Решение № 1480 от 09.10.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1480 гр. Плевен, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря Станислава Т. Станева като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20254430100260 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Пред ПлРС е депозирана искова молба от П. Д. против ***.Твърди се, че на 01.06.2023 г. между ***** - Заемодател, от една страна, и П. Д. А., с ЕГН ********** - Заемател, от друга, е подписан Договор за потребителски кредит №

847955 (по-долу за краткост Договора). Страните са постигнали споразумение Заемодателят да предостави паричен заем в размер на 1 500.00 лв. (хиляда и петстотин лева). Определен е размер на месечен лихвен процент съгласно чл. 3, ал.7 , а именно 3.330 %. Срокът за издължаване на кредита е 7 (седем) месеца, с крайна дата 01.01.2024 г. В чл. 3, ал. 5 е посочен годишният процент на разходите, който е в размер на 47.854 %.При сключването на договора, в чл. 6, във връзка с чл. 8 от договора е предвидено условието за обезпечаване на договора за паричен заем с предоставяне на гарант, както и едно от четирите допълнително изброени обезпечения: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или издадена в полза на заемодателя ценна книга. При непредставяне на предвидените гаранции в тридневен срок от подписване на договора, в чл. 8 е предвидено начисляването на неустойка в размер на 848.64 лева. Още с подписването на договора и изготвянето на Погасителен план към него е 1 начислена неустойка за непредставяне на обезпечение, като същата е включена в крайната сума за връщане.В изпълнение на задълженията, поети със сключения договор за паричен заем, ищецът е заплатил всички суми, дължими по Договора за паричен заем, ведно с възнаградителната лихва и начислената неустойка за непредоставено обезпечение.Излага се следното становище :Видно от приложените писмени доказателства, страните са сключили валидно облигационно отношение по договор за паричен заем.

Заемателят, П. А., е физическо лице, което при сключването на договора за паричен заем е действал извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Ето защо, процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл.

9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно, същите следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

На първо място, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за заем следва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран изрично е уговорен само месечен лихвен процент от 3.330 % и годишен процент на разходите от 47.854 %. В ГПР се включват освен дължимата възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи. В случая обаче, тези суми не са включени в ГПР. В случай че те бяха включени в ГПР, то той би надхвърлял многократно предвидения размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерски съвет на РБ.

В случая получаването на кредита при предлаганите условия предполага предоставянето на обезпечение. Дължимото в тази връзка възнаграждение, е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР. Липсата на изрично отбелязване в договора за кредит, че този разход се включва в ГПР, както и изобщо кои разходи са взети предвид при определянето му, е в противоречие с 2 императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Също така, ГПР има единствено цифрово изражение, което е незаконосъобразно, без да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин. Несъобразяването на договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК представлява самостоятелно основание по чл. 22 от ЗПК за неговата недействителност.Прочитът на клаузите на чл. 6, във връзка с чл. 8 от договора, налага разбирането, че по своето същество неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията, които посочените клаузи въвеждат за потребителя, са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер, както и обстоятелството, че тази неустойка е включена в погасителния план към датата на подписване на договора.Неустойката по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. Начислената неустойка е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, целяща единствено постигане на неоснователно обогатяване (в този смисъл т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС). С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. пар. 1 ДР ЗПК, както е посочено в изложението по-горе.Нещо повече, така предвидената неустойка в размер на 848.64 лева, задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, което съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП води до извод за неравноправност на клаузата.Противоречието на процесния договор на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК дава основание за признаване на целия договор за недействителен съгласно чл.

22 ЗПК. Нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и 2 и чл. 22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях не е предвидено. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за 3 недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо, в случая заемателят дължи връщане по договора само на получената сума от 1 500 лева, които вече са заплатени на заемодателя. Всичко над чистата стойност на получената сума (главницата) от 1 500 лева е платено при изначална липса на основание с оглед недействителността на договора, поради което подлежи на връщане.В настоящия случай по безспорен начин се установява характера на правоотношенията между страните. Доверителят ми е изпълнил поетите задължения съгласно договора, като е заплатил на заемодателя всички дължими по договора суми, ведно с възнаградителната лихва и начислената неустойка за непредставено обезпечение. Моли съда, да признае сключения между "КРЕДИ ЙЕС" ООД и П. Д. А. Договор за потребителски кредит № 847955 от 01.06.2023 г. за недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК. Моли Договора за потребителски кредит № 847955 от 01.06.2023г. бъде прогласен за недействителен, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, да осъди "КРЕДИ ЙЕС" ООД да заплати на П. Д. А. следните суми, които са недължимо платени по Договор за потребителски кредит № 847955 от 01.06.2023 г.:206.36 лева - договорна/ възнаградителна лихва по чл. 3, ал. 7 от Договор за потребителски кредит № 847955 от 01.06.2023 г., за периода от 01.07.2023 г. до 01.01.2024 г.;848.64 лева - неустойка за непредставено обезпечение на основание чл. 6, във връзка с чл.

8 от Договор за потребителски кредит № 847955 от 01.06.2023 г., за периода от 01.07.2023 г. до 01.01.2024 г.;Законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.Претендират се разноски.С определние от 08.10.2025г. е направено езменени ена иквоте претенции п очл.214 от ГПК, както следва: за 130,28лв. договор на лихва и 363,72лв. неустойка, като съдът е приел само за сумите, но не и за изменение на периода, тъй като не може да има едновременно изменение, освен ако не е съчетано с оттегляне или отказ.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове.

Претендира разноски.

Не се спори между страните и се установява, че на 1 500.00 лв. (хиляда и петстотин лева). Определен е размер на месечен лихвен процент съгласно чл. 3, ал.7 , а именно 3.330 %. Срокът за издължаване на кредита е 7 (седем) 4 месеца, с крайна дата 01.01.2024 г. В чл. 3, ал. 5 е посочен годишният процент на разходите, който е в размер на 47.854 %.При сключването на договора, в чл.

6, във връзка с чл. 8 от договора е предвидено условието за обезпечаване на договора за паричен заем с предоставяне на гарант, както и едно от четирите допълнително изброени обезпечения: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или издадена в полза на заемодателя ценна книга. При непредставяне на предвидените гаранции в тридневен срок от подписване на договора, в чл. 8 е предвидено начисляването на неустойка в размер на 848.64 лева. Още с подписването на договора и изготвянето на Погасителен план към него е начислена неустойка за непредставяне на обезпечение, като същата е включена в крайната сума за връщане.

Не се спори между страните и се признава от ищеца, че заемната сума от 1500 лв. е предоставена на П. А..

Признава се от ответника, че ищецът е заплатил по Договора 1095лв. обща сума, за което е представил справка в отговора на исковата молба, а становище /л.58 от делото/ признава, че в рамките на тази обща платена сума са включени платена сума от главница 601лв., договорна лихва в размер на 130,28лв. за периода 10.07.2023г.-15.09.2023г. и неустойка по чл.8 -363,72лв..

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл. 11, ал.

2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се установява, че императивно определеното съдържание на договора е налице.

Ответникът е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 5

ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Процесният договор отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно - че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.