означава, че се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 525.02 лв., както и лихва за забава в размер на 115.36 лв. Именно за 525.02 лв. се явява основателен и доказан предявения иск, чието уважаване предпоставя основателността и на акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за 115.36 лв.

При този изход на спора по същество на основание чл.78, ал.6 от ГПК ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА

НАСЕЛЕНИЕТО“ – МВР следва да заплати в полза на Плевенски Окръжен съд ДТ в размер на 50 лв.

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА

НАСЕЛЕНИЕТО“ – МВР следва да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА в полза да адв. В. П. сумата от 700 лв., явяваща се възнаграждение за защита пред двете инстанции. При присъждане на тази сума, съдът е определил възнаграждение за адв. В. П. в размер на 300 лв. за първата инстанция, съгласно действащата към 16.09.2022 г. редакция на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. от ГПК и възнаграждение за адв. В. П. в размер на 400 лв. за въззивната инстанция, съгласно действащата към 08.12.2022 г. редакция на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. от ГПК.

И. О. Г. следва да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА

НАСЕЛЕНИЕТО“ – МВР сумата от 67.40 лв., явяваща се разноски за юриск. възнаграждение, направени в двете инстанции, съобразно отхвърлената част на исковите претенции. При присъждане на тази сума, съдът е определил на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП възнаграждение за юриск. Н. в размер на 100 лв. за всяка инстанция.