Решение № 286 от 11.08.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Бургас , 10.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева

Върбанова

Детелина К. Димова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно гражданско дело № 20212100500735 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260872 от 15.12.2020 г. по гр.д. № 10788/2019 г. по описа на БРС, Бургаският районен съд е осъдил Община Бургас, с адрес гр. Бургас, ул.”Александровска” 26, представлявана от кмета Димитър Николов да заплати на Т. Г. Ю., ЕГН ********** от *** сумата от 1500 лева- главница, частично от общо претендирана главница от 40000 лева, представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства в следствие на получен травматичен субдурален хематом, причинен на 20.06.2019г. от падане на ищеца и удряне на главата му в необезопасена неравност на тротоара на улица в гр. Бургас, стопанисвана от общината, ведно със законната лихва върху сумата от 1500 лева, считано от подаване на исковата молба – 27.12.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата от 240 лева - разноски за водене на делотo. Сумата от 335 лева адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗА, е присъдено в полза на адв. Стоян Петров от БАК- упълномощен процесуален представител на ищеца. Решението по предявения главен иск е постановено при участието на третото лице – помагач ”Щрабаг” ЕАД, ЕИК 130463628.

1

Със същото решение, съдът е уважил и предявеният от Община Бургас обратен иск, насочен против „Щрабаг” ЕАД, ЕИК 130463628, като е осъдил дружеството да заплати н а Община Бургас присъдените по главния иск суми, след като същата изпълни постановеното срещу нея осъдително решение спрямо ищеца Т. Г. Ю., които суми „Щрабаг” ЕАД дължи поради неизпълнение на задълженията си по договор от 28.05.2019г. за извършване на дейности по строителство, основен ремонт, рехабилитация и текущо поддържане на улиците, общинските пътища и техните съоръжения в териториален обхват, попадащ в Обособена позиция № 4 “Център“. По уважения обратен иск ”Щрабаг” ЕАД е осъден да заплати на Община Бургас сумата от 160 лева съдебно – деловодни разноски.

Срещу първоинстанционното решение са постъпили два броя въззивни жалби:

1./въззивна жалба вх. № 263134/26.01.2021 г. , подадена от Община Бургас и 2./ въззивна жалба вх. № 264090/01.02.2021 г., подадена от „Щрабаг“ ЕАД.

С депозираната от Община Бургас въззивна жалба, първоинстанционното решение се оспорва като неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и като необосновано, поради формиране на изводи, които не кореспондират на събраните по делото доказателства. Оспорва се изводът на БРС относно наличие на причинно – следствена връзка между вредата и деликта, който бил формиран в резултат на неправилна оценка на доказателствата по делото и игнориране на съществуващото противоречие между свидетелските показания на св. Д. и обясненията на вещото лице по СМЕ. Твърди се, че по делото останал неизяснен механизмът на настъпване на сочените от ищеца наранявания, както и не била установена пътната обстановка около мястото, на което ищецът твърди, че бил паднал. Съдът констатирал, че на мястото съществували големи неравности, от порядъка на 20 см, редували се дупки и бетонни късове, но липсвал извод относно конкретния вид неравност, в която ищецът се е препънал.

Липсата на установеност на фактическата обстановка, при която е настъпил инцидента, възпрепятствала доказването на причинно – следствената връзка между увреждането и попадането в конкретно препятствие на пътя. Възразява се, че съдът не е обсъдил подробно показателите от епикризата на ищеца, установяващи състоянието му след мозъчен инфаркт два месеца след падането. Възразява се и срещу приетия от съда за справедлив размера на обезвреда от 10 000 лева. Това обезщетение не било съразмерно на действително претърпените от ищеца вреди като при определянето му съдът не е съобразил последващото пълно възстановяване на здравословното му състояние. Моли се за отмяна на решението и се иска съдът изцяло да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски за двете инстанции. Не се правят доказателствени искания.

По жалбата, подадена от Община Бургас са постъпили отговори от въззиваемия Т.Ю. и от ответника по обратния иск - „Щрабаг“ ЕАД. С отговора, подаден от г-н Ю. въззивната жалба се оспорва като неоснователна и бланкетно се възразява, че решението на БРС се основава на всички събрани по делото доказателства, от които правилно съдът е заключил, че вина за инцидента има Община Бургас, поради неизпълнение на задължението 2 й да поддържа тротоара в изправност и че е налице причинно – следствена връзка между падането на ищеца и нанасянето на рана на главата му. Претендира за разноски.

С отговора, подаден от „Щрабаг“ ЕАД се изразява становище за основателност на въззивната жалба, с която Община Бургас оспорва решението на БРС, в частта, в която е уважен главния иск. Третото лице – помагач се солидаризира с възраженията на ответната община, с които се релевират доводи за неоснователност на главния иск. Намира, че решението е постановено при неясна фактическа обстановка, неясен механизъм на настъпване на увреждането, недоказана причинно – следствена връзка между инцидента и увреждането и неотчитане на съпричиняването от страна на ищеца. Поради недоказаност на главния иск, счита, че като недоказан следва да се отхвърли и обратния иск, предявен от Община Бургас против „Щрабаг“ ЕАД, като в тази връзка третото лице – помагач излага подробни възражения, каквито идентични по съдържание релевира и в подадената от свое име въззивна жалба.

С въззивната жалба подадена от „Щрабаг“ ЕАД, с вх. № 264090/01.02.2021 г. , първоинстанционното решение се оспорва изцяло, както в частта, в която е уважен главния иск, така и в частта, в която съдът се е произнесъл по обратния иск. Жалбоподателят намира, че решението е недопустимо спрямо него, също така неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано, непочиващо на събраните в производството доказателства.

