Решение № 156 от 11.11.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Търговище, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ

Членове:

ЯВОР ПЛ. ТОМОВ

ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ при участието на секретаря МАРИЯ М. ИВАНОВА в присъствието на прокурора М. К. А. като разгледа докладваното от АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243500600290 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК

Постъпила е жалба от адв. А. С.- ТАК, адрес: гр. Търговище, ул. „Бр.

Миладинови“ №31, ет.2 оф.8, служебен защитник на И. Х. М., с ЕГН:

**********, против Присъда №11/14.05.2024година, постановена по НОХД № 281/2024г. на Търговищкия районен съд с която съдът го е признал за виновен за това, че на 10.08.2023 г. в гр. Търговище, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у A. A. K. и Н. И. М. и двете от гр. Търговище - че ще предаде забравен мъжки портфейл на стойност 15,00 лева с намиращите се в него пари - общо 596,00 лева в полицията и с това причинил имотна вреда на А. М. И. от с. П., общ. Търговище в размер на 611,00 лева, поради което и на основание чл. 209, ал. 1 НК и чл.58а, ал.1 от НК му е наложил наказание осем месеца лишаване от свобода , като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изтърпяването на така наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

В постъпилата жалба се твърди,че присъдата е неправилна и необоснована, тъй като съдът не е отчел всички елементи, съставляващи конкретната обществена опасност на деянието, личностните характеристики на подсъдимия и неговото процесуално поведение и не ги е сравнил с обикновените случаи на престъпление от този вид. Предметът на престъплението е на много ниска стойност, под размера на минималната работна заплата за страната. Предлага се да се приеме, че случаят е 1 маловажен, като подсъдимия бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл.209. ал.З от НК. а не такова по ал.1 и да му бъде наложено наказание пробация, алтернативно се подържа искане, че определеното на подсъдимия с присъдата наказание е явно несправедливо, поради което да бъде намалено по размер.

Представителя на Окръжна Прокуратура изразява становище,че жалбата е неоснователна, а наложеното наказание е правилно.

Съдът, като провери жалбата и изцяло правилността на Присъдата прие за установено следното:

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Видно от събраните по делото доказателства, подсъдимия е бил обвинен в това, че на 10.08.2023 г. в гр. Търговище, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у A. A. K. и Н. И. М. и двете от гр.

Търговище - че ще предаде забравен мъжки портфейл на стойност 15,00 лева с намиращите се в него пари - общо 596,00 лева в полицията и с това причинил имотна вреда на А. М. И. от с. П., общ. Търговище в размер на 611,00 лева, престъпление по чл. 209, ал. 1 НК Пред първоинстанционният съд производството е проведено по реда на чл.370 вр.чл. 371 т.2 и сл. от НПК.

Съдът е одобрил изразеното от подсъдимия съгласие да не се събират доказателства в с.з. и разяснил, че ще ползва признанията му, без да събира доказателства за фактите изложени в обвинителния акт при постановяване на присъдата. След като отчел и обстоятелството, че действията по проведеното досъдебно производство не страдат от пороци и са извършени по реда предвиден в НПК, съдът постановил процесния съдебен акт.

Възприетата от ТРС фактическа обстановка е следната:

Подсъдимият М. е бил реабилитиран е на основание чл. 88а от НК, и е бил неосъждан.

Свидетелките A. A. K. и Н. И. М. и двете от гр. Търговище, през месец август 2023г. работели в кафене „Оазис“, находящо се срещу МБАЛ Търговище в гр. Търговище, К. като сервитьорка, а М. като барманка. На 10.

08. 2023 г. по обяд свидетелите А. М. И. и А. А. И. от с. П., общ. Търговище, които са съпрузи, седнали да пият кафе в кафене „Оазис“. Св. И. държал парите си - общо 605, 00 лева в портфейл - мъжки, от изкуствена кожа, без марка с размери 12см. на 9 см., който носел в задния джоб на панталона си.

Около 14: 00 часа св. И. платил сметката, която била 8, 00 лева и оставил 1, 00 лев бакшиш на сервитьорката и така в портфейла му останали 596, 00 лева, след което двамата със съпругата му си тръгнали, като св. И. не усетил, че портфейлът, при ставането му от стола изпаднал от задния му джоб и останал на стола. Друга клиентка на заведението видяла, че на стол до празна маса, на която нямало никой има портфейл и съобщила за това на сервитьорката - св.

К., която го взела, отишла с него при барманката - св. М. и и казала, че има 2 забравен портфейл. Св. М. от своя страна и казала да прибере портфейла и ако някой се върне да го търси ще му го върнат, а ако никой не се появи за него ще съобщят на шефа си, за да направи необходимото. Докато двете свидетелки водели този разговор от намиращата се до тях тоалетна на заведението излязъл подс. И. М., който бил чул разговора им за забравения портфейл и решил да се възползва от ситуацията и да се облагодетелства от съдържанието му, в което основателно можел да предположи и предположил, че има пари. В изпълнение на замисленото подсъдимият приближил свидетелките К. и М., казал им че е чул, че говорят за забравен портфейл и ги накарал да го отворят, за да проверят дали в него има документи. Портфейла все още бил в св. К., която следвайки указанията на подсъдимия го отворила, но се притеснила от това, че трябва да разглежда чужди вещи и не погледнала вътре. Тогава подс.М. взел портфейла от ръцете и и разгледал съдържанието му, което било освен парите 596, 00 лева и документи на св. И. - лични карти - българска и турска, 3 дебитни банкови карти на св. И. и 1 дебитна карта на съпругата му св. И.а и карта за ферибот. Тогава, за да получи портфейла със съдържанието му подс.

М. въвел в заблуждение свидетелките К. и М., като им казал, че познава човека, на който е портфейла, но нямал възможност да го търси, поради което заявил, че ще го занесе в полицията и си тръгнал, като вървял в посока към намиращата се наблизо сграда на ОДМВР - Търговище, с което затвърдил убеждението на свидетелките, че действително ще занесе портфейла там.

След известно време обаче около 15: 00 часа, св. А. И. установил, че портфейла му го няма и се върнал в кафене „Оазис“, за да го търси. Св. К. междувременно била приключила работа и я нямало, но там била св. М., която му обяснила, че мъж е взел портфейла, като е казал, че ще го занесе в полицията. Св. И. веднага отишъл в полицията и там станало ясно, че мъжът, за който в последствие е установено, че е подс. М. е задържал портфейла. Така придобитият портфейл подсъдимият занесъл в дома си в гр.Търговище. След като деянието му било разкрито с протокол за доброволно предаване от 16.08.2023 г. той предал на служител на полицията портфейла с намиращите се в него документи - 2 лични карти - българска и турска на А. И., четирите дебитни карти и картата за ферибот и същите с разписка са върнати на св. А.

И. /л. 9 и л. 10/. Парите - 596, 00 лева ги нямало, тъй-като подсъдимият ги бил изхарчил. От заключението на изготвената съдебно - оценъчна експертиза се установило, че стойността на портфейла на св. И. - мъжки, от изкуствена кожа, без марка с размери 12 см. на 9 см. е 15, 00 лева.

Така възприетата фактическа обстановка е безспорно доказана от писмените доказателства по ДП, така и от обясненията на подсъдимия , свидетелските показания на свидетелите, изготвените експертизи.

При правилно установена фактическа обстановка, ТРС е признал подсъдимия за виновен в това, че на 10.08.2023 г. в гр. Търговище, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у A. A.

K. и Н. И. М. и двете от гр. Търговище - че ще предаде забравен мъжки портфейл на стойност 15,00 лева с намиращите се в него пари - общо 596,00 3 лева в полицията и с това причинил имотна вреда на А. М. И. от с. П., общ.

Търговище в размер на 611,00 лева, - престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.

Правилно съдът е установил, че от субективна страна деянието е извършено умишлено, с пряк умисъл, тъй като подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на извършеното от него деяние - неговата противоправност и наказуемост, предвиждал е общественоопасните последици на деянието и е искал настъпването на тези последици.

Съобразявайки, че за извършеното престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до шест години, съдът е определил наказание от една година „лишаване от свобода“, като е намалил същото с една трета на основание чл.58а, ал.1 от НК и наложил наказание от осем месеца „лишаване от свобода“. За да определи размера на наказанието ТРС е отчел като смекчаващи обстоятелства - чисто съдебно минало, самопризнание и изказано съжаление за извършеното, сравнително ниският размер на предмета на престъплението. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете лошите характеристични данни на подсъдимият обективирани в множеството му предходни осъждания преимуществено за престъпления против собствеността, както и невъзстановяване на причинените от престъплението щети. Като очевидно размера на наказанието е определен при превес на смекчаващите обстоятелства.

В постъпилата въззивна жалба се твърди, че присъдата е неправилна и необоснована, тъй като съдът не е отчел всички елементи, съставляващи конкретната обществена опасност на деянието, личностните характеристики на подсъдимия и неговото процесуално поведение и не ги е сравнил с обикновените случаи на престъпление от този вид, поради което не е приел, че случаят е маловажен, както и, че наказанието е явно несправедливо. В жалбата не се оспорва възприетата от ТРС фактическа обстановка.

Настоящият съдебен състав, след детайлна проверка и анализ на събраните по делото доказателства не установи наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, които да доведат до извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание в случая се явява несъразмерно тежко. Правилно ТРС е приел, че предходните осъждания на подсъдимия не са оказали нужния ефект, същият да се поправи и превъзпита. Същото е видно и от факта, че въпреки реалното изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, същият отново извършва престъпления. С оглед на горното правилно и обосновано ТРС е приел, че случаят не е „маловажен“ по смисъла на чл.93, т.9 от НК, поради което и не е преквалифицирал деянието като такова по чл.209, ал.3 НК. В тази насока, настоящият съдебен състав споделя в пълна степен изводите на ТРС.

Възраженията в жалбата са неоснователни, при определяне на вида и размера на наказанието, ТРС е извършил пълна оценка на събраните по делото доказателства, и е определил и наложил законосъобразно и справедливо наказание. С така определеното по вид и размер наказание ще 4 бъдат постигнати в пълна степен целите на наказанието – чл.36 от НК.

При цялостната проверка на атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 ал.1 от НПК, въззивната инстанция не установи основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, поради което и на основание чл. 338 от НПК , съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО присъда № 11 от 14.05.2024 год. постановена по НОХД № 281 / 2024 год. на Районен съд гр.Търговище като ПРАВИЛНА и ЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5