Възражението си за недопустимост на решението основава на довода за недопустимо конституиране на „Щрабаг“ ЕАД като помагач на страната на ответника. Сочи се, че договорните отношения между дружеството и Общината се отнасяли само за конкретно възложени по силата на сключения между тях договор ремонтни работи, а такива досежно процесната ул. Св. Патриарх Евтимий не били възложени от ищеца по обратния иск. Освен това излага твърдения, че след получаване на исковата молба Община Бургас в действителност била отремонтирала процесния тротоар, но този ремонт не бил възложен на „Щрабаг“ ЕАД, а на трето лице. Твърди, че общината, в качеството й на собственик и стопанин на техническата инфраструктура имала самостоятелно задължение да следи и контролира правилната й експлоатация, в това число и като не допуска по тротоара да паркират МПС, в резултат на което настилката се компроментирала и се възпрепятствало преминаването на пешеходците по тротоара. С оглед на изложеното, за причинените на ищеца вреди отговорност следва да понесе само Общината, поради което се иска производството да бъде прекратено по отношение на „Щрабаг“ ЕАД или обратния иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Излагат се подробни възражения и за неоснователност на предявения главен иск, както и за неправилност и необоснованост на обжалваното решение досежно приетите от съда констатации касаещи механизма на причиняване на увреждането. Сочи се, че ако в действителност ищецът се бил спънал в бетонови парчета /боклуци/, то за тяхното 3 премахване и почистване „Щрабаг“ ЕАД не е имал задължение по сключения договор с Общината. Оспорва се наличието на причинно- следствена връзка между падането и твърдените от ищеца увреждания и се прави анализ на заключението на СМЕ, която според този въззивник почивала на догадки и предположения, а не на категорично установени факти. Твърди се, че е налице съпричиняване от пострадалия, който проявил разсеяност и невнимателност, при все че след като познавал района и бил наясно с лошото състояние на тротоара следвало да прояви повишено внимание. Ищецът бил допринесъл за увреждането си и с последващото си поведение, тъй като не потърсил веднага лекарска помощ, макар, че според показанията на св. Ю. раната от дясната страна на главата цяла вечер кървяла, както и че три – четири дни след падането се налагало тя да прави превръзки на удареното място.

Лекарска помощ не била потърсена и в следващия месец, макар, че състоянието му не било напълно възстановено. В резултат на проявеното от ищеца бездействие, състоянието му се влошило до степен, налагаща необходимост от оперативна намеса.

Въззивното дружество оспорва и размера на определеното от съда справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Сочи се, че същото не е съобразено с икономическата обстановка в страната към момента на злополуката. Не е отчетена сравнително кратката продължителност на изпитваната болка, както и обстоятелството, че след проведените медицински процедури не са останали невъзстановени увреждания. Намира, че с оглед всички данни по делото, обезщетение в размер на 10 000 лева се явява несъразмерно и прекомерно и заявява, че ако се отчете и съпричиняването от страна на ищеца, то евентуалното обезщетение следва да е в размер на не повече от 1000 лева.

Подробни оплаквания се правят досежно изводите на районния съд по основателността на предявения обратен иск. Възразява срещу извода на съда, според който задължението на „Щрабаг“ ЕАД да докладва за съществуващи неравности на пътното платно и тротоарите било първо по време съгласно договореното между страните и за това, че отговорността на дружеството следвало да бъде ангажирано само поради това, че липсвали месечни доклади за необходимите ремонти. Излага твърдения, че обходите по отделните участъци, били провеждани винаги в присъствие на представител на Общината, а освен това нейно било нормативно уреденото задължение за поддържане и ремонт на уличната и пътната мрежа. След като общината по силата на закона е натоварена на самостоятелно основание да осъществява контрол и да установява нарушена пътна и тротоарна настилка, то евентуалното неподаване на информация от страна на „Щрабаг“ ЕАД не води автоматично до ангажиране отговорността на дружеството и до изключване на тази на общината. Независимо от това, жалбоподателят твърди, че е изпълнявало регулярно задължението си за обхождане на района и за докладване на необходимите ремонти, което се установявало от показанията на св. Д. Б.. Дружеството обаче не разполагало с оперативна самостоятелност да извършва ремонти по пътните настилки, попадащи във възложения му район по собствена инициатива, а само след изрично възлагане от страна на Община Бургас.

Освен това Общината била наясно за необходимостта от ремонт на улицата Св. Патриарх 4

Евтимий“, за което свидетелствал факта, че същата била включена за цялостна реконструкция в обществена поръчка и именно поради това никакви ремонти по сочената улица не били възлагани на дружеството, въпреки подаваните устни доклади. Независимо от това, третото лице – помагач посочва, че и понастоящем ежемесечно подава писмени доклади относно необходимостта от извършване на ремонт на процесната улица , но такъв така и не бил възлаган. В подкрепа на тези твърдения представя и моли на основание чл.

266, ал. 2 т. 2 от ГПК да бъдат приети като доказателства докладите за месеците декември, 2020 г. и януари и февруари, 2021 г.

Прави искане за отмяна на определението, с което „Щрабаг“ ЕАД е конституирано като трето лице – помагач и моли производството по делото да бъде прекратено по отношение на дружеството. В условията на евентуалност моли претенциите на ищеца да бъдат отхвърлени като неоснователни, а в случай, че съдът ги прецени за основателни, то да намали присъденото обезщетение. Евентуално моли да бъдат отхвърлени претенциите на Общината по обратния иск. Претендира разноски